Още акценти от интервюто:
Парламентът да е двукамарен - съчетава предимствата на пропорционалната и на мажоритарната система
В България не останаха желаещи да се занимават с политика - реши ли се все пак някой, ще го съсипят от проверки
Ако Иван Костов не се бе противопоставил на коалиция на СДС с НДСВ, двете партии още щяха да управляват
С бившия вицепремиер и министър на правосъдието в правителството "Софиянски", председател на Надзорния съвет на Българската холдингова компания, разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Г-н Анчев, през 1997 г. бяхте вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. В разцвета на СДС - партията, от която не остана почти нищо.
- Тъжно е. През 1995 година спечели Стефан Софиянски, през 1996-а - Петър Стоянов. През 1997 г. хората гласуваха за Стоянов, който имаше над 90% одобрение, за Софиянски, който бе с рейтинг 80%, и за служебното правителство (с над 75%), недостигнати от никого досега.
- Вие бяхте като рок звезди.
- Като излезехме по улиците, без никакви клакьори, хората ни ръкопляскаха. След това, уви, видяхме какво стана с останалите 3 служебни правителства. Да, времето бе различно, надеждите - други, но пак не мога да се отърва от чувството, че хората, които тогава бяха в правителството, идеите, които защитаваха, и личните им качества отговаряха на доверието към нас.
- Защо се стигна дотук - не само че се стопи членската маса на СДС, но и май не останаха желаещи кой да го оглави?
- СДС не е нито членската му маса, нито ръководството му поне през последните 20 г. Може да е наивно или романтично, но за мен СДС са тези милион и нещо хора през 1990 година на Орлов мост. През 1997-а хората бяха склонни да търпят лишения, да понесат тежестта на реформите в името на това след време техните деца да живеят по-добре. Това доверие беше пропиляно. И не е виновен само Иван Костов. Насложиха се много обстоятелства. Безусловно бяха необходими и много болезнени реформи, чието извършване по не най-добрия начин също доведе до разочарование… А идването на царя през 2001 г. даде много рязък старт на разбиването на двуполюсния партиен модел. Това се задълбочи с Бойко Борисов и в момента моделът почти изключва нормалното създаване на нещо ново. Хората са уморени, обезверени, омерзени и най-лошото - не могат да видят реална алтернатива.
- Защо?
- Защото хората трябва да видят конкретни лица (отдавна вече идеологията не е водеща), на които да повярват, да харесат и да гласуват за представяната от тях алтернатива. Няколкото убедителни изборни победи след промените са именно такива: 1995 г. - Софиянски, 1996 г. - Стоянов, 1997 г. - президентът и служебният кабинет, не толкова СДС -
Костов по това
време има около
4% рейтинг...
След това през 2001 г. царят, а през 2009 г. - Борисов. Сега вече много трудно човек, който е достигнал някакво ниво в живота си - и обществено, и материално, и като бизнес, ще се съгласи да подложи на риск това, което е постигнал. Защото в момента, в който се появи, върху него ще се изсипят всякакви проверки само и само да не наруши статуквото. Това е лошо и вредно дори и за тези, които го поддържат, защото недоволството ще се натрупва до известно време и в един момент ще избухне.
- Спомням си тайната вечеря на царя със Софиянски в парк-хотел “Москва”, след като НДСВ спечели изборите. После се разбра, че Сакскобургготски, който още не бе запознат с нашенските порядки, е сондирал варианта Софиянски да е премиерът.
- Това беше една от големите грешки на СДС. Симеон дойде без управленски апарат. Човекът бе пристигнал преди 3 месеца с големите амбиции и надежди.
- И с юпита.
- Да, но и те не бяха запознати, нямаха опита. А в СДС вече имаше изключително подготвена банка управленци. Не говорим за партийни кадри, а за управленци - хора с положителен опит от 5-10 г. в местната власт, и на централно ниво имаше достатъчно подготвени хора.
