Ако следва логиката на близката история, сега премиерът трябва да отиде на нумеролог - следва критичен период
Първата година от третото правителство на Бойко Борисов като че ли мина гладко.
Най-големите стратегически успехи са два - че България се наложи като международен фактор и че управляващите, макар и нехомогенни на пръв поглед, още не са се разпаднали. Останаха заедно, макар че трудно на моменти трудно мелят заедно - и то не толкова по оста ГЕРБ - патриоти, колкото вторите помежду си. От тримата в малката коалиция добре, че и Волен не иска да се изявява. Или поне не в нашата държава - той набляга на Изтока.
Какво стана в
началото на
мандата
Както в живота, когато при всеки следващ брак булката не е в бяло, а сватбата е по-скромна от предишната, така е и в политиката. За разлика от предишния мандат, когато премиерът първо подписа с реформаторите в зала “Запад”, а след това мина отсреща в “Изток” да парафира и с Първанов, този път церемонии нямаше. Медиите получиха по една снимка от проста дървена работна маса, на която Борисов, Цветанов, Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов си предаваха договора за одобрение. Нямаше грам тържественост, не бяха сложили дори сака.
Този път обаче партньорите се подсигуриха предварително срещу развод - патриотите накараха Борисов да обещае в коалиционното споразумение, че няма да дава оставка, без да ги пита.
Какво успяха
да постигнат
Всички тръгнаха амбициозно. Волен влезе в ролята на Командира - пое парламентарната група със същата отговорност и почти същия устрем, с които се впусна отново в лоното на брака.
Валери Симеонов подхвана едновременно и монополите, и концесионерите, и плажните дискотеки. После добави автомивки, автосервизи, апартхотели.
Красимир Каракачанов надигна вой срещу Истанбулската конвенция, която аха да изкара хората на улицата преди 3 месеца, и увлече след себе си такава съпротива - да не ни пробутват джендър идеологията, че мигом си вдигна рейтинга.
Екатерина Захариева, попаднала в едно неочаквано поприще, пожъна също успехи на своята сцена. Вече цяла Европа е убедена, че Западните Балкани и цифровизацията са теми, в които си заслужава да се инвестира. Тук отварям скоби, за да отдадем заслуженото на еврокомисаря от България. Благодарение на Мария Габриел в следващата многогодишна финансова рамка бюджетът за цифровизация ще отбележи забележителния двоен ръст - до над 28 милиарда евро.
Във външната политика са и най-големите досега успехи на правителството. Перлата безспорно е “това, за което всички досега мечтаеха, но само ние го направихме” (по думите на самия Бойко Борисов) - договорът за добросъседство с Македония. Българският премиер въобще показа умение да валсира на паркета на европейската дипломация, нерядко - да има на него и лидиращата роля.
За успехите на 4-ия вицепремиер, който всъщност е пръв по рейтинг - Томислав Дончев, е излишно да пишем. Той е невидимата, ненатрапчива сила и помощ на практика във всеки ресор и навсякъде.
За първата си година властта постигна:
- Вдигна пенсиите - най-малката на две стъпки стигна 200 лева. От 480 на 510 стана минималната заплата.
- Най-ниската безработица. По данни на Евростат отпреди ден тя е на най-ниските нива от 1989 г. насам. Броят на безработните се е свил до 179 000.
- Върна в клас 19 000 деца, които бяха извън системата, и повиши доходите на учителите.
- Запази растежа на икономиката на 4%, не посегна на данъците, нито се изкуши да бърка в излишъка на хазната
- Свали външния дълг с 2,3 милиарда лева и днес по този показател сме трети в Европа
- Увеличи парите за здравеопазване на 5 милиарда
Така ГЕРБ запази първата си позиция и в социологията. Независимо че Борисов е от близо 9 г. на най-неблагодарния пост в държавата и
тези дни
отбеляза рекорд
по премиерско
дълголетие
Може би обаче не е лошо да се допита до нумеролозите дали и сега, както в предния мандат, след края на първата успешна година няма да последва нещо критично. Така както на 9 декември 2014 г. - година след като се взе с реформаторите, Христо Иванов, Радан и въобще половината от РБ го предадоха.
2019 ще е година на естествен тест - на евроизборите през май ще стане ясно доволен ли е народът от управляващите. Преди това надали ще се случи нещо чрезвичайно - опозицията в парламента все така не изглежда укрепнала, а нова политическа звезда на хоризонта не се задава.
