Коментар на политолога Иван Кръстев за срещата ЕС-Турция във Варна специално за "24 часа"
Малките европейски народи са научили от историята си, че когато не са поканени на масата за преговори, най-вероятно тяхното място е някъде в менюто. Срещата във Варна е важна, защото е демонстрация, че малките страни могат не просто да бъдат на масата за преговори, а да накарат големите да седнат на нея.
Наивно е да се мисли, че среща във Варна е направила Ердоган по -демократичен или че е решила пробемите между Турция и ЕС. Но тя рязко намалява риска от “случайна” ескалация на конфликта. И второ, тя показа, че единственият начин ЕС да има обща външна политика е, ако Брюксел се научи да вижда различните кризи, пред които е изправен с очите на най-уязвимите си и най-заплашени членове.
Ако ЕС иска да има силна външна политика, тя трябва да вижда кризата в отношенията с Турция с очите на България и Гърция, да анализара кризата с Русия, така както я виждат поляци и балтийци и когато мисли за емиграционната вълна, която идва от Африка, да я вижда, както я виждат италианците. Не оградата на границата, а влиянието на България в Брюксел, е реалната гаранция за националната ни сигурност.
Това, че Борисов успя да убеди Юнкер и Туск да участват в срещата във Варна, независимо от нежеланието на някои от “големите” в ЕС да седнат на една маса с Ердоган, опровергава клишето, че “малките” са само зрители, когато Брюксел определя външната си политика.
