Сделката за активите
на ЧЕЗ в България
може да стигне
и 500 млн. евро, казва председателят на
енергийната комисия в парламента
Още акценти
Новият собственик
не може от утре да
каже, че услугата
ще струва два пъти
повече, защото
не зависи от него
След като
ДАНС и разузнаването
нямат притеснения
за собствения капитал
на г-жа Върбакова,
не виждам защо ние
трябва да имаме
В голяма степен съм съгласен
с Владислав Горанов, че
държавата трябва да прецени
дали да участва в сделката
- Г-н Добрев, от онези 15 кг договор на г-жа Гинка Върбакова за активите на ЧЕЗ в България през чешките медии излезе информация, че фирмата купувач ще трябва да подпомага ЧЕЗ при арбитражното дело срещу България. Как посрещате тази новина?
- Всеки ден разбираме все повече подробности около сделката. Звучи логично те да имат условия към купувача за съдействие на стария собственик, при положение че ЧЕЗ води арбитраж срещу държавата.
- Как би могъл да съдейства?
- Вероятно да предоставя документи, да позволява на експерти от дружеството да се явяват като свидетели в арбитражното дело. Предполагам, че това са условията.
- Това се сочи като пречка за влизане на държавата като собственик с блокираща квота, каквото желание изрази правителството.
- Това ще го разберем през следващите няколко дни. Знаем, че в Чехия е купувачът в лицето на Гинка Върбакова с фирмата “Инерком”. Тя води преговори за промяна на договора, който е подписала, защото това, което знаем от самата нея, е, че има ограничение за разпореждане с акциите за определен период от време.
- Как преценявате развитието на тази сделка? По-спокоен ли сте?
- Всички бяхме изненадани при обявяване на новината в четвъртък преди две седмици, но
това пък показва,
че ГЕРБ няма участие
в тази сделка,
защото в противен случай щяхме да знаем. Дори моята първоначална реакция беше, че това е фалшива новина, защото фирмата бе непозната за нас, лично за мен. След изслушването в парламента получихме повече подробности от купувача как ще финансира тази сделка и от службите - дали са правени проверки за капиталите на участниците в нея. От купувача разбрахме, че за сключването на тази сделка ще се използва проектно финансиране в размер на 20-30% собствен капитал и между 70-80% заемни средства. Освен плащането за 67% дялове на ЧЕЗ в електроразпределението и снабдяването купувачът по закон има задължение да отправи търгово предложение и към собствениците на останалите 33%, които се търгуват на Българската фондова борса. За това също ще е необходим ресурс. А и ако ЕБВР поиска заемът, който е дала на ЧЕЗ, да стане предсрочно изискуем,
сумата ще набъбне
на 500 млн. евро
20-30% собствен капитал в този случай са между 100 и 150 млн. евро. Купувачът заяви, че няма притеснения да осигури собствения капитал за сделката. Това знаем на този етап.
- Изясниха ли се тези притеснителни офшорни компании, тази руско-грузинска връзка? Г-жа Върбакова отрече в интервю за “24 часа”, че в сделката участват офшорни фирми, но пък от чешките медии идва друга информация.
- Няма как народните представители да знаем това, но изслушахме шефовете на ДАНС и на държавната агенция “Разузнаване”. Те ни увериха, че следят целия процес от година и половина, те са институциите в страната, които се занимават с произхода на средствата и друг вид опасения. Според техните думи и двете служби нямат притеснения. След като нямат притеснения, не виждам защо ние трябва да имаме за собствения капитал на г-жа Върбакова.
- Подготвяте ли промените в Закона за енергетиката, които да позволят КЕВР да одобрява сделки в енергетиката, преди да са сключени?
- Ако тези предложения бъдат внесени, ще ги разгледаме партньорите от ГЕРБ и “Обединени патриоти”. И ако намерим политическо решение и консенсус, те ще бъдат приети. Но аз лично имам съображения. Ако ние сега разрешим подобни текстове в Закона за енергетиката, както има за БНБ и за Комисията за финансов надзор, коя е следващата стъпка?
По тази логика да
въведем такива текстове
и за КРС или КЗК
Да дадем на всички регулатори възможността да се произнасят предварително по сключването на една чисто частна сделка. Къде спираме? Държавата трябва ли да регулира такива чисто частни отношения? В случая с БНБ и КФН има логика те да одобряват сделки за банки, защото в тях има спестявания на хората. Държавата трябва да се погрижи за тези средства. Ерепетата предоставят услуга, няма наши пари, с които те се разпореждат.
- Как се отнасяте към искането на държавата да притежава контролираща квота при сделката за ЧЕЗ?
- Не зная подробности по предложението, не зная дали са 34%, или друг процент. В крайна сметка, ако има политическо решение на коалиционния съвет, всички ще се съобразим с него. Но аз в голяма степен съм съгласен с финансовия министър Владислав Горанов, че държавата трябва да прецени дали да участва в едно такова предприятие.
Държавата има друг
механизъм за контрол
и това е КЕВР,
на която са дадени огромни правомощия. Не само че държавата чрез регулатора контролира услугата, тя определя и цената на тази услуга. Новият собственик не може от утре да каже, че услугата по разпределение ще струва два пъти повече, защото не зависи от него.