Ако тогава Иван Костов не беше възпрепятствал коалиция на СДС с царя, мисля, че и досега подобна формация щеше да управлява или най-малкото да бъде незаобиколим фактор в политическия живот. Съчетавайки импулса отвън, либералната част, авторитета и романтиката, които носеше царят, с професионализма от СДС. Това беше и едно от основанията Софиянски да излезе от СДС. Аз никога не съм бил партиен член, макар да съм помагал и на СДС, и на ССД на Софиянски. Включително и сега, когато Софиянски написа проект за нова конституция, малко наивен и в доста суров вид, но изключително полезен, за да насочи хората да мислят за това. Което не е лишено от логика, защото действащата конституция беше компромис навремето. Имаше още много силно комунистическо влияние, абсолютна неопитност и идеализъм у десните бащи на конституцията. Направи се един хибрид, който не е толкова лош, но е вече с изчерпан капацитет.
- Кое не ви харесва?
- Получи се
дисбаланс
между прякото
избиране на
президента и
ограничените му
правомощия.
Създавайки този режим на съдебната власт, я поставихме изцяло под контрола на политически и на извънполитически субекти, без да можем да осигурим нейната независимост. Има и редица още неща, които трябва да се оправят.
- Преди 2 г. имаше промяна в конституцията.
- Като направихме промени в раздела за съдебната власт, не се промени почти нищо. Трябва да има сериозен обществен контрол. Много по-отрано трябваше да го има.
- Бил сте секретар и зам.-председател на ЦИК, отговаряхте за изборите през 1997 г. Нова избирателна система дали е генерално решение?
- Сравнявайки я например с американската, нашата е в пъти по-добра.
- Така ли?
- Ами да. Защото там е абсолютно несправедливо. Разчита се на опосредяващи прекия вот електори. Видяхте - Хилари получи повече гласове, а изгуби изборите. Това е една стара история, още от времето на Гражданската война - презастраховка срещу южните щати да не променят нещо.
Но пак казвам, и най-съвършения модел изборна система да направим, като нямаш за кого да гласуваш, какво ще помогне тя? Това е най-страшното - всичко демотивира включването в обществения и в политическия живот на тези, които биха направили тази промяна. 700 000 човека напуснаха страната от 1998 година досега. Това бяха точно генераторите, младите хора с идеи, ако щете и с илюзии, които биха могли да направят промяната. Трудно ще стане. Все пак се надявам, че идват нови поколения, а и има начин
да се събуди
активността на
тези 600 000,
може би 800 000 и повече традиционни десни избиратели, защитаващи каузата СДС, а не посредствените партийни апаратчици напоследък.
- Правилно ли ви разбирам - че искате избори за Велико народно събрание? Това означава нова конституция.
- Неминуемо това ще стане някой ден, но сега е много сложно. Имаше един момент, в който можеше да се случи - точно след втората оставка на Борисов, когато наистина можеше да се приеме един, макар и формален, проект за конституция, да минат съответните процедури и срок и след това да има избори за Велико НС. Което пък първо да отмени тази институция ВНС, след което да приеме новата конституция и да го преобразува в Обикновено НС. Във всички случаи това е необходимо да стане, но сега не ми се вижда реалистично. Аз имам своите предпочитания, но те са по-скоро идейни. Аз бих искал да говорим за президентска република, за двукамарен парламент, който съчетава плюсовете и на пропорционалната, и на мажоритарната избирателна система.
- С какво е по-добра президентската република?
- Тя е по-добра, защото отговорността се концентрира у един човек, а не се разлива между партии и коалиции. Защото сега, колкото и популистки да звучи, но когато съм гласувал за дадена партия и за дадена политика, а като минат изборите, тази партия изведнъж почва да прави безпринципни или полупринципни коалиции с други партии, срещу които на практика ти си гласувал - тя те мами, без да носи отговорност! Но това, че “политиката е изкуството на възможното”, е едно старо, цинично клише, което продължава да се разиграва досега в лош смисъл.
CV
Роден на 2 юни 1953 г. в Бургас
Завършва право в СУ “Св. Кл. Охридски” и от 1980 г. работи като адвокат в София
Член на Висшия адвокатски съвет (1992 - 1995), секретар и зам.-шеф на Централната избирателна комисия (1994 - 1996)
Ликвидатор на Българска земеделска и промишлена банка (1996 - 1997)
Вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Стефан Софиянски (февруари - май 1997 г.)
Председател на Надзорния съвет на Българска холдингова компания
Женен, с едно дете
