Известната писателка и дипломат разказва историята на парфюмериста, той е осъден на смърт през 1943 г.
- С какво ви провокира историята на индустриалеца Рафаел Арие. Как се натъкнахте на нея?
- Историята и драмата на Рафаел открих в документи на Държавна агенция архив. Тя е илюстрация на подема в началото на 30-те години на българското общество и неговия крах десет години по-късно. Смъртта на Рафаел е предвестник на гибелта на икономическия и обществен прогрес, пожертвани в началото на 40-те години в името на политически амбиции и военен съюз с нацистка Германия.
Компанията “Рафаел и сие” е най-проспериращата козметична фирма на Балканите между двете световни войни. Под името “Жермандре”, заимствано от френската фирма, която братя Арие изкупуват през 1918 година, тя произвежда най-качествена козметика (пудри, червила, кремове, сапуни, парфюми), продавани не само на Балканите, но и в цяла Европа. Разполага с три фабрики - в София, Париж и Букурещ, които се ръководят от братя Арие.
Те се занимават
също така с
благотворителна
дейност:
в Самоков, където първоначално се заселват в края на ХVIII век, изграждат училище, синагога и голяма къща, която днес е туристически обект (прочутата Сарафска къща). Дават средства за изграждане на санаториум за гръдоболни деца в Трявна, подпомагат царица Йоанна със средства за нейната благотворителност, създатели са на една от първите детски кухни за работнически деца в квартал “Стрелбище” през 30-те години, финансират дори издаването на стихосбирки на жени писателки, тъй като симпатизират на женските движения.
Рафаел е
най-младият в
дирекцията на
фирмата
Той има истински новаторски идеи не само в производството на козметика, но преди всичко в маркетинга - широката рекламна схема, която прилага, по нищо не се различава от онова, което се прави и днес в тази област. Успехите на “Жермандре” до голяма степен се дължат на неговото новаторство. По-важно е обаче, че фирмата на братя Арие се вдига върху вълната на икономическия подем на българското стопанство в началото на 30-те години. Те участват в него с целия си ресурс и придобиват наистина влияние. Наричали са ги Ротшилд на Балканите.
- Премълчахте ли нещо?
- Опитах се да предам драмата на семейство Арие в контекста на събитията между 1932 и 1943 година. Това съставлява исторически анализ на една изключително важна и малко коментирана епоха, видяна от гледната точка на елита, към който е спадал Рафаел и целият му кръг. Тъй като романът не е академичен жанр, имах свободата да подбера какво да включа в полезрението на Рафаел - то невинаги съвпада с точната картина на България и София от онази епоха, но дава представа за атмосферата в цяла Европа.
Рафаел е до голяма степен космополитна личност - той работи между София, Париж, Виена, Мюнхен (семейството е първият официален вносител на марката “Мерцедес ” в България още в началото на 30-те години - б.а). Рафаел е също така носител на един нов и много по-свободен дух в отношенията, типичен за периода след първата голяма война : времето, когато жените се освобождават обществено, започват да участват в социалния живот, появяват се все повече на публични места, практикуват спортове, започват да пишат, да рисуват, въобще заемат едно ново място в градския живот. С дейността си на директор на козметична фирма Рафаел съдейства с ентусиазъм на тази нова вълна.
- Зарадвахте ли се с вашия герой? Натъжихте ли се?
- Аз се влюбих в Рафаел и се надявам и моите читатели да го обикнат. Той е нестандартен, смел, ироничен, дори в най-драматични моменти, не се страхува от предизвикателства, подминава с леко презрение опасностите и не мрази, а се учудва на враговете си. Такива широко скроени хора често стават жертва на най-мизерни комплоти. Естествено,
ужасих се от
неговата участ
Тя е не само несправедлива, но и брутална. Рафаел попада между челюстите на два закона - Закона за защита на нацията и набързо гласувания през 1942 г. ЗОРСЦ, който става инструмент за изнудване на еврейските индустриалци и търговци.
- Защо решихте да я споделите?
- Колкото и да е мрачна тази история, в нея има основание за гордост, която исках да споделя с читателите. Първо заради процеса “ Рафаел ” от 1932 година, който е безпрецедентен не само в България, но и в цяла Европа. Чудно ми беше, че никой не знае за него и че досега не е бил обсъждан. Романът “Рафаел ” изважда на бял свят този процес. Накратко - през 1932 година група политически бандити (повечето членове на “ Родна защита ”, откровено пронацистка и антисемитска организация - б.а.) извършват поредица от отвличания на знатни евреи с цел ограбване и малтретиране. Един от пострадалите е Рафаел Арие, тогава само на 26 години. Той е отвлечен, бит и за освобождаването му е искан откуп от 1 милион лева. Рафаел обаче успява да се освободи сам. Бандитите са хванати и съдени в шумен процес. Главният прокурор Асен Голюбов произнася знаменита реч срещу проявите на антисемитизъм в България и иска престъпниците да бъдат осъдени не само криминално, но и като антисемити. Така и се случва. Това е прецедент, с който българското правосъдие от 1932 година може само да се гордее. 10 години по-късно същите бандити са използвани в скалъпен процес вече срещу самия Рафаел и неговия чичо Леон, които в резултат са осъдени на смърт. Този процес е реванш на най-мрачните сили в българското общество, които през 1942-1943 година, за съжаление, имат подкрепата на държавата и двореца. Читателите сами могат да направят извод за деградацията на българската държава само за 10 години.
- Какво толкова се е променило в света на бизнеса? Политика и бизнес са във вечната симбиоза.
- Индустриалците Арие не са се занимавали с политика именно защото добре са съзнавали
порочната връзка
между бизнес и
власт
Нещо повече - те са според мен първата и единствена българска мултинационална компания с производствени центрове в Париж, София и Букурещ. Притежавали са френски и български паспорти. Всичко това се е оказало безпредметно в момент, когато политиката се е превърнала в диктатура, когато антиеврейското законодателство е било изработено като “извънредно” в пълно противоречие с Търновската конституция. Тази погрешна политика е сринала и унищожила не само проспериращия клан Арие, българската парфюмерия, жалките останки от която по-късно се виждат в наследилата клана Арие държавна фирма “Арома”, но и е разтърсила икономически и политически цялата българска държава. Гаранции срещу такива смъртоносни трусове са само устойчивата демокрация и закони.
- Четете ли български книги, гледате ли български филми? Казват, че има “възвишение” в тези жанрове?
- Разбира се, че чета, при това с голямо удоволствие. Гледам и български филми, когато имам възможност. През последната година силно ме впечатли “ Чамкория ” от Милен Русков. Това е нов етап в българския исторически роман, който приветствам. Особено ми харесва гледната точка на автора, който обективизира историята и се отнася скептично към историческите клишета, които ни налагат отвсякъде. Много оздравително четиво. Радвам се, че има такъв шеметен успех.
CV
- Завършва “Пиано” и “Музикознание” в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия
- През 1990 г. е избрана за депутат в 7-ото Велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили. Посланик в Белгия, Люксембург, ЕС, НАТО.
- Автор на книги за историята на музиката и поредица от романи. Творби от Леа Коен са преведени на немски, испански, френски, английски, македонски, сръбски, албански, турски език
- Най-новият ѝ роман е “Рафаел” - цар и парфюмерист - един драматичен сблъсък по действителен случай