Новият собственик на бизнеса на ЧЕЗ вероятно ще предоставя за арбитража документи, а експерти от дружеството ще се явяват като свидетели по делото
ЧЕЗ, държавата чрез
КЕВР може да
контролира
собственика за
цената на тока
В България са приложени пакетите за либерализация на пазара на електроенергия и собственикът, който и да е той, трябва да предоставя достъп на всички заинтересовани страни да доставят енергия до крайните битови или бизнес клиенти.
- Излиза, че имате въпросителни по промените, които се предлагат - да се дадат правомощия на ДАНС и на КЕВР да одобряват сделките, преди да са сключени?
- Държавата
трябва да прецени
докъде да се намесва
в частните отношения
Моето мнение е, че в Закона за енергетиката има достатъчно правомощия, които гарантират качеството и обоснованата цена на услугата. Оттам нататък, ако се дават допълнителни правомощия, следва въпросът само това ли трябва да регулира? В България някой може да каже, че и хранително-вкусовата промишленост трябва да се регулира, тоест преди частният бизнес да сключи сделка да купи един хлебозавод или хлебопекарна, някой в държавата трябва да одобри сделката. В случая КЕВР регулира и услугата, и цената, което го няма при хляба, защото електроразпределението е естествен монопол, а хлябът не е.
- БСП даде на прокурор продажбата на остатъчните дялове от 33%. А министър Теменужка Петкова попита защо са оставени на държавата 33, а не 34%, които са блокираща квота. Какъв е коментарът ви?
- В Търговския закон има текстове, според които има три вида решения, които се вземат с квалифицирано мнозинство. Струва ми се, че ако при приватизацията на електроразпределителните дружества са били предложени не 67, а 66%, интересът е щял да бъде по-малък.
По темата за сигналите на БСП до прокуратурата - хубаво е всяка една сделка да се провери. Но те не го правят, защото ги интересуват подробности по сделката, а с политически амбиции. Виждате, че в сряда яхнаха протеста пред Министерския съвет с призиви за оставка на правителството. Те използват всяка една тема, която вълнува обществото, за да искат оставка на правителството.
- Кои са тези три вида решения, в които играе блокиращата квота от 34%?
- Прекратяване на дружеството, увеличение или намаление на капитала и промяна в устава.
- Министър Петкова изпрати опозицията да чете стратегията за приватизацията на електроразпределителните дружества от 2003 г.?
- Там е записано, че се продават 67%, а след определен период от време - останалите 33%, с цел дружеството да е в по-добро състояние, защото в него инвеститорът и държавата са вложили средства и се очаква да се получи по-висока цена от първоначалната. Това е записано в стратегия.
Вероятно е искала да каже, че още в стратегията е записано, че на по-късен етап ще бъдат продадени и останалите 33%.
- За първи път вчера чух работодателите да искат, за да укрепне КЕВР, таксите да остават в регулатора, а не да отиват в бюджета. Как се отнасяте към това предложение?
- Подкрепям това предложение, но то трябва да бъде съгласувано и с финансовия министър Горанов. Разширяваме правомощията на КЕВР, възлагаме ѝ ангажимент да разследва дали има манипулации на пазара за еленергия на едро. Функциите се увеличават всяка година.
Това, което гарантирахме през 2015 г., е да имаме независим регулатор. Нито една партия и коалиция нямат мнозинство в него. За тези промени получихме писмо от Европейската комисия, че оценяват направеното в България. Към онзи момент бяха единици държавите в ЕС, където на регулатора е дадена такава независимост. В повечето той се назначава от правителството или дори от министъра на енергетиката.
Още тогава, през 2015 г.,
ЕК препоръча да осигурим
финансова независимост
на регулатора
Ние имаме вече прецедент, освен БНБ такава финансова независимост бе дадена и на Комисията за финансов надзор.
- Е, парламентът я даде на Комисията за финансов надзор, която ни впечатли със заплатите си.
- С промени в закона през миналата година дадоха възможност КФН да определя сама бюджета си. Преди това само БНБ имаше такова право. Идеята е да се даде такова право и на КЕВР. Това не означава, че парламентът няма да одобрява приходната и разходната част на бюджета ѝ, но средствата от таксите, които не са ѝ необходими, да се внасят във фонда за сигурност на електроенергийната система.
Излишъкът от средствата да не отива в бюджета, а да остава в енергетиката. Това ще им даде възможност да увеличат малко заплатите, да купят софтуер, с който да следят за пазарни манипулации, да назначат допълнително хора, които да се занимават с тези нови отговорности.
CV
- Роден през 1978 г. в Хасково
- През 2002 г. се дипломира като икономист в Wesleyan University, Мидълтаун, Кънектикът, САЩ
- Магистър по маркетинг от УНСС, София
- Работил е в KPMG в Торонто и в “Нютон Финанс Мениджмънт Груп” - София, България
- След завръщането си в България работи в областната управа на Хасково
- От 2009 г. е народен представител от ГЕРБ
- Зам.-министър и министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на Борисов
- Председател на комисията по енергетиката в 43-ото и 44-ото НС
