Единствената хубава новина е, че България се върна в транзитирането на руски газ, а Борисов държеше да покаже на Путин, че знае кой е по-големият в тази връзка
4 години след като се отказа от “Южен поток”, България пак пожела газова прегръдка с Русия. Този път през “Турски поток” и евентуалното му отклонение през България, за да стигне руският газ до същинския си пазар - територията на Евросъюза.
След кремълската среща на премиера Бойко Борисов с президента Владимир Путин обаче се връща и опасността тази прегръдка да се окаже и задушаваща.
Какво щеше да се случи в Москва, Борисов бе наясно поне две седмици предварително, включително с обещания завой на втората тръба от “Турски поток” към България. Просто защото президентът Реджеп Ердоган няма да позволи точно в този момент тя да влезе в Гърция.
Това е и единствената хубава новина от московската визита.
България пак е
в играта с
транзитирането
на руски газ
3 млрд. евро на година - колкото в момента получаваме от транзита за Турция, не са малко за българския бюджет. Евентуално включване на още 15 млрд. куб. м ще вдигне тези постъпления.
Тази добра новина обаче може да се окаже и лоша. Путин на няколко пъти подчерта в изказването си, че България е под тотална зависимост от Русия. 100% от природния газ получаваме оттам, руската компания “Лукойл” осигурява 25% от постъпленията в българския бюджет, а 300 хил. руснаци са вкарали 5 млрд. долара в български имоти, изброи той на Борисов.
Послание, подсилено от Путин с
напомняне на
кого българите
дължат
свободата си
В този контекст обвързването с още руски проекти и пари може би няма да е толкова добра идея.
Борисов обаче явно бе решил да покаже на Путин, че знае добре кой е по-големият.
Затова и вероятно бе странно поведението на българския премиер в Кремъл. Той спокойно можеше да мине и без извиненията към Путин и благодарностите, че не му “държи гарез”. Можеше да си спести и приказките как руският президент е големият, на когото е присъщо да прощава.
Най-малкото защото България няма никаква вина за агресивната политика на Москва в Украйна, която е истинската причина за провала на досегашните енергийни проекти.
Можеше да пропусне и да благодари на Путин, че “Газпром” е платил 800 млн. евро на Италия за проваления “Южен поток”, след като ЕС ги принуди чрез споразумението от миналата седмица да го направят и да не закачат България. Както и да не влиза в странната риторика, че понеже България е най-лоялният член на НАТО и ЕС, се е оставила без газови проекти, а Турция и Гърция са ги взели.
Дали си заслужаваше толкова да показва, че Путин е по-големият в тази връзка?
Реално нищо от
договореното
още не е
договорено,
стана ясно и от думите на самите Борисов и Путин.
Русия продължава да държи нейният газ да минава през България като директен транзит и да го продава с преки договори на купувачите от Балканите и Централна Европа.
На Путин не му се нрави идеята да доставя газ до хъб “Балкан”, откъдето да се продава в Европа на борсов принцип.
Вероятно този спор ще се реши с нещо като 50:50 - половината руско гориво отива на пряк транзит, другата остава в хъба. Така обаче този проект става нерентабилен.
За да има смисъл от “Балкан”, в него трябва на година да влизат и да се търгуват поне 30 млрд. куб. м природен газ, сочат предварителните проучвания. Иначе имаме не хъб и борса, а просто тръби и компресори, обикновен газопровод. ЕС няма да плати за такъв проект и тогава сбъдването му ще стане или с български средства (почти невъзможно), или, още по-лошо - с руско финансиране.
Прекалено много въпроси за изясняване. Вероятно затова Путин остави Борисов да се похвали със завоя на “Турски поток”, а той кимаше до него.
Борисов опита свенливо да вкара и ЕС в темата, но едва ли това е влязло в ушите на Путин. Надеждата е българският премиер да не забрави собствените си думи, че знае кои са по-големи тарикати от него, и да не тръгне да си мери силите с тях.
Бъдещето на АЕЦ “Белене” също оставя твърде много отворени въпроси. Българското правителство още няма мандат от Народното събрание да размрази централата (която, между другото, също като “Южен поток” е част от онзи “голям шлем” на експрезидента Георги Първанов).
И въпреки че реално Борисов няма мандат да преговаря по нея, руският президент даде да се разбере, че рестартирането на проекта е било обсъдено.
Което посява съмнението дали Путин не обвързва “Белене” и “Турски поток”?
На излизане Борисов изглеждаше доволен. Дори прекалено доволен, че заканата на руския президент от 2014 г., че България ще изгуби всичко, не се сбъдва. Но в същото време побърза да съкрати посещението си в Москва и така пося съмнение, че всъщност преговорите са били по-напрегнати от видимото и резултатите по-тревожни от обявеното.
