Искам да живея достойно като българка,европейка и ромка

Ромите са или "номадско племе", или "инкубатор за генериране на престъпност". Тези коментари, направени от министър-председателя Бойко Борисов и вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов през октомври в Брюксел, още веднъж ми напомниха неприятното усещане да бъдеш ром в родната ми България.

Въпреки твърденията на г-н Цветанов, че медиите са „усукали" неговите думи, раната е отворена отново - за мен, за моето семейство, за поне 800 000 хил. роми, които живеят от векове в България.

Европейската комисия определи коментара на вътрешния министър като "неприемлив", но аз се чудя дали неговото изказване е и неприемливо за средностатистическият българин. Осъзнаваме ли, че начина, по който ромите са третирани у нас, вреди на цялото общество? Защо сме така нетърпеливи да защитим българската си национална идентичност, когато е атакувана, а все премълчаваме, когато стане въпрос за най-голямото етническо малцинство в страната ни?

Вместо да обсъждаме валидността на тези твърдения, не може ли просто да помислим как се отнасяме към нашите сънародници - ромите?

През 2009 г. български политици и широката общественост реагираха с възмущение, когато в Брюксел страната ни бе представена като "турска тоалетна" от художника Давид Черни. Тогава някак си успяхме да излезем от традиционната си леност и да заявим несъгласието си с такъв стереотипен подход.

Същото се отнася и за имиджа ни в Италия. Българите са представяни в местните медии като престъпници и по-голямата част от италианските новини за България са съсредоточени върху престъпността. Разбира се, средностатистическият българин никога няма да приеме това обобщение. Но когато стане дума за нашите стереотипи спрямо ромите някак си забравяме какво означава да те третират по такъв унизителен начин. Лесно е да опростим мислите си за определена група хора, когато четем само лоши новини за тях. Но не е справедливо, не е достойно, а и не отговаря на истината.

Г-н Цветанов направи своето изявление без да мисли за последствията от думите си. По-късно той дори заяви, че те се основават на заключения по отношение на броя регистрирани престъпления в страната. Е, човек лесно може да попита г-н Цветанов дали знае какъв е реалният брой на ромите в България, за да може да направи добър сравнителен анализ на броя престъпления, извършени от различните етнически групи. Но нека да пренебрегнем този въпрос.

Защо става така, че когато един ром извърши престъпление, или някакво нарушение дори, той е определен само като ром, но когато той печели Европейско, световно първенство по бокс, като Борис Георгиев например, той е само българин? Престъпността няма етнос и криминалните стереотипи не служат на никого, освен на популистките нагласи на политици. Да, ние трябва да отворим очи и да погледнем проблемите в лицето, но заклеймяването на ромите и критиките за неуспеха на интеграцията все срещу предишното правителство, не са изход от проблема.

Вместо това, ние трябва да търсим решения как ромите могат да имат същите възможности, права и задължения като останалата част от българското общество. Ромите не трябва да живеят като аутсайдери в гета или в изолирани квартали в покрайнините на градовете. Ромите трябва да живеят заедно с мнозинството и това ще се случи, само когато подобни изявления на наши избрани представители не се премълчават.

Виждал ли е г-н Цветанов как живее едно семейство в ромски квартал? Питал ли ги е някога за проблемите и възможностите, които тези хора са имали в живота си преди да направи подобно изявление? Ромите, както и много други българи, напускат страната, за да търсят по-добър живот. Мнозинството хора в България са принудени да напуснат страната поради бедност. За ромите ситуацията е още по-лоша, защото процентът на трайна безработица при тях е винаги най-висок в цялата страна. Ромите напускат България, защото много често те са изправени пред ширеща се, ненаказана дискриминация и са принудени да търсят хляб за многочленните си семейства, по-добър живот, извън пределите на родината си.

Трябва да се събудим и огледаме около нас, за да видим какво се случва. Живеем в страна, която от 2007 г. е член на Европейския съюз. Нашето правителство се съгласи да бъде част от един съюз, основан на ценности като зачитане на човешкото достойнство, свобода и равенство. Всеки има право на достоен живот в нормални жилищни условия и на равен достъп до качествено образование, здравеопазване и трудова заетост. По-голямата част от ромите в България не ползват никое от тези права.

Нашите стереотипи за ромите са тези, които се подхранват всекидневно от подобни твърдения. Тези същите стереотипи са накарали български родители в Пазарджик, в Сливен и други градове да отпишат децата си от класове с ромски ученици в началото на новата учебна година.

Не си представях живота така, нито моят, нито на децата ми. Не искам да търся възможности в друга страна. Искам да ползвам правата си и да живея с достойнство като българка, европейка и ромка. Г-н Цветанов, трябва да се започне диалог с ромите. Нужно е правителството и ромите, да работят заедно за успешно интегриране, за осъществяване на стратегията за приобщаване на ромското малцинство.

Днес Европейският съюз ни подава ръка. Г-н Цветанов, нека ви напомня, че вие сте и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, нека да работим заедно за изграждане на отворено и справедливо общество, в което правителството е отговорно за всички българи - и роми, и нероми.