Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Доктор е по математика. Професор е по математика. Преподава в УАСГ, където е зам.- декан. Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Автор е на повече от 500 научни статии и на 30 книги по мателатика. Дългогодишен член на Централната избирателна комисия. Говори английски и руски език. Женен, има трима синове и внучка.
- Новият Изборен кодекс излезе на светло със забраната да се гласува с друг знак освен хикс, при това написан със синя химикалка. Ще постигне ли целта си ограничението?
- Мисля, че това е най-незначителната промяна по отношение на досегашния начин на гласуване. Във всеки случай при използване на еднотипен знак няма как да се разпознае кой как е гласувал.
И това може да намали купения вот.
- Не е ли твърде репресивен законът към демократичното право на инвалиди и неграмотни да гласуват, след като забранява придружители?
- Забранява придружители само при неграмотни. Неграмотността не е била основание за придружител и досега. Имат нужда от придружител само хора с проблеми в зрението и с ръцете си.
- Как е решен казусът с търговията с гласове?
- Чрез санкции, достигащи 10 000 лева. А има и наказателна отговорност (затвор до 3 г.), предвидена в Наказателния кодекс.
- Личните данни на избирателите щели да се вписват в деня на вота - няма ли това да забави гласуването?
- И през 2009 г. личните данни се дописваха в списъка, докато избирателят гласува. Това не доведе до проблеми.
- Нямало и да се издават удостоверения за гласуване на друго място, включително и на застъпниците на партии. Това не спъва ли решилите да гласуват?
- Удостоверения ще се дават само на служебно ангажираните с избори лица. Това е правилно. Така беше и до 2001 г.
- Каква ще е санкцията за фалшифициране на вот?
- Същите увеличени наказания. Но най-сигурното средство срещу фалшификация на вота е присъствието на наблюдатели и застъпници във всички изборни секции. Така се гарантира коректност на секционния протокол. След съставяне на този протокол фалшификации не са възможни.
- А за най-масовите нарушения по избори?
- При вот най-масово се нарушава забраната за агитация в изборния ден, има и други простъпки - например съобщаването на резултати от екзитполовете преди края му. Такива нарушения ще се наказват с глоби.
- Как кодексът ще спре автобусите с изборни екскурзианти?
- При парламентарни, европейски и президентски избори автобусите са без значение - все едно е дали някой гласува в страната, или в чужбина. А за местния вот в кодекса е предвидена истинска уседналост от 10 или 12 месеца (точно колко - ще се реши в зала). Така че сагата с автобусите май е на приключване.
- Забранява ли новият Изборен кодекс местните коалиции?
- Той не ги забранява, а просто предлага по-дисциплинираща процедура, при която да се затрудни създаването на местни бизнес политически образувания и съответно да се намали значението на корпоративния вот. Корпоративният вот не е политически. Както не са политически етническият вот и купеният вот. Политика следва да се прави с политически средства.
- Кодексът налага 20% съкращения в местните парламенти. Одобрявате ли мярката?
- В Ню Йорк, град с 15 млн. население, има 10 общински съветници. София, град с 2 млн. население, има 61 общински съветници. Не е ли малко смешно? Правилно е да се намали броят на съветниците. И още нещо - премахва се прекият избор на районни кметове,
защото те не може да провеждат политика, различна от тази на голямата община.
- Нови моменти има и при финансирането - всички суми над 5000 лв. щели да минават по банков път. Въвежда се и депозит за участие във вота на партиите от 10 000 лв.
- Мярката е дисциплинираща.
- Покрай кодекса се заговори за въвеждане на електронно гласуване у нас. Как ще се осъществи това?
- Предвидено е дистанционно електронно гласуване чрез интернет терминали. Като начало ще се осъществи пилотен проект. То и по света засега няма тотално електронно гласуване чрез мрежата с изключение на Естония.
От трите начина за такова гласуване - чрез електронен подпис, смарткарта или ПИН код, избрахме последния, защото е най-евтин и достъпен. Остава да се уточни как ПИН кодът ще се доставя на избирателя. Вероятно ще е като получаването на ПИН код за дебитна или кредитна карта. Впрочем електронното гласуване подробно е разписано в проектозакон, внесен от Иван Костов и Асен Агов в два последователни парламента. Така че ще използваме и тези текстове.
- За да гласуваме електронно, как трябва да го заявим?
