Необходими ли са промени в закона, за да се чувстваме по-защитени в домовете си и как липсата на информация задвижи машината за слухове
ДИАНА САВАТЕВА, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ ГЕРБ
Рецидивист издъхна от огнестрелна рана след опит за кражба, а уважаван лекар от Пловдив влезе в ареста с тежко обвинение.
Не са много случаите, в които хора излизат на улицата спонтанно, за да изразят позиция, незаразена от политическо пристрастие или корпоративен интерес. Колеги на рентгенолога д-р Иван Димитров, съседи на семейството му и хиляди граждани показаха чрез публичния си протест, че за тях истинската жертва е стрелецът, а не покосеният от куршумите Жоро Джевизов-Плъха.
В събота, неделя и понеделник хилядите протестиращи формираха мнението си само на базата на неофициални данни. Други нямаше.
Аварийната реакция в случаи на напрежение - искане за незабавни законови промени, не ни се размина и този път. За тях настояват както специалисти в сферата на правораздаването и законодателството, така и хора, които просто харесват звученето на фразата и я повтарят, сякаш
промените
в закона
са панацея
и автоматично ще решат проблемите.
Едно от основанията за промяна е противоречивата практика при прилагането на чл. 12 от НК, според който “не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели”. Детайлите са уредени в 4 алинеи.
Темата влезе и в последното заседание на правителството. Двама министри имат задача да подготвят промени във визираните текстове, но спазвайки баланс, без рисково залитане.
Ден след инцидента в Пловдив конкретно предложение за законодателна промяна дойде от народния представител от ГЕРБ Маноил Манев. Идеята му е за разширяване на приложното поле на неизбежната отбрана - в ал. 3 да отпадне условието нападението да е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
Коректността към фактите изисква да признаем - в съдебната практика у нас има случаи, които
доказват, че
чл. 12 работи
Именно на неговата ал. 4 се позова ВКС, оправдавайки през ноември 2011 г. бившата барета Петко Лисичков, обвинен за убийството в Бургас на Калоян Стоянчов-Голямата Рижа. Криминално проявеният Калоян и Лисичков се изправят един срещу друг след невинна засечка на пътя на 20 септември 2009 г. Калоян кара ауди, а охранителят - мотор. След засечката спират и тръгват един срещу друг.
Лисичков е нападнат с палки от Рижата и неговия авер, затова вади законния си “Глок” и стреля. Четири куршума попадат в тялото на Стоянчов, той издъхва на място. В крайна сметка съдът намери Лисичков за невинен, тъй като прие, че е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана, но това се дължи на уплаха или смущение.
Когато анализираме инцидента в Пловдив и събитията след него, не може да пропуснем, че острата обществена реакция бе резултат от първоначално повдигнатото обвинение - за умишлено убийство. То може да се определи като работно и да бъде променено, след като се допълни информационната картина. Но това би трябвало да го каже прокуратурата. Както и се случи, но едва на 6 март.
По същата логика обаче работното обвинение може да бъде и по чл. 118 по НК - за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие.
Другата възможност бе и прилагането на чл. 119 - за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Третата е позоваването на въпросния чл. 12.
Близо 4 дни обаче официална информация за убийството липсваше. Този информационен дефицит наля масло в огъня на недоволството и
даде храна за
крайни и
тенденциозни
коментари
Нормални са очакванията на хората, след като има повдигнато обвинение за умишлено убийство, това да бъде подкрепено поне с минимални мотиви. Обратното подсили усещането за несправедливост, а резултатът се видя по улиците в Пловдив.
Мотивите са свързани с изясняване на криминалната картина, което пък минава през отговор на поредица ключови въпроси. Част от тях бяха дадени във вторник. Много подробности обаче все още не са известни. Особено важни ще са съдебномедицинската и балистичната експертиза.
Първоначално д-р Димитров бе задържан за 24 часа, а след привличането му като обвиняем прокуратурата удължи предварителния арест до 72 часа. Това рестартира стар дебат - прекалява ли се с приложението на мярката за неотклонение като предварително наказание.
Утвърдената у нас практика е при обвинение за умишлено убийство да се налага “задържане под стража” особено в началото на наказателното производство. Обратните примери се броят на пръсти.
Както се казва, прокурорът си “връзва гащите”, защото той е уязвимият, ако по време на разследването някоя от предвидените по закон опасности се случи. Те са три: обвиняемият да се укрие, да извърши ново престъпление или да попречи на разследването.
Ако хората по улиците се разбунтуваха, то е, защото не видяха в лицето на задържания лекар потенциален нарушител на нито една от трите. Определената на 6 март мярка “подписка” показва, че държавното обвинение споделя тези аргументи (изрично подчертавайки, че не е действало под уличен натиск).
Предстоящите промени в НК без съмнение ще предизвикат бурни дебати в парламента.
