Филмът прилича на разбъркана мозайка – парченцата уж са част от действителността, но показват деформирана картина
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми.
Разстоянието от оградата до най-близките черни пътища е около километър – това е една от първите констатации в дълго чакания и рекламиран с драматичен патос от опозицията документален филм на уважаваната от мен журналистка Елена Йончева, сега депутат от БСП.
Зрителят, който не е стъпвал в тази част на страната, остава с впечатление за мрежа, опъната в нищото и недостъпна за превозни средства. Лентата тръгва с кадрите от правителствения хеликоптер, с който през юни вицепремиерът Валери Симеонов показа съоръжението на журналисти и откъдето перфектно се вижда, че плътно по линията на ограждението минава път, по който да патрулират джиповете на Гранична полиция. До трасето край мрежата има отвеждащи пътища, които го свързват с вътрешността. Това обаче остава “зад кадър” в Йончевата “Граница”.
Зад кадър остава всичко онова, което може да засенчи основната теза на авторката – че в 236-километровото съоръжение са заровени огромни суми, а то не върши никаква работа, че преодоляването му е детска игра и най-вече - че българо-турската граница като външна за ЕС е крайно несигурна.
Докато гледах филма един-два-три пъти, за да видя в детайли всички фини и груби отклонения от реалността, нескопосани и перфидни манипулации, си дадох сметка, че качествата му са без значение, защото той е постигнал пропагандната си цел: да въвлече в обяснения всички отговорни за охраната на границата ни, да привлече внимание с отсети от общата информационна база факти, сглобени в последователност, която обслужва предпоставената теза, с извадени от контекста цитати от чужди информационни източници, за които е внушено, че след като са “вносни”, трябва да се приемат като аксиоми.
Но така е преценила Елена Йончева, така е направила. Това е нейната гледна точка и като всеки автор – без значение дали е журналист, депутат, или и двете, има гарантираното от демокрацията право да я покаже.
Оспорването на една теза дори и с най-логичните аргументи неизбежно води до нейното мултиплициране. Затова предпочитам да добавя щрихи и нюанси, които в тази “Граница” липсват.
Някак в сянката на шумната премиера потъна друг “скандал”, отново произведен в лявата част на политическото пространство. Той бе свързан с последните корекции в постановление №181 на МС от 2009 г. за обекти и дейности със стратегическо значение за националната сигурност . Към него с решение на правителството от 18 октомври т.г. бе добавено и временното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница, а това стана повод лидерът на опозицията Корнелия Нинова да заяви в нарочна декларация от парламентарната трибуна, че това е опит да се запуши устата на опозицията и дори да попречи на Йончева да излъчи филма си.
Събитията изцяло и категорично опровергаха това. Лентата имаше публична премиера, без проблем битува и в интернет пространството и всеки има възможност да я види и прецени къде границата е мината – в пряк и преносен смисъл.
Това е толкова безспорен факт, че към днешна дата опозицията вече не отваря дума за старите си съмнения. Също толкова безспорен факт е, че в нито един момент Гранична полиция, МВР и правителството – настоящото и предишното, не са абсолютизирали ролята на т.нар. ограда. Функцията ѝ става ясна от самото наименование – временно възпрепятстващо съоръжение, което е само част от цялостна система за интегрирано наблюдение.
Не е спестявана информация и за мигрантски натиск, когато той е бил факт. Журналистите от Бургас много добре си спомняме как в един неделен ден в средата на септември 2015 г. на спешен брифинг бе съобщено, че заради зачестилите опити на големи групи бежанци да проникнат откъм Турция охраната ще бъде подсилена с военни и с техника. Месец по-късно при опит да бъде задържана група от 40 нелегални мигранти един от тях – 20-годишният афганистанец Зияулах Вафа, бе пронизан смъртоносно от куршум, рикоширал в свода на Аврамовия мост край Средец.
По това време все още преградното съоръжение в Бургаска област не бе завършено. В хрониката почти ежедневно имаше информация за прихванати бежанци, което бе и една от причините да се търсят варианти за ускоряване строителството на преградата. Това е моментът, в който бе взето решение вместо двуредова ограда да се строи едноредова.
Какво показва статистиката за трафика за последните 2 г.? Тя включва не само данни от наша, но и от турска страна - т.е. възможността за манипулации е само въображаема.
През 2016 г. турските гранични власти са осуетили 2194 нелегални опита за пресичане на българската граница, за първите 9 месеца на 2017 г. спрените от страна на южната ни съседка нелегални мигранти са 381.
В граничната зона българските власти са успели да задържат през м.г. 3049 бежанци, за 9-месечието на тази година - 410.
Тези данни във филма “Граница” на Елена Йончева липсват, макар да са официални. За сметка на това се кредитира с изключително доверие мнението на действащ, според създателите, граничен полицай, който изразява мнение, че потокът от бежанци не е намалял, а “просто е канализиран. Вече имат 100-процентова уговорка между каналджии и служители на МВР за безпрепятствено минаване на границата и извозването им до центровете”. Твърдението не се подкрепя с никакви доказателства. Но внушението е направено – с бутафорни, но ефектни средства. При това става дума не за отделни корумпирани служители – такива винаги ще има, а за цялостна система на работа. Абсолютно игнориран остава фактът, че от октомври м.г. заедно с българските граничари по границата патрулират и служители на Фронтекс - над 1500 за изтеклия период. Как пък един от тях не видя “разкритията” на тайния свидетел, или може би всички са в схемата?
Сравнението “на око” между изграденото съоръжение у нас и 12-те километра ограда в Гърция не си струва коментара. Липсва детайлна съпоставка, изпусната е дори съпътстващата инфраструктура. Прескочена е и информацията, че институциите са реагирали на сигналите за нередности и проверки се извършват в няколко посоки – от Агенцията за държавна финансова инспекция, от Инспектората към МС и от прокуратурата.
По-крайно и съответно по-глупаво от това да се твърди, че по границата ни с Турция нищо не е направено, е да се говори обратното – че е направено всичко и проблеми няма. Напротив, проблеми има и най-важните са доизграждането на системата за интегрирано наблюдение и поддръжката на вече изградената ограда.