ГЕРБ примири със себе си българите и ги успокои
Преходът ще завърши, когато елитите ни спрат да се срамуват от обществото
Равенството е ценност за 9% от българите. За каква носталгия по комунизма говорим?
Ние днес сме точно толкова консервативни, колкото са обществата в Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Хърватия, Чехия
- Направихте интересно обяснение защо хората гласуват за ГЕРБ по повод проучване на ценностите на българина на “Тренд”. Според вас, защото от 2000 г. социалните и културните тези доминират над икономическите в партийните програми. Не е ли защото опозицията е слаба, г-жо Тодорова?
- ГЕРБ успя да примири българите със себе си. Успокои ги. Накара ги да се приемат такива, каквито са. А българите, след усилието на прехода, имахме нужда именно от това. Някой да ни каже, че при всичките ни дефицити и недостатъци ние носим и много положителни нещая от които
няма причина
да се срамуваме Първият български политик, който произнесе тези думи и дължи успеха си изцяло на тяхя е именно Бойко Борисов. А днешната управленска формула на ГЕРБ и “Обединени патриоти” изцяло почива на това разбиране.
- Съгласна ли сте със заключението на политолога Иван Кръстев, че днес по-лесно можеш да смениш държавата, в която живееш, отколкото правителството ѝ?
- В това се състои пропастта между либералния елит и консервативния народ. Елитът лесно може да смени страната си с друга. Той обикновено говори различни езици, има финансовата възможност да замине, може да намери препитание навсякъде. И затова е космополитен и либерален. Народът - обратно, е принуден да брани страната си, защото може и да няма друг вариант. Затова обикновено прави консервативни избори.
- Българинът е ляв в изискването държавата да играе главна роля в живота му и десен и консервативен към чуждите и различните, е сред изводите ви от проучването. На какво се дължи кентавърският му образ?
- Не сме казвали, че българинът е ляв в изискването си към държавата. Това всъщност бяха интерпретации в някои медии, които почиват върху неразбирането на сложността на консерватизма. Но и днес някои от водещите консервативни политици в Европа и света не се притесняват да използват мерки, които българските коментатори биха нарекли леви. Да вземем например
търговския
протекционизъм
на Тръмп
Или обратното одържавяване от правителството на Виктор Орбан на приватизираните унгарски дружества в областта на водоснабдяването и енергетиката. Или т.нар. нова социална политика на Тереза Мей, чиято цел е да изгради имидж на британските консерватори като на партия на трудещите се.
- В капиталистическа България няма носталгия по социализма, но има хронично недоверие към богатите (над 2/3 от попитаните). Успехът е с връзки (твърдят го също над 2/3). А държавата трябва да осигурява безплатно здравеопазване и образование (над 90%), да гарантира минимален доход, работа, да намали данъците, да подпомага икономиката, да се меси даже в интернет. На какъв строй напомня това?
- На вас на социализъм ли ви напомня?
- Ами да. А на вас?
- Това би бил прост отговор на сложен въпрос. Преди време Румен Аврамов написа един сериозен анализ върху българската стопанска история, наречен “Комуналният капитализъм”. Ако читателите ви се запознаят с него, ще видят, че голяма част от недъзите на българската бизнес среда, които сме свикнали да приписваме на наследството от комунизма, всъщност са характерни за българските икономически отношения още от следосвобожденските години. Именно на тези комунални, т.е. държавни, кланови или колективистични традиции на българския капитализъм днес ние гледаме като на атавизъм от комунизма. Те обаче са част от българския свят поне от век и половина насам.
Впрочем в изследването на ИДП и “Тренд” имаше много интересен въпрос, който медиите пропуснаха - ценност ли е равенството. Знаете ли, че под 10% от българите обявяват равенството за нещо добро? Къде тук виждате носталгия по комунизма?
- Бежанците и икономическите мигранти са ни най-чужди и са нежелани. Защо ни е страх от другите? Нали сме в Европа?
- Именно, защото сме в Европа. Замисляли ли сте се, че европейският либерален елит, който по принцип минава за проевропейски, пропусна първия момент, в който европейците се държаха като едно цяло. Кога стана това? Когато европейските нации се сблъскаха с бежанския проблем и ясно казаха: “Тези хора не са европейци и не ги искаме в Европа”.
Ксенофобия ли е
това? Да.
Но начало ли е тя на появата на европейско обществено мнение, на европейски ценности? Също да. Общност не се създава през нищо друго, освен през образа на другия. В случая мигрантите-мюсюлмани бяха призвани да изиграят тази роля и да катализират появата на общата европейска идентичност. Която няма да е либерална, а консервативна.
За да разберете за какво говоря, бих добавила и още един интересен и много важен момент от изследването ни. Българите се оказват доста по-толерантни към традиционните мюсюлмански общности в България. Защото ги чувстват като интегрална част от българското общество.
- Данните водят към извода, че доминират патриотични, а не ненационалистически нагласи. Но ако е така, защо решените доброволно да се сражават за родината в случай на война са само 39%, а пасивни са 44%?
- Малко ли са 39%? Все пак говорим за хора, готови да дадат за страната си, не друго, а живота си. Мисля, че в случая говорим за едно доста високо ниво на жертвоготовност, със сигурност надминаващо стойностите в повечето европейски страни.
- Според проучването семейството, мирът и сигурността са трите стълба на българската ценностна система. Глобални хора се чувстват май само част от учещите и живеещите зад граница, а оставащите тук свиват хоризонта си до семейството и оредяващите приятели. Как да се промени това?
- Не виждам нищо лошо в това, че българите са консервативни и по-патриархални хора. Именно тези ценности са ни помагали да оцеляваме като национална общност през вековете. Ние трябва да престанем постоянно самоцелно да променяме българското общество. Българите харесвали семейството, мира и сигурността и хайде да ги заменим с нещо друго! С какво? С разводи, войни и несигурност ли?
Знаете ли кога преходът в България ще завърши успешно? Когато елитите се научат
да приемат своето
общество такова,
каквото е
Когато престанат да се срамуват от него, от обичаите му, от музиката му, от културата му. Да, ние, българите сме всичко това - народ със стара история, народ, който пази в себе си спомена за византийското и османското минало, южно и същевременно източноевропейски народ, преживял комунизма. Всяка епоха преди нас е оставила отпечатък върху народопсихологията ни и е въпрос на малко усилие и интелект да го осъзнаем.
- Впрочем оказва се , че младите повече вярват в успеха, постигнат с честен труд, повече сред тях са готови на саможертва за родината, по-либерални са към хомобраковете, бежанците, ромите, изобщо различните. Дали масовото мнение у нас няма да ги претопи?
- Нормално е младите да са по-жертвоготовни и по-либерални. И е нормално с годините да улягат. Всъщност днес в България обществото е точно толкова консервативно, колкото тези в Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Хърватия, Чехия и т.н. От тази гледна точка коалицията, управляваща днес България, е възможно най-адекватната на обществените нагласи.
Визитка
* Родена в София
* Завършила е средното си образование в 18-о СОУ “Уилям Гладстон” в столицата
* Бакалавър по политически науки на френски език в НБУ, магистър по дипломация и международни отношения, доктор по политически науки
* Работи като главен асистент в НБУ
* Специализирала е в Нотингамския университет, Англия, и Университета в Масачузетс, САЩ (стипендия на Държавния департамент на САЩ по американска политическа мисъл)
* От 2017 г. е председател на УС на Института за дясна политика
* Главен редактор на списанието за наука и култура Conservative quarterly
