Посоката в интериорния дизайн е да се изработват красиви и щадящи природата продукти
-Кога и как решихте да заминете да учите в Италия?
- Още в 11-и клас отидох във Флоренция за две седмици на лятно училище. Там сякаш се върнах назад във времето, имах чувството, че ще видя Микеланджело или Леонардо да минават покрай мен. Усетих духа на Италия и се влюбих в нея. По-късно, в 12-и клас, случайно видях една брошура на моя университет - Instituto Europeo di Design. За съжаление, цената на образованието там беше висока. Разбрах, че мога да кандидатствам за стипендия чрез конкурс. Най-силната ми страна беше фотографията и видеото и реших да подготвя един късометражен филм за конкурса. Снимах го през целия април. Накрая, след няколко безсънни нощи, успях да го предам малко преди крайния срок. Мина известно време и в деня на абитуриентския ми бал се обадиха, че съм одобрен за стипендията. Това беше най-хубавият подарък за мен.
- Когато заминахте, бяхте ли решили дали искате да се върнете в България, или ще се опитате да се реализирате професионално извън родината?
- Никога не съм слагал в себе си рамка - да остана на всяка цена или да се върна на всяка цена. Истината е, че първата година там ми беше доста трудно. Бях на ново място, далеч от семейството и приятелите си, а и университетът изискваше адски много усилия. Трябваше да устоя на темпото, на безсънните нощи и на високите изисквания.
- Какво образование получихте в Италия?
- Завърших интериорен дизайн със специализация “Сценография на събития” на италиански език. Самият университет има професионална насоченост и доста от нещата, които проектирахме бяха за реални фирми. Вярвам, че
независимо къде си,
можеш да получиш добро
образование
Плюсът в чужбина е, че дава по-различна гледна точка. В България също има много академични курсове и частни уроци за интериорен дизайн. Важното е не какво учиш, а от кого го учиш. В Италия попаднах на много добри преподаватели. Те ме запалиха и мотивираха да давам най-доброто от себе си.
- След завършването на университета в Милано работихте ли в чужбина, или се върнахте в България?
- От университета бях препоръчан за стаж в две фирми за 6 месеца. Едната е високо технологичната фирма Rimadesio , която се занимава с обзавеждане от стъкло и алуминий. Другата фирма, в която имах възможността да работя, е Molteni&C, една от най-големите и най-старите фирми в Италия. Интересното за нея е, че изработва голям диапазон от мебели, практически прави цялостно обзавеждане. В Италия попаднах на много добри ментори, които ме насочиха какво да гледам, когато проектирам.
- Какво ви накара да се върнете в България?
- Важно е човек да се чувства добре, а
аз се чувствам
добре в България
Милано е хубаво място за професионално развитие, но е много студен град и донякъде не съвпада с моя начин на живот. Обичам природата и в това отношение София много ми допада. Често, когато ми остане време, отивам в планината. Разбира се, една от главните причини да се върна бяха семейството и приятелите ми.
- Поддържате ли професионална връзка с колеги от Италия?
- Опитвам се да поддържам такива връзки както с университета, така и с колеги. Това ме обогатява не само в професионално отношение, а също така човешки и културно. Поддържам контакти с нови фирми от Италия, Финландия и САЩ. Университетът ми даде много ценни връзки с различни хора - едно момиче, което работи за BMW, други мои колеги са артдиректори в Trussardi. Това са много важни контакти, защото човек си сверява часовника и вижда кой откъде е тръгнал и къде е стигнал.
- С какво се занимавате в момента в професионален план?
- Заедно с колега създадохме интериорно студио – 3DEA Design. Вярвам, че заедно с екипа там успяваме да придадем добавена стойност на продуктите и на проектите си. Малко преди да създадем студиото, започнах един стартъп за 3D принтиране, който, за съжаление, не се получи. Доста от проектите ни не се получават по една или друга причина. Но аз не приемам това като провал. Човек се учи много повече, когато сгреши. Това, че продължаваш напред, е наистина важното в случая. Нищо не става за един ден, мисля, че и неуспехът е част от пътя. В момента правим осветителни тела за един мол в Пловдив. Изработват се по наша технология от алуминий и дърво. Внасяме и декоративен мъх от Финландия. Доста е ефектен, защото създава усещането за природа. Опитваме се да използваме натурални или рециклиращи се 100% материали. Това до някаква степен е и стратегия, нещо, което ни откроява от другите. Целта ни е да разработим продукти, създаващи повече атмосфера в интериора. За съжаление, за България цената им е малко висока. Не на последно място искам да разкажа за един проект, свързан с Националната опера и балет в Норвегия. Работим заедно с Калоян Бояджиев, който е хореограф там. Той постигна големи успехи в Норвегия. По негова идея и хореография се изпълнява новата версия на представлението “Лешникотрошачката”. Негова е и идеята за играчките, вдъхновени от “Лешникотрошачката”, които ние изработваме и изнасяме за Норвегия.
Новите тенденции в интериорния дизайн в България и в Европа съвпадат до известна степен. Въпреки че тук има някои изкривявания на тези тенденции. Хората търсят по-лъскави и по-луксозни неща, а нашият стил не е обвързан с лукса. Смятам, че
дизайнът е форма и
функция в едно и трябва
да бъде достъпен
лукс за всеки
- Какво е средното заплащане в тази сфера у нас?
- Месечното заплащане варира спрямо бонуси в зависимост от проекта. Средната заплата е между 1000 и 2000 лв. Много зависи колко проекта правиш и какви са те.
- Как се виждате след 10 години?
- След 10 г. се надявам да работя с мотивирани хора и да правим нещата, които харесваме, без компромиси със здравето си или с личния живот. Животът не е само работа и човек бързо се изтощава. Балансът е много важен, но и много труден. Работохолизмът е като наркотик, дава адреналин и е доста пристрастяващ. За момента се чувствам изключително удовлетворен от работата си, въпреки че понякога нещата се развиват трудно и бавно. Вярвам, че когато нещо се развива по-бавно, то е устойчиво. Забелязвам, че хората живеят ден за ден, мислят моментно, без да изграждат. За съжаление, сензацията в новините и социалните мрежи подлъгва младите хора, които не знаят колко труден и дълъг е пътят, водещ до успех.
- Имате ли любим архитектурен стил?
- Не харесвам определен стил. Принципно не съм привърженик на класиката. Мисля, че стилът на всеки се формираблагодарение на съвкупността от стилове, които харесва. Уважавам добрите идеи и се опитвам да вникна във всеки един стил или проект, да разбера какво реално стои зад идеята.
- Имате ли си любим интериорен дизайнер?
- Харесвам един италиански архитект - Акиле Кастелиони. Той има много интересен стил и много ясно описва защо е направил проектите си по определен начин. Поради същата причина харесвам и датското студио Bjarke Ingels Group (BIG). Стилът е доста изчистен.
- Проектът мечта?
Мечтая да направя проекти, които повече хора могат да видят и оценят, независимо дали в България, или в чужбина. Мисля, че когато те оценят навън, започват да те оценяват и в България. Занапред се надявам да имам успех с проекти, свързани с осветителните тела, върху които работим в момента.