- Досегашната идея на законодателите беше пробното гласуване от компютър да се тества само в няколко секции в София. Както вече отбелязах, вотът по интернет е пилотен проект и в него се предвижда бъдат включени от 200 до 20 000 избиратели, които ще бъдат определени чрез жребий от избирателните списъци на случаен принцип.
Онези, чиито имена бъдат изтеглени, ще получат лично уведомление, че имат право да гласуват по интернет. След това ще бъдат поканени да получат паролите, с които да упражнят правото си на вот. ПИН кодът, който служи и за парола, се връчва лично, както примерно получавате кода за банковата си карта.
- Любопитно е как точно става гласуването?
- При гласуването по интернет се определя и период за гласуване, който ще бъде няколко дни преди вота с хартиени бюлетини. През това време на сайта на ЦИК ще се отваря прозорец, където избирателят ще влиза с потребителско име и ПИН код. На екрана ще се появява виртуална бюлетина.
Правите своя избор, компютърът ви пита това ли е вашият избор, вие го потвърждавате и гласът ви заминава.
Ще може да се гласува повече от един път по този начин. В определен срок имате право да гласувате повторно, като меродавно ще бъде само последното гласуване. Накрая е предвидена възможност с хартиено гласуване да анулиране предишните електронни гласувания. Това се прави срещу купуването на гласове и натиск, защото могат да ви
застанат зад гърба и да ви принудят да гласувате по определен начин.
- Скъпо ли ще струва?
- Хубавите неща рядко са евтини.
- Кога тази практика ще стане масова у нас?
- Световните тенденции сочат сравнително бавно навлизане на дистанционното електронно гласуване в практиката. При това гласуването с хартиени бюлетини ще се запази, докато има избиратели, които го предпочитат. Но до 5 години вероятно масово ще се гласува в мрежата.
- Обвързва ли се тази идея с гласуването от чужбина?
- При гласуване чрез интернет терминал няма значение къде физически се намирате, а дали имате право да гласувате на съответния избор. От електронното гласуване печелят българите зад граница, хората, които поради болест не напускат дома си, както и младите, за които виртуалната среда е естествена. С колегите от Синята коалиция оценяваме потенциала на този вид гласуване на поне половин милион избиратели, което за България хич не е малко.
- Какви са новостите във вота на българите зад граница?
- Както и досега, ще се откриват изборни секции след 20 заявки, и то не само в посолства и консулства. Но във всяка секция ще присъства представител на държавата, а не както досега - всеки си прави секция и си попълва разни протоколи. След края на изборния ден секционният протокол ще се сканира и ще се праща в ЦИК.
- Вие сте идеологът на постоянната изборна администрация. Ще я има ли в тази криза?
- Бях предложил постоянна ЦИК, назначавана по механизма на Конституционния съд. Това не се прие, но все пак според кодекса ще има само една Централна изборна комисия. Може би не всичко знаят, но сега има три действащи ЦИК. А понякога са даже четири по едно и също време! Вярно, че съставът им в голяма степен е от едни и същи хора, но все пак правилно е ЦИК да е една. И тя да прави всички избори в рамките на своя мандат.
- Предвиждате ли промени в изборния праг?
- Изборният праг за парламентарни избори остава 4 %, а за европейски избори - 1/18 от действителния вот, което е приблизително 5,56 %.
- Сега приеха 20% преференциален праг за парламентарните избори и 10% - за евровота. Добре ли е?
- При евровота има лек прогрес: прагът е паднал от 15 на 10%. Има обаче съмнения дали това ще позволи реално разместване на листата. За парламентарни избори досега нямаше преференциален вот, така че е трудно да се прецени ефектът от високия преференциален праг. Да не забравяме, че конкретните параметри ще бъдат уточнени в пленарната зала.
- Вярно ли е , че кодексът усложнява регистрирането на коалиции, заради БСП?
- Кодексът дисциплинира регистрирането на коалиции и не е насочен срещу конкретна партия. Вярно е, че БСП скочиха срещу новото предложение, но защо го направиха, нека те да обяснят.
- Какво от предложенията ви не се случи в новия документ?
- Не се реализира идеята за окрупняване на изборните райони и за въвеждане на район за гласуването в чужбина. Интересна е и идеята за гласуване по пощата. В много държави така гласуват от години, но у нас тази практика не е позната и няма да изгледи да се въведе.
