С декора на “Лице в лице” училищните новини няма да изглеждат аматьорски, казват учениците Димитър Стойнов и Здравка Бояджиева
- Г-жо Ризова, защо дадохте стария декор на “Лице в лице” на училищната телевизия в 134-о СУ “Димчо Дебелянов”?
Цветанка Ризова: Желанието на учениците да имат този декор е една от най-приятните изненади, които съм получавала. Не съм се колебала и секунда, защото срещнах младежи, които се интересуват от политика, граждански се вълнуват от събитията, гледат по телевизията предаване, в което се обсъждат теми, от които зависи целият ни живот. Буквално. Затова и екипът ми, и колегите в телевизията толкова се зарадвахме. Как да им откажем?
- Как ви хрумна да поискате декора на “Лице в лице”?
Димитър Стойнов: Първо искам да благодаря на г-жа Ризова и на целия екип на Би Ти Ви, че ни предоставиха тази възможност да вземем декора. Идеята беше на нашия ръководител Ивайло Иванов, тъй като ние нямаме кой знае какви средства, за да направим истински тв декор. Решихме, че точно този на “Лице в лице” ще подхожда най-добре на стилистиката на нашите новинарски емисии и ще ги накара да изглеждат много по-професионално. Отсега нататък
човек, като види
новините ни, ще си
каже, че нещата не
са аматьорски,
а вече се доближават към професионализма.
- За какво ще служи декорът, къде го разположихте?
Здравка Бояджиева: Ще служи за новинарската ни емисия, която се излъчва всяка седмица в ютюб канала ни и представя събитията в училище. Отделно имаме монитори на всеки етаж в училището, които излъчват новините ни през голямото междучасие. Така реално всички могат да разберат какво се е случило в училище, а и самите ученици да се видят по телевизията.
- Вие двамата какво правите в училищната телевизия?
Здравка: Аз съм водеща, понякога и репортер, пиша дикторски текст към дадения репортаж. Мога да снимам и да монтирам, но това много не ме влече, предпочитам да се придържам към писането и говоренето пред камера. Опитвам се да помагам възможно най-много на новите деца, които идват в училище, защото да пишеш дикторския текст, е по-пипкаво, отколкото да снимаш и да монтираш.
Цветанка Ризова: Какъв тип новини представяте?
Здравка: Опитваме се да се доближаваме до професионалните новини, които ги дават всяка вечер. Те са ни като макет, който опитваме да следваме. Няма какво толкова да обсъждаме света, затова показваме предимно нещата, които вълнуват децата за минали събития в училище, или неща, които предстоят.
Димитър: Аз съм водещ, както и оператор и монтажист. Снимам доста често. Не ми е най-любимото нещо да пиша дикторски текст, но когато се налага, го правя. Помагам и на по-младите и тези, които тепърва идват в телевизията, защото вече имам някакъв опит от всичките тези години (в телевизията и двамата са от 8-и клас - б.а.).
Цветанка Ризова: Това е хубавото на работата в телевизията, че един обича да репортерства, друг - да снима, трети - да монтира. Тук, в телевизията виждам хора, които изпитват невероятно удоволствие от монтажа, изпипват всеки детайл, ядосват се за всеки кадър, ако не са уловили усмивка или реакция. Димитър прилича на тези колеги, докато Здравка е по-скоро моят тип.
Може би
защото съм работила
във вестници, за мен
словото, думите са
приоритет
- Как работи училищният тв екип?
Димитър: Удоволствието да снимам идва и от това, че аз решавам под какъв ъгъл и как. Като снимам репортаж, ми е приятно, че човекът, който го гледа, ще види как съм уловил някой детайл или емоция.
Здравка:
Учим се да
толерираме,
защото нямаме един оператор, един монтажист, дори нямаме една двойка водещи. Има още една двойка водещи, с които се редуваме през седмица. Всяка седмица различен човек се занимава с нещо. Затова просто трябва да се научиш да толерираш гледните точки на различните деца, защото едно го вижда по един начин, обаче друго дете ще го види по друг начин. И ти трябва да видиш хубавото във всеки начин. Това, да толерираш, е нещо главно.
Цветанка Ризова: Те са готови журналисти. Но не просто журналисти. Имат философско отношение към тази професия, а не занаятчийско. Защото смятам, че журналистиката не е занаят. Тя е кауза, отношение към хората. Неслучайно Здравка повтори няколко пъти “да толерираш другия”. Защото моята мисия не е аз да си направя някакъв разговор. Въпросът е да предизвикаш аудиторията да мисли, да ѝ предлагаш различни гледни точки, да ѝ предоставиш избор. Хората трябва да имат възможност да избират. Аз може да съм съгласна с един или друг, но това нищо не означава. Точно толерантността в журналистиката е изключително важна. Независимо от моята гражданска, журналистическа, лична, емоционална, социална гледна точка, не мога да се огранича с нея. Просто съм длъжна да покажа и другите гледни точки.
- Избрахте декора на едно политическо предаване. Какво е за вас политиката, важна ли е, интересува ли ви?
Здравка: Много пипкава и деликатна дума е това. Малко хора я разбират. И аз се опитвам.
Декора избрахме, защото е хубаво предаване, което показва на аудиторията си неща, които вълнуват цялата държава, неща, които е полезно хората да знаят. И да не се интересуваш, може да чуеш само едно изречение, което да ти хареса, и да искаш да научиш още - такъв тип предаване е. Полезно е и на младите.
- Защо?
Здравка: Ами ето защо. Ние сме деца на по 18 години, не сме гласували досега, нашите са ни говорили много за това колко е важно да се гласува и човек да покаже мнението си по този начин. Да, но аз как да стигна до моето мнение? Само да чета някакви неща в интернет, не става. И ето в това предаване - “Лице в лице”, има страшно много политици, които идват в студиото, обсъждат се теми, които могат да те хванат и да променят мнението ти или да го затвърдят. Това е хубавото на предаването.
Цветанка Ризова: Ето затова си заслужава да работиш. Приемам думите не като комлимент, а като основание и мотив да продължавам така.
Димитър: Аз не се интересувам много от политика, но скоро наистина идва време да гласуваме, а ние в крайна сметка сме граждани, ние сме държавата и трябва да дадем своя глас. Като не знам за кого да гласувам, спокойно мога да изградя своето мнение на база чуждо или експертно, което мога да видя в това предаване, и да разбера неща, които няма