Курсът на биткойна падна до 14 хил. долара след Рождество. Едни чакат “крипто зима”, други - да поскъпне до 60 хил. долара
Биткойн се появи като мистерия, превърна се в мания, наду се като класически спекулативен балон, а по Коледа стана истински кошмар за всички, които вярват в неограничените му способности да поскъпва, и купуваха с надеждата да продадат на двойна и тройна цена. След като допря, но не успя да пробие психологическата граница от 20 хил. долара за биткойн, в паническата разпродажба преди празниците, курсът падна до 14 хил. долара след Рождество. Това значи, че всеки, купувал най-скъпо, напр. 19 хил. долара, вече е загубил над 30% от стойността на инвестицията си.
И сега мненията са раздвоени: ентусиастите пророкуват, че през следващата година биткойнът ще поскъпне до 60 хил. долара, на обратно мнение са песимистите, според тях е дошъл сезонът на “крипто зимата”, когато илюзиите ще замръзнат, а цените на биткойна и другите цифрови валути ще се сгромолясат обратно дотам, откъдето тръгнаха в галоп нагоре. Това значи за биткойнът да падне до 1000 долара, колкото струваше точно преди година. Сигурно е само, че има да говорим много за авангардната валута и за технологията, на която се гради. Чакат ни изненади, неясно е само – какви.
Мистерията
Терминът “биткойн” (от единицата за информация “бит” и английската дума за монета) се появи през октомври 2008 г. в наименованието на нов домейн (bitcoin.org) и в заглавието на програмната публикация “Биткойн: разпределена (peer-to-peer) система за електронни пари”, подписана: Сатоши Накамото. Скромната едва 9-странична статия съдържа принципите за създаване и прехвърляне на уникални електронни пакети (units, tokens), които могат да се ползват като парични единици. Създаването и движението им са в разпределен чрез мрежа независими участници регистър - верига от криптографски записи (blockchain). Това е едно оригинално решение за независима проверка чрез методите на криптографията на автентичността на записите, а с това и на “собствеността” върху всеки отделен пакет, биткойн. Този алгоритъм дава възможност електронните “парични” единици да се създават в рамките на мрежата без единен емисионен център и да се прехвърлят пряко
от един участник
на друг без
посредничеството
на банка
или каквато и да е друга финансова институция.
През следващата 2009 г. в интернет се появява софтуер с открит код, който поддържа технологията на биткойн, със същия автор. На 3 януари 2009 г. със същия софтуер той създава и първия биткойн. Кой обаче е той остава неясно и до днес. Сатоши Накамото не съществува, това е псевдоним – едноличен или групов, но такъв човек няма. И скоро след като издава (“изкопава”, “добива”, от mining) първия милион биткойни, митичният създател Сатоши прехвърля контрола върху системата за управление на биткойна на съвсем реалния Гавин Андресен и група “авторитети” и прекъсва връзка със света. Интересно, че “изкопаните” от самия създател 1 млн. биткойни никога не са харчени и не са прехвърляни (но биха могли да бъдат). По днешния курс цената им е около 14 милиарда долара.
Манията
Почти веднага след като дори от виртуалния свят изчезва мистерията Сатоши Накамото, избухва манията по биткойна. Не става въпрос само за чисто професионално любопитство на ИТ специалисти и финансисти, за които биткойн веднага стана любима играчка и тема за революционни фантастики (че биткойнът ще унищожи цялата банкова система на света, защото ще стане излишнам ще замени емисионния монопол на централните банки с нова, децентрализирана, световна система за плащане; ще унищожи глобалната система за контрол върху паричните преводи и финансовите сделки, защото крипто-трансферите са напълно анонимни). От самото начало на съществуването си биткойнът стана инвестиционен актив, средство за натрупване, следователно и за спекулации. В първите инцидентни покупки
1 биткойн се е разменял
за части от цента
Пословична е сделката от 22 май 2010 г., когато един от биткойн ентусиаст купил две пици за 10 000 биткойна. Смятайте колко е струвал единият.
По-малко от месец след това “изчезва” Сатоши, а през юли 2010 г. е отбелязан първият скок на цената на биткойна – поскъпване с над 1000%. През 2011 г. курсът скача от 0,30 до 32 долара (над 100 пъти), нарастваше плавно до 266 долара на 10 април 2013-а, когато се срина до 50 долара за биткойн. После изригна: в края на 2013 г. се продаваше над 1200 долара и пак се срина под 600 долара през август 2014 г., сетне ... Няма финансов актив с толкова променлив курс.
