Предложението на Минко Герджиков за промяна в зонирането на София и оттам - повишаване на данъчните оценки за част от имотите, е аргументирано само частично.
Според достъпните документи, а и вече публичните изяви на представители на общината, промените се правят с оглед "бързо променящата се инфраструктура на града, разширяване на центъра, оформянето на престижни квартали с особено големи и луксозни къщи", като за цел е посочено "по-справедливо разпределение на данъчната тежест върху собствениците на имоти в столицата - в централните и престижни райони ще се завиши данъчната оценка, съответно размерите на данък недвижим имот и такса битови отпадъци, за сметка на по-крайните квартали, където промени не се предлагат".
Да оставим настрана за момент факта, че промени, повишаващи дължимите данъци с 18 до 45 % за значителен брой граждани, се мотивират с едно абстрактно изречение. Свършвайки работата на общинарите, трябва да кажем следното:
1. Целта "справедливост" на облагането тук се разглежда като пропорционалност на данъка спрямо паричната стойност на имота. С други думи, по-богатите откъм имущество трябва да плащат повече именно защото са по-богати. Това е продължение на конституционния принцип за определяне на данъците според "имуществото и доходите". В по-общ план, той може да означава, че богатите трябва да плащат повече "защото могат" или защото, "наказвайки богатите, помагаме на бедните".
2. Ако тази цел е основна, то тогава промяната е инструмент в нужната посока. Действително част от софийските квартали бяха комично определяни като вилни зони в покрайнините, докато в тях се построиха луксозни сгради на значителна стойност. Повишаването на оценките там отразява това, което вече е отразено в пазарните цени.
3. Странно е обаче защо в квартали като Банишора, районите около Женския пазар, Дружба 2 се предлагаю увеличението да е по-голямо, отколкото в кварталите под Витоша. Да не би в първите да живеят по-луксозно, отколкото във вторите?
4. Диференциращите коефициенти, прилагани от общината (между 28 и 94), са доста "разкрачени" - отношението между най-скъпите и най-евтините е 3,3 пъти. Дори ако не разглеждаме най-евтината 5-а зона, разликата в оценките е повече от 2,2 пъти.
Редовните анализи на "Индъстри уоч" за пазара на жилища сочат, че разликите в цените на апартаментите между “луксозните” и “икономичните” райони на София са между 1,65 и 1,8 пъти, според размера и типа на апартамента.
5. Общинарите умело избягват да обсъдят алтернативното разбиране за "справедливост" на облагането. А то е, че държавата изобщо облага гражданите с цел събиране на средства за оказване на публични услуги и следователно плащанията трябва да са съобразени с достъпа до тези услуги.
Ако говорим за общината конкретно, местните данъци (или само за имотите) трябва да отговарят на инвестициите и разходите, които прави местната власт в даден район.
Ако например едни улици се чистят от листа, кал и сняг редовно, а други - никога, собствениците би следвало да плащат различни данъци и такси. Същото важи за канализацията, тротоарите, осветлението и така нататък.
Но тогава възниква противоречие - ако някой "баровец" в Бояна сам си е платил за асфалта и водопровода и се налага да ползва септична яма в двора, защото общината не инвестира около неговия имот, защо той е длъжен да плаща висок данък?
И между всички коментари по темата някак междувременно се разбра, че общината очаква допълнителни 10 млн. приходи. Значи не било само за "справедливост".
Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч"
