В навечерието на 24 май “24 часа” започна поредица, в която известни българи пишат за ползата от ученето като начин човек да успее в живота. Днес - размишленията на председателя на БАН по тази тема.
- Учениците ще погледнат с нови очи на нея, ако се използват добре
дигиталните технологии
- Трябва да се засили изучаването на извличане на информация от big datа
Едва ли ще бъде пресилено, ако започна с това, че математиката е в основата на всички други науки, не само на природните и инженерните, но напоследък все повече и на хуманитарните и обществените науки. Тя е част и от общата ни култура – в литературата, филмовото изкуство, музиката, танците.
Истинският въпрос може би е не “защо”, даже не “как”, а
“каква
математика
трябва да се
учи в училище”!
Учениците често възприемат математиката като статична колекция от сухи факти, теореми и формули, а получаваните в училище математически знания – като нещо напълно откъснато от реалния свят. Една от причините за това е, че по малко от 1% от понятията, които изучават в тази област, са открити след XVIII век. Робуваме на учебно съдържание, което е остаряло, защото смятаме, че знаем как най-ефективно да го оценяваме.
Преподавателите не трябва да се страхуват да предлагат нови понятия и познания, напротив!
Спомням си, че когато през 90-те години на миналия век предложих във Факултета по математика и информатика на Софийския университет изборен курс по съвременна теория на игрите, интересът беше неочаквано
впечатляващ -
записаха се
повече от 200
студенти!
Сиймър Пеперт, един от най-цитираните автори на приложение на новите технологии в образованието, смята, че не е достатъчно да накараме децата да обикнат математиката. Трябва да направим математика, в която те да се влюбят.
Някога тази любов се осъществяваше изключително чрез педагогическият талант на учителя. Спомням си, че за мен решаващата роля да се ориентирам към математиката изиграха моят учител по математика в гимназията, както и студенти от Математическия факултет на Софийския университет (на които по-късно имах честта да стана колега), които идваха регулярно в нашата гимназия в Благоевград да ни занимават ентусиазирано с математика, която не се изучаваше в училищния курс. Българската академия на науките в момента
работи
изключително
добре с деца
таланти
в областта на математиката и природните науки, но същевременно съвместно с преподавателите търсим начини да провокираме интереса и на останалите ученици чрез въвеждане на нови методи в образованието.
В съвременния век се появиха редица други възможности за въздействие върху ученето на математика, допълващи педагогическия талант на учителя. Дигиталните технологии са в сърцевината на тези нови възможности.
Например с тяхна помощ сравнително лесно могат да се чертаят сложни конструкции, известни днес като фрактали, които при появата си преди години са били наречени “чудовища”. Учениците биха могли да ги визуализират на екрана на компютъра с програма от няколко реда или с динамична геометрична конструкция и да се убедят с традиционно изучавани формули, че
дължината
на една снежинка
на Кох може да
стигне оттук
до Луната,
макар че се събира на малка част от екрана на компютъра.
Има още много вълнуващи въпроси, свързани с безкрайността, които могат да се разглеждат по естествен начин в подходящи компютърни среди (например Toon Talk) и да се дискутират с учениците.
При добро обучение по математика, в което дигиталните технологии бъдат използвани за стимулиране на изследователския дух, учениците ще погледнат с нови очи математиката — като област, в която могат да се правят интересни експерименти, да се формулират и верифицират хипотези. Когато учениците изпитат радост от самия откривателски процес и придобият навици на творческо мислене, те ще “влязат в кожата” на работещите математици и всъщност “ще правят математика”, а няма само да “учат за математиката”.
Математиката е игра с идеи, рисуване с идеи, а в днешно време
дигиталните
технологии могат
да ни служат
като редактор
на идеи Необходима е много работа, за да стигне до съзнанието на обществото ни, че красотата на математиката се състои в красотата на идеите в нея. Неслучайно според известния британски математик Годфрид Харолд Харди математиците също като художниците създават структури, но по-трайни, защото са направени от идеи.
Нека добавя, че ученето на математика формира начин на мислене, който е изключително полезен и в другите дисциплини. В този смисъл не е учудващ фактът, че на състоялото се неотдавна външно оценяване на учениците до 7-и клас по български език и математика
от първите
10 гимназии по
успех в
страната 9 са
математически
гимназии!
А необходимостта от солидни математически знания и математически начин на мислене за всички, които искат да са физици, инженери, икономисти, финансисти и редица други важни и търсени професии, е извън всякакво съмнение.
Ще завърша с предизвикателствата, които ни очакват, свързани със съвременното развитие на света и изучаването на математиката. Някои нови научни области (например deep learning) хвърлят сериозни предизвикателства към класическата математика, а оттам – и към учебното съдържание по математика.
Процесите, свързани с извличането на информация от огромни масиви от данни (big data), трябва да бъдат застъпени и изучавани по-сериозно още в училище. В тази връзка би трябвало да отбележа, че все още статистиката и стохастиката в училище не съответстват на изискванията за компетентностите на бъдещите граждани на дигиталната ера.
