За развитието на Севера - по-добра инфраструктурна връзка с Юга
Според НСИ през 2016 г. средно човек от домакинство дава за данъци 11,6% от парите си срещу 6,8% преди 2008 г.
Днес купуваме по-малко хляб, отколкото преди 10 г., но повече българи могат да си позволят месо, плодове зеленчуци
- Българинът вече дава по-малко пари за храна и повече за данъци, е сред големите изводи от годишните данни на НСИ за 2016 г. Не е ли парадоксално, г-н Алексиев?
- Действително, това са двете най-дълготрайни и ясно видими тенденции, изразяващи промяната в структурата на разходите на домакинствата. Да, вярно е, че
даваме все
по-малко пари
за храна
Но това е вследствие на подобрения стандарт на живот на хората в страната. Ако погледнем т.нар. децилни групи (децилна група представлява 10% от населението, например 10-те процента бедни са от първия децил, а десетте процента най-богати са от последния) и при тях се вижда спад на разходите за храна и безалкохолни напитки. Смята се, че в тези разходи влизат стоките от първа необходимост.
- Ако даваме по-малко пари за храна, дали това означава, че купуваме по-малко като количество, но и по-високо качество храна?
- За средностатистическия българин не става дума за купуване на по-малко храна. Тези, а и други статистики за потреблението показват, че има години, в които ползваме по-малко определени стоки и услуги. Например днес купуваме по-малко хляб, отколкото преди десетина години. Но пък за сметка на това повече българи могат да си позволят повече месо, плодове и зеленчуци.
- При по-богатите как стои потреблението на храни и напитки?
- В тази група също дават по-малко пари за храна, но спадът е по-малък, защото вече има алтернативи на стандартните хранителни продукти, които изследва националната статистика. Сами виждате колко нишови магазини се появиха - млекарници, пекарни, бакалии, които предлагат продукти, включително и биопродукти, на по-висока цена. Тъкмо към тях са ориентирани по-заможните, затова разходите за храна при тях не падат рязко.
Като цяло обаче тенденцията днес е, че българинът има възможност да дава по-малко пари за храна, което освобождава средства за други разходи.
- Тук стигаме до другия голям извод - че българинът е започнал да си плаща данъците в сравнение с преди години. На какво се дължи тази тенденция - на това, че данъците са ниски, на това, че има спад в безработицата, на това, че делът на сивата икономика е по-малък, ли?
- Всяка една от изброените от вас причини е валидна. Но на първо място много важен фактор за по-високия процент домакинства, които си плащат данъците, е, че в момента имаме рекорден дял българи, които работят. Освен това намалява делът на сивата икономика, което реално означава, че повече хора
се осигуряват
на суми,
по-близки до
реалните им
доходи
Тенденцията се разви в последните десет години и не мисля, че е краткотрайна. Причината е в опростяването на данъчната ни система - много по-лесно се плащат данъци, когато човек знае, че за тази цел отиват 10% от доходите му. Прогресивните системи, които включват много данъчни преференции, отстъпки, скали, обикновено не се спазват толкова масово от данъкоплатците.
Проблемът обаче е, че някои данъци и акцизи се увеличиха в последните години. Това стана и с осигуровките ни през последните няколко години, които ще растат още и през 2018 г. Като цяло обаче според НСИ през 2016 г. средно човек от домакинство дава за данъци 11,6% от парите си, срещу 6,8% преди 2008 г. В това изчисление влизат и деца, и пенсионери, чийто доход се облага индиректно, т.е. само когато правят покупки.
- 42 000 души всеки ден пътуват от по-малки села и градове към столицата за работа. Същият тренд е валиден и за другите големи градове в страната. Добре ли е, ако сме станали по-мобилни?
- Безспорно, това е положително развитие. Подобна мобилност е практика в много европейски държави, а и не само там. Понеже заетостта се брои по това къде живее човек, ако сравните заетостта на населението в големите и в малките населени места в ЕС, излиза, че в малките населени места тя е по-висока от тази в градовете. Така е в много европейски държави. Тепърва ще виждаме тази тенденция да се развива и у нас. През последните 2-3 години например широката софийска област имаше положителен механичен прираст. Т.е., в нея повече бяха заселниците, отколкото “изселниците”, като огромната част идваха именно от София. Ще видим този процес и от други градове. В момента тъкмо работим по изследване, чрез което ще покажем кои са общините, които привличат от околните населени места работници и какъв е профилът им.
Добре ще е за нас, изследователите, обаче оценките на националната статистика за различни процеси като този да са по-навременни. Защото изчерпателни данни за ежедневната трудова миграция дава само преброяването. А това означава, че едва през 2021 г. ще имаме наистина изчерпателни данни за тези процеси.
- Можем ли да говорим за съживяване на икономиката при наличието на такава сериозна тенденция за ежедневна трудова миграция?
- Има промяна в някои бизнес модели на територията на страната. Възникнаха индустриални зони като “Тракия”, сега се говори за Загоре и за тръгването на “Тракия” и към Хасково, индустриалните паркове към Шумен също се разрастват. Самото изнасяне на производствените процеси извън населените места ги приближава към други градове и населени места, съответно трудовата мобилност става по-възможна. Първо, заради пътя, и второ - заради недостига на работна ръка, което налага
“експорт” от
други населени
места Най-положителното в тази тенденция е, че тя позволява да се изравни стандартът на живот на малки населени места с този в по-големи. Защото ако човек пътува примерно от Тетевен до столицата, за да работи, той харчи заплатата си в Тетевен, което помага на местната икономика.
- Помагат ли инфраструктурните проекти, които са приоритет на три поредни правителства, за трудовата миграция?
- Да, и в южната част на страната виждаме безспорни примери за това. Но в Северна България, където пазарът на труда все още се намира в неприятна ситуация, до голяма степен инфраструктурните им проекти бяха неглижирани. Най-важното е да има добра транспортна и инфраструктурна връзка между северната и южната част на страната. Можем да говорим за магистрала “Черно море”, за тунела под Шипка, дори за осигуряването на по-добър и лесен достъп до Северозападна България - имам предвид Дунав мост 2, защото тъкмо тези райони имат нужда от повишена трудова мобилност. Данните показват, че тъкмо делът на трудовите мигранти от Северозападна и Северна Централна България е пренебрежимо малък. Причините са в липсата на големи икономически центрове, в лошата инфраструктура и цялостните социално-икономически условия.
- Любопитна тенденция изскочи от Евростат - в последната година българите правят повече разходи за колата си, отколкото за жилището. Дали?
- Българската статистика разглежда отделно комуналните разходи за поддържане на жилището - имам предвид режийните. Иначе разходите за ток, вода, парно, телефон са на второ място в бюджета на домакинствата. Разходите за транспорт идват чак след това. Но е факт, че състоянието на транспорта в големите градове днес е много по-добро в сравнение с преди. Има вече много повече достъпни алтернативи на личния автомобил. Самите автомобили като превозно средство са много по-достъпни като цена спрямо доходите на хората в сравнение с преди. Затова смятам разходите за транспорт като резултат по-скоро на личен избор, отколкото да са наложени от икономическите фактори.
CV
l Роден в София
l Завършил международни отношения и журналистика в СУ
l Работи като икономист в Института за пазарна икономика
l Главен редактор на сайта infograf.bg
