В последните 10 години МВР не е открило 10 000 бандити.
Търсенето им най-често е само на компютър, което ги държи
като много студени досиета във фризера на правосъдието
Tия дни един бивш генерал от МВР коментира, че Росен Ангелов-Горския, който застреля шестима и избяга, е бил издирван лошо. Чудя се как е възможно цял генерал, който трябва отлично да познава системата отвътре, да говори такива глупости.
Росен Горския не е издирван ЛОШО. Росен Горския не е издирван ИЗОБЩО. И в крайна сметка вероятно никога нямаше да бъде открит, ако не се беше гръмнал сам.
Горския не бе намерен, както и още приблизително 10 хиляди души, които не са открити от полицията в страната в последните 10 години.
Същият генерал навремето беше отстранен от висок пост в министерството заради корупция. Понеже обаче действието се развива в България, това обстоятелство не беше обявено и вместо в затвора или поне в пълна изолация, абсурдно обратното -
генералът стана
престижен
съветник и
паркетен лъв Припомням го не нещо да се заяждам, а за да илюстрирам как се случват (не се случват) нещата в нашата страна. Защото и в аферата “Росен Ангелов-Горския” абсолютно всичко се развива точно обратно на всякаква нормалност – логика, правила и закони.
При това не само с психопата убиец, но и с жертвите му. Те са двойка, която официално няма никакви доходи, но купуват къща, карат голям джип. Не си изплащат кредита, който кой знае как им е даден предвид факта, че са безработни. На всичкото отгоре главата на семейството е активен участник в ДДС схема. Но държавата не се занимава с това, понеже, както и децата знаят, самата държавата участва в тези схеми чрез неприлично богати данъчни служители. Ако главата на семейството беше задържан и осъден за източването на хазната,
трагедията
най-вероятно
нямаше
да се случи
Или поне не в Нови Искър.
Но да се върнем към насилника, който от малък не приема действителността и си взема сам всичко, което пожелае – с кражби или с насилие - както материални блага, така и секс.
Сега, след като уби шестима, стана ясно, че е издирван цели 8 години, защото не пожелал да излежи в затвора 8-годишна присъда за блудство с момиченцето на гаджето си. В България обаче да бъдеш издирван, е прилагателно, а не глагол. Няма действие. Просто етикет, който ти се закача в една информационна система в компютрите на МВР и се превръщаш в студено досие, докато един ден не застреляш шестима души и кучето им.
Казвам го, защото лично аз съм намирал, наблюдавал и снимал издирван човек. При това не в София, а в сърцето на Африка, още преди той да бъде обявен за международно издирване чрез Интерпол, какъвто е статусът му и в момента.
Как обаче
полицията търси
(не търси) хора
в България?
Във всяко полицейско управление в страната има между 1 и 3 издирвачи. Във всяка областна дирекция има сектор със служители, които разполагат с между 2 и 3 автомобила. Всяка година МВР издирва между 13 500 и 16 000 души.
В 95 процента от случаите обаче издирването не става така, както сме гледали по американските филми: топченгета решават сложни ребуси, експертизи, следене, подслушване на телефони, преследване.
Реално в 95 процента от случаите търсенето всъщност е регистрация в една информационна система – подменю на компютърната система БДС (Български документи за самоличност), в която има данни за всички нас – имена, ЕГН, номер на личната карта, родителите, деца, адреси, снимка.
Издирваните са категоризирани по следния начин – “само за адрес”, “принудително довеждане”, “задържане под стража”, “с влязла в сила присъда”. Така че, когато се получи искане (например от съда) някой да бъде търсен, служителят попълва в компютъра нещо като карта с всичките му данни и основанието да бъде обявен за издирване. И с това реално завършват твърде често усилията по този случай.
Има твърде много хора, които са търсени за безобидни провинения (като неявяване на дело), които биват намирани просто по телефона. В голяма част от случаите служителят отива и на постоянния адрес на търсения, но
не го търси
дори при
родителите му,
какъвто бе скандалният случай с нашумелия измамник със самолетни билети Спас Василев, който се оказа “неоткриваем”, без реално да се е укривал.
Да не говорим за проверки в домовете на приятели на търсения, за адреси, на които живеят негови престъпни връзки, и още много оперативни методи, които са отработени в годините.
Затова казвам, че в огромната си част случаите влизат във фризера на дълбоко замразяване и се разчита на чиста случайност – търсеният да отиде да си вади лична карта (и това се е случвало неведнъж), да опита да премине границата официално през КПП, да се получи неочаквано информация за местонахождението му.
Понякога може съдът да се поинтересува в писмо какво е развитието по конкретен казус и от полицията да дойде отговор, че постоянният адрес на човека е бил посетен отново, но пак безрезултатно. Така купища хартия се движат безсмислено между канцеларии, за да прикриват бездействие.
Ясно е, че броят на издирвачите в полицията е твърде малък на фона на “клиентите им”. В същото време до системата за търсените лица
нямат достъп
например
кварталните,
които имат поглед най-отблизо върху районите си. През последните 8 години, откакто “е издирван”, Росен Ангелов-Горския е сменил няколко квартири в София и много в страната. Никъде, разбира се, не се е регистрирал, не е бил вписан в домови книги. Върху това няма никакъв контрол.
Как да го
откриеш, ако не
се предаде сам
или не убие шестима души преди Нова година.
Към издирвачите няма изискване да открият определен брой хора. Така че там със сигурност има много хора, които имитират дейност или просто не си дават много зор. Има обаче и служители с хъс за работа, на които депутатското лоби в парламента се е постарало да попречи по най-добрия начин да си свършат работата.
Това се случва в средата на 2014 г., когато с промяна в закона се забранява при издирването на хора да се подслушват телефони и да се вадят телефонни разпечатки.
Да, това е същата уникално мъдра промяна в закона, благодарение на която
родителите на
убиеца от
“Соло”, който
избяга и се
скри в чужбина, успяха да осъдят държавата за голямо обезщетение, защото телефоните им били подслушвани незаконно. Това бе един от скандалите на 2017 г., на който в Народното събрание не обърнаха никакво внимание.
Всеки месец от дълги години пиша поне за една голяма депутатска глупост, която често е хитринка на адвокатското лоби там.
Хубаво е да се знае, че благодарение точно на правната комисия в парламента през 2014 г., ако утре изчезне някое дете или за издирване бъде обявен масов убиец с влязла в сила присъда, при търсенето му не могат да бъдат подслушвани телефони, не могат да се правят справки за телефонни разговори, които биха били често от огромна полза в издирването. Сами преценете колко полезна или вредна е тази поправка в закона.
Иначе сега ще ни се обясни, че целта е била да не се накърняват правата и личното пространство на гражданите. Но промяната реално, както и при много други депутатски загрижености,
пази лошите
и вреди на
жертвите и
близките им Освен това нали има специален орган за контрол върху прилагането на специални разузнавателни средства (СРС).
Злоупотребите със СРС могат да се правят по друг начин и от друго място. И това, който трябва, го знае отлично. Включително и депутатите от правната комисия. Но там целта не е да се върши общественополезна работа.
