Историята на Мегън и Хари е хит не заради кралския блясък
У нас - в седмицата на бюджета ликвидирането на схема за криминален реекпорт на лекарства даде един от възможните отговори защо за здраве се дават все повече пари, а в системата няма промяна към добро
Новината за предстоящата сватба на принц Хари и актрисата Мегън Маркъл, която обикаля света през последните дни, намери достойно място в родното информационно пространство и разсея тъмните политически облаци, надвиснали в седмицата на бюджет 2018.
Не знам как е по света, но у нас влюбеният поглед на укротения бунтар и усмивката на мургавата звезда, постигнаха балансиращ ефект срещу изобилието от новини за природни бедствия, инциденти, мошенически схеми, както и винаги тежките коментари за какво няма пари.
Съмнявам се, че личното щастие на двамата красиви и известни щеше да има такава популярност, ако привидно светското събитие не разбиваше стериотипи. Може да се поспори коя емоция надделява – чистата радост от съпреживяване на една любовна история или особеното блажество на простомъртния да види натрит някой вирнат монархически нос. Влизането на разведена афроамериканка в кралското семейство е силен коз за споделящите житейската философия, че няма вечни правила и неразвенчани етикети.
У нас засега неотменимо правило остава пленарните дискусии по Закона на държавния бюджет да се превръщат в най-приказливото политическо риалити. Опозицията не пропусна да оспори нито един член или параграф от закона, да прави щедри предложения за харчове, които галят ухото на избирателя, без да се съобразява със съдържанието на държавния портфейл.
Каквито и звучни сентенции и сърцераздирателни примери да се използват по темата за бюджета, не може да се избяга от простото правило накрая разходите да са в рамката на приходите. Дори и най-непросветените са наясно, че всяко преместване на парченце от сложния пъзел предизвиква верижна реакция от промени, но те удобно не се калкулират от предложителите.
Най-чувствителният текст в бюджета – решението през следващата година да не се плаща за нови медикаменти, преля и в коментарите за разбитата в края на седмицата организирана престъпна група за реекспорт на лекарства.
"Готов съм да водя дебат с всеки, който може да докаже, че медикаментите, с които лекуваме българските граждани, са по-неефективни и по-некачествени от тези, които се прилагат в Западна Европа. Като пример ще дам резултатите от тази акция – целият обем от лекарства е предназначен за страните от Западна Европа", заяви здравният министър Кирил Ананиев.
Той уточни, че не става дума за 25 млн. лв. – сумата, около която се въртеше дебатът за т.нар. нови молекули, а за "източване от бюджета на НЗОК на стотици милиони левове".
Акцията срещу групата за реекпорт на лекарства няма прецедент у нас. Хиляди блистери със скъпи лекарства са изписани наужким, а след това преопаковани и продадени зад граница в пъти по-скъпо. Разкритата схема дава един от възможните отговори на въпроса защо за здравеопазване се отпускат все повече пари, а в системата няма промяна към добро.
Върху течовете се концентрира още в началото на мандата си бившият вече министър Николай Петров. След оставката му не липсваха и мнения, че засегнати от активността му са насочили умишлено медийното внимание към търга във ВМА, спечелен от консорциум с участие на неговия зет.
Проведените след това одити не откриха нарушения, но целта бе постигната – поне спрямо Петров. Приемникът му – финансистът Ананиев, вече показва убеденост, че знае кое кранче да се врътне, за да останат парите за здравето, където им е мястото.
Акцията в края на седмицата елиминира съмненията, че с отстраняването на професора е сложена точка на усилията му спре източването на финансов ресурс от системата.
Случайно или не, антимафиотите нахлуха в болници и складове два месеца, след като бившият министър поиска пълен отчет от всички здравни заведения с над 50% държавно участие.
Всъщност на 1 декември за 126-ия рожден ден на ВМА, проф. Петров получи награда от сегашния й шеф проф. Венцислав Мутафчийски за заслуги към здравното заведение, което е на път да посрещне 2018 г. без дългове – убедително доказателство, че е управлявано по правилния начин.
Докато едни ченгета обаче месеци наред са работели, за да приклещят бандитите в здравеопазването, други техни колеги – от районното в Павликени, месеци наред са въртели дребни далавери със служебно гориво. Разкритията на "Господари на ефира" са своеобразно ритуално погребение на чувството за чест и достойнство на българския полицай.
Кадрите с мъкнещите туби и бутилки служители на МВР дегероизират не само самите тях. Хората ще виждат бензиновото петно върху всяка униформа – независимо дали ще се изправят срещу нея като нарушители или като нуждаещи се от помощ. Затова дисциплинарката срещу крадците на гориво от Павликени не е достатъчна. Проверката трябва да приключи час по-бързо и тези, които наистина са набъркани, да изхвърчат от системата.
Поне две несимволични, а съвсем истински погребения, се водят на сметката на бандата за мокри поръчки "Килърите". Окончателните присъди на Петър Стоянов-Сумиста, Георги Вълев и Васил Костов-Кеца възкресиха ужаса за извършените от тях тежки престъпления.
Сумиста и Вълев влизат в затвора до живот без право на замяна като подбудители на убийствата на адвокат Петър Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев. Кеца получи най-тежкото предвидено в закона наказание за помагачество.
Според прокуратурата труповете са повече, тъй като преките извършители на убийствата изчезват без следа след престъпленията, а останките им са открити две години по-късно. Без съмнение окончателните присъди на Килърите ще бъдат отчетени като успех за праворазданателната система. До тях се стигна след 7-годишна сага и десетки опити делата да бъдат провалени. А истинският брой на погребенията, предизвикани от бандата, така и ще си остане загадка.
Въпросителни и тревоги остави една друга преждевременна смърт в края на ноември – в съня си издъхна 18-годишният Кристиян Братоевски от Борован. Версията, че момчето е използвало т.нар. друсан чай бие камбаната за тийнейджърите, за родителите и за цялото общество. За да е успешно, противодействието на новите дроги не трябва да е кампанийно.
Чудо за три дни беше и воят срещу наргилетата. Или трябва да чакаме до следващото погребениe.