Цифровото злато
Една популярна теория за биткойна го хвали като новото злато, съкровище в цифров вид, защото криптовалутата била перфектно средство за натрупване: никоя държава и служба не можела да проследи и конфискува анонимния, но винаги разполагаем актив. Освен това стойността му щяла само да се качва, защото общото количество на възможните за “изкопаване” биткойни е ограничено до 21 милиона (до сега са съддадени 16,8 милиона, а
алгоритъмът
изключва инфлация
Вярно, че и цената на златото стана твърде нестабилна и след световната финансова криза от 2007-8 г. видяхме поредица скокове и сривове на цената му, но няма общо с типичното за биткойна движение от “балон на гръм” (bubble and burst).
Чудно цифрово злато е това, което може да скочи за година от 1 000 до 19 000 долара и после да падне пак – засега до 13 000, скоро ще видим – докъде. Само отчаян човек би ползвал толкова несигурно нещо за спестяване, пък и прехвалената сигурност на криптографската валута също е под съмнение, известни са вече хиляди случаи на “откраднати” биткойни и няколко фалита на търговци, при които клиентите загубиха стотици хиляди биткойни.
Други ревностни ентусиасти на биткойна съчиниха цяла легенда как благодарение на уникалните му трансакционни свойства (абсолютен факт), се формирала една особена вътрешна трансакционна стойност на биткойна (по Кейнс, от “трансакционното търсене на пари”). Тази приказка имаше някакъв смисъл през първите месеци на 2011 г. докато биткойнът се движеше в интервала между 1 и 10 долара, но после се разби след челен сблъсък с действителността.
Същите предимства, подобно на биткойна - като най-евтин способ за трансфер, имат и другите криптовалути. Затова те се роят и вече са над 1300. А 34 от тях вече имат пазарна капитализация над 1 млрд. долара. Каквото и да стане с биткойна, самата криптографска технология е най-обещаващото от вълната финансови нововъведения (fintech) и вече се ползва масово от банките по света за вътрешни цели и междубанков обмен (за дребни междубанкови парични трансфери вече масово се ползва криптосистемата с едноименна криптовалута Райпъл, Ripple).
Биткойнът: риск
в най-чист вид
Днес няма по-рисков актив от биткойна, дори да забравим за нетипично огромния курсов риск. Има явен политически риск. Редица държави наложиха засега ограничения, но съвсем скоро могат да се очакват преки забрани търговия с биткойн на легалните пазари. В Израел вече ще отнемат лиценза борсови посредници, които търгуват с биткойн.
Тъкмо заради анонимната собственост и прехвърляне, опасността за законова забрана не е отминала. Фактът, че Чикагската стокова борса (CME) допусна за търгуване фючър контракти, базирани върху биткойн, не гарантира, че самият биткойн няма да бъде забранен. Забележете, че в Чикаго не търгуват биткойни, а финансови контракти, т.е. на падежа се равнява само разликата до текущата референтна цена, но доставка на биткойни няма.
Биткойнът съвсем скоро може да се окаже практически неконвертируем, т.е.
да стане невъзможно
да се продаде срещу
долари, евро или паунди
Без специален акт на регулаторите банките в няколко европейски страни, в т.ч. в България, спряха да обслужват търговията с биткойн, защото действащите директиви изискват от тях да идентифицират крайния получател на преводите над определена сума, а действителният продавач на биткойн по определение е неизвестен. Това затягане на режима за търговия може би е един от факторите, който охлади трескавата търговия преди десетина дни.
За начинаещи спекуланти
Всичко необходимо за всеки, който въпреки всички опасения и предупреждения, реши да си опита късмета с биткойн, се съдържа на едноименните сайтове bitcoin.org и bitcoin.com. Първо ще ви трябва електронно портмоне (wallet), програма, с която можете да получавате, съхранявате и прехвърляте биткойни. Има няколко такива, напълно безплатни. После ще трябва да придобиете биткойни – можете да продадете нещо срещу плащане в биткойн или да си купите биткойни. Трябва да намерите от кого да ги купите – собствениците на биткойн са анонимни, но има и посредници – дилъри и брокери, които продават, има и електронни борси, с които вашата програма портмоне може да се свърже пряко, без (друг) посредник. Но едва ли ще успеете да платите повече от няколко сата (един “сат”, от Сатоши, е една стомилионна част от един биткойн) с банкова карта. А ако опитате да купите биткойни с
банков превод над
5 хил. евро, вашата
банка би трябвало
да ви спре,
защото не можете да идентифицирате крайния получател на превода. Става, ако имате сметка в държава, където това правило (засега) не важи.
Съвсем легална навсякъде по света, даже и у нас си остава спекулацията с биткойни на организираните борси. Там можете да купите споменатите контракти на Чикагската стокова борса - без да си купувате самата криптовалута, даже електронно портмоне не ви трябва. Но ще трябват дълбоки джобове, защото борсовата търговия не е за дребни суми и никак не е евтина.