От началото на мандата опозицията вдига врява и размахва юмруци, които отиват във въздуха - да си спомним олелията с НДК и "проваленото председателство". И вотът през януари е в същата сюжетна линия, но пред по-голяма публика
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми.
Посрещането на Рождество Христово щеше да бъде помрачено, ако в последния си работен ден за 2017 г. парламентът не гласува отпадане на т.нар. мораториум върху новите молекули.
197 гласа за, 0 - против, 0 - въздържали се.
На масов език мораториумът беше представен като отказ за лечение на онкоболните и повечето хора, за съжаление, го приеха по този начин. Атмосферата беше толкова нажежена, че когато започна да се говори професионално по темата, вече никой не можеше да приеме аргументите на вносителите спокойно и рационално. Моментът беше пропуснат.
Ограничението не включваше медикаменти, които съвсем скоро са били в списъка на новите разработки, междувременно са се прилагали и тяхното позитивно влияние, а вероятно и странични ефекти, вече са ясни за специалистите. Но това остана невидимо, нечуто и неосъзнато.
Защо и как - отговорът трябва да е резултат от задълбочен анализ.
Опозицията побърза да преброи отказа от мораториум като точка за себе си - твърде плоско и елементарно. Всъщност когато става въпрос за злокачествените заболявания, разделянето по партии и обществени слоеве е безполезно и нелепо, като класите в аварирал самолет.
Да бъдем откровени: оздравяването на всяка една система минава през непопулярни мерки, които освен съдби засягат и интереси, и затова трябва да се обявяват и дискутират достатъчно дълго и достатъчно широко. Налагането без разяснителна кампания дори и с добри намерения води до обратен ефект и до създаване на условия за политическа злоупотреба. А когато непопулярните мерки са свързани с незаменими ценности като живота и здравето, всяко действие и решение трябва да е прецизирано до милиметър, при перфектен баланс в становищата на две групи специалисти - едните, които разбират от лечение и другите, които разбират от сметки.
В случая този баланс не беше постигнат и стъпката назад бе трудно, но точно решение.
Друг е въпросът доколко това действие ще има значение в разплитането на кардиналния проблем - осигуряване на адекватно лечение, последваща ефикасна терапия и хуманно отношение за покосените от рак. Надеждата е безценна, но ако тя е единственото, което може да се осигури на страдащите, това освен популизъм е и нещо по-лошо - скъпа имитация на грижа.
В дебатите по бюджета за здраве отново се чуха мнения за падане на мопонола на касата - ход с много по-сериозни последици, но и възможност за промяна в здравеопазването. Демонополизацията бе и един от акцентите в предизборната кампания на Семир Абумелих, шести в листата на ГЕРБ - Бургас на последните избори, депутат в 42-ото и 43-ото НС. Собственикът на частна болница можеше да бъде отново народен представител, но направи крачка назад и предпочете да инвестира усилията си в създаването на ново модерно отделение по онкология, което бе открито в края на ноември.
Прахосването на пари в здравеопазването остава открита и болезнена тема и след гласуването на 21 декември. А тук крадците най-гръмогласно крещят: Дръжте крадеца. Това допълнително обърква хората, насочва ударите към всеки, който се осмели да побутне статуквото.
За да съхрани професионалната си чест и човешко достойнство крачка назад трябваше да направи проф. Николай Петров - първият здравен министър в кабинета "Борисов 3". Той се върна на поприще, което никой не може да му отнеме - да спасява човешки животи в реанимацията на ВМА. Кой спечели обаче от отстраняването на изключителен специалист и свестен човек от каузата за оздравяване на здравеопазването?
Драматична крачка през изтичащата година назад направи и Димитър Главчев - напусна поста си като председател на Народното събрание и седна в залата като редови депутат. Секундно изпускане на нервите в неподходящ момент му струва позиция, до която бе стигнал с постоянство и системна работа.
В политиката, а пък и в живота, усетът към момента да отстъпиш е толкова важен, колкото и преценката кога да почукаш на врата или да тропнеш по масата. Така човек тества способността си да се справя в кризисни ситуации и да отключи други свои качества. Както е казал Питагор, временният неуспех винаги е по-добър от временния успех.
Стратегията газ до дупка на опозицията, която наблюдаваме от началото на мандата, може да гарантира новини в дневните емисии, но не води до трайни резултати.
Сега, след като преди дни министрите Лиляна Павлова и Боил Банов представиха новата визия на НДК, споровете относно управлението и ремонтите му изглеждат като дребнаво заяждане.
А топ темата на опозицията от лятото как европредседателството е поставено в риск заради забавени процедури и дейности се спука като балон от дъвка. Но за да продължи работата спокойно, тогава бяха направени две крачки - по-скоро встрани, отколкото назад: смяна в ръководството и създаване на временна парламентарна комисия по настояване на БСП. Ако това не беше се случило, с темата щеше да бъде злоупотребявано още дълго, което при всички случаи щеше да се отрази негативно на работния процес. Скандалът се изпари по естествен път - събитията опровергаха всички съмнения и злословия.
В същата сюжетна линия, но пред по-голяма публика, е и готвения за януари вот на недоверие. В безпомощността си да извади убедителен мотив, лидерът на БСП Корнелия Нинова размаха версията за притеснения Борисов, който поискал и получил помощ от Доган. Това вече е отигран трик в нейното поведение - да представя себе си за голяма заплаха, пред която опонентите й треперят от страх. Тази версия може и да мине пред втвърдения червен електорат, но всеки трезв наблюдател ще прецени, че управляващото мнозинство няма нужда от допълнителна подкрепа. Разногласията по някои теми не са оказвали влияние в съществените гласувания в пленарна зала.
Левицата рискува да остане единствената политическа сила, която да иска вот на недоверие в началото на първото българско европредседателство и лидерката й се чуди как да маскира като значима кауза амбицията "стани да седна". Стъпката назад би били знак за гъвкавост и политическа зрялост, но БСП в актуалната си версия не показва такъв капацитет.
Повечето политици се обръщат към Бог и влизат в църква само по празници и пред камери. А има думи и послания, които биха ни предпазили от грешки, ако ги повтаряме по-често в делниците, като например казаното от патриарх Неофит в навечерието на Рождество Христово: "Нека отворим душите и сърцата си за Спасителя, нека му сторим място в забързаното наше всекидневие, в което светът около нас ни залива със своята суета и ние често забравяме да търсим "едното потребното" и да събираме съкровищата си "на небето, дето нито молец, нито ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат".