Животът, този ненадминат сценарист, прати внезапна смърт в съня на оправдан за двойно убийство, но спаси Тони след скок под влака
Поуките никога не са на повърхността и никога не са еднозначни
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист във в. "24 часа". Сега тя е в парламента, но продължава да пише по актуални теми.
Две истории от изминалата седмица ме накараха да настръхна не по малко от личните изповеди на обществени личности за фаталните срещи с рака - шофьорът на автобуса, който потъна в река Лим, издъхна на пътя между Смолян и Пампорово, а в Момчилград 8-годишно момиченце беше убито досущ като връстничката му Александра от Поморие преди 3 години и половина.
Смъртта застигна Илия Измирлиев, признат виновен и осъден за гибелта на 12 деца от Свищов, там, където е минала по-голямата част на дните му - зад волана. Далеч съм от фатализма, но първото, което помислих е как животът, този изумителен сценарист, понякога ни разказва истории, невъзможни да се родят дори от най-развързаното човешко въображение.
Присъствала съм на десетки дела за тежки катастрофи. Като изключим откровените джигити и безотговорните пияници, инцидентите на пътя винаги са огромна трагедия и за двете страни. Измирлиев бе осъден на 4 г. лишаване от свобода и солидна кръвнина. Истинското наказание всъщност е всеки ден да се събуждаш с мисълта, че някой друг не е жив заради теб. Шофьорът до последно е твърдял, че причината е в техническа неизправност на автобуса, но едва ли съвестта му е била спокойна.
Не мога да забравя какво ми каза млада жена, блъснала дете на зебра: Има една приказка: Какво толкова си направила? Да не си убила човек? Аз това вече не мога да го кажа. Убила съм човек. Мисъл, от която няма предсрочно условно освобождаване.
И Мери Хигинс Кларк не може да съчини сюжет, в който странна съседка опакова с тиксо главата на 8-годишно момиченце и го оставя да агонизира, а след това крие тялото му под матрак в стаята си, докато подивелите от притеснение близки и полицията го дирят навсякъде. Но това се случи в Поморие на 10 април 2014 г.
Може би никога няма да стигнем до истинската дълбочина на мотивите за това престъпление, призна криминалист след убийството на Алекс Тодорова. Всяка стъпка в разследването разкриваше толкова потресаващи детайли, че социалният момент някак се загуби сред тях.
А извършителката на тежкото престъпление - 43-годишната днес Атанаска Георгиева, всъщност е една загубила пътя тормозена жена, чиято необратима деградация е проспана дори от най-близките й.
За съжаление само преди дни ужасната съдба на първокласничката Алекс застигна и връстничката й Дамла от Момчилград. Предстои да разберем какво предизвика тази трагедия, но едно е сигурно дни наред това ще е сред темите, които разтреперват и разгневяват.
Журналистът е едновременно наказан и благословен да съпреживява съдбите, до които се докосва. А историите понякога наистина са потресаващи. Затова винаги ми е било трудно да разбера логиката на колегите, които се изкушават да доизмислят и украсят. Абсолютно излишно е. Коректността към истинската случка се отблагодарява с текст, който диша самостоятелно, вълнува сърцето и предизвиква ума. Поуките никога не са на повърхността и никога не са еднозначни.
И до днес не мога да разбера какво се опита да ни разкаже живота чрез съдбата на Иван Симов - един от най-разтърсващите сюжети, които съм попадала като журналист. През 2010 г. 34-годишният Симов от бургаското с. Рудник е обвинен за разстрела на съпрузите Тодорка Калпакчиева и Стоян Вълев. Жертвите всъщност са 3, тъй като седмици след убийството издъхва и тежко болното дете на двамата.
Симов отрича да е замесен, прекарва повече от 2 години в ареста, а по време на разследването и започналото дело има пълната подкрепа на близките си. Роднините му дори изграждат алиби за нощта на престъплението, на места видимо съшито с бели конци. Де юре обаче това не доказва нищо, освен че му вярват и са готови да го защитят с цената на всичко.
През май 2013 г. окръжните магистрати в Бургас произнесоха оправдателна присъда поради липса на достатъчно доказателства, прокуратурата първо протестира, но няколко месеца по-късно прецени, че обвинението не издържа и го оттегли. През ноември 2014 г., 4 години след убийството, Иван Симов издъхна в съня си. На 38 години.
Убедените в неговата вина вероятно ще кажат: Възмездие! Убедените в неговата невинност ще заложат на обяснението за съсипаното здраве на човек, прекарал дълги дни и нощи зад решетките като двоен убиец.
Не знам кои са прави. Просто намерих продължението на историята и го разказах.
Но четивни истории не винаги са тъжни. С искрена професионална завист следя публикациите на кореспондента на "24 часа" в Смолян Валентин Хаджиев, който разказа за живота на британския фермер Тим Чембърс между Мейдстоун и родопското с. Бръщен, за уникалния майстор на сирене по рецепта от преди 5 века бай Салих от Бориково, за Асие, която става сестра Христина и събира пари за градеж на църкви в Родопите.
Ще ми се към историите, които носят надежда за героите в тях, да добавим и тази на 21-годишната Антония Спасова, разказана от репортера Тони Щилиянова. А за момичето, оцеляло след скок под влака на бургаската гара, не се разказва от разстояние. Трябва да седнеш до него на леглото, и то не веднъж.
Раните на Антония зарастват успешно, а в сметката вече има достатъчно пари за прилични протези. Бяха събрани благодарение на инициативата на в. "24 часа". Повече пари няма да са никак излишни, защото по-модерните протези са скъпи, но ще дадат възможност на младата жена да се движи свободно, да се грижи за себе си и да работи.
Инициативата все още продължава. Едно от събитията в нея беше благотворителният базар с книги на бургаски автори в Народното събрание. Чрез него по чудо оцелялата Антония се сдоби и с нови познати. Историята й трогна писателят Николай Фенерски, който я посети в болницата, провокира я с красив бележник, в който да записва всичко.
Тези нови контакти, както и приятелската подкрепа от колегите й от хотел "Тиара бийч" в Слънчев бряг, където младата жена работи през последните 3 лета, са стъпалата, по които може да се изкачи нагоре дори и без крака.
Но колкото голяма и всеотдайна да е помощта отвън, тя няма да има никакъв смисъл, ако Антония не отключи желанието си за живот.
Тази история все още не е написана изцяло, това може да го направи единствено и само Антония. А ние ще я разкажем след нея.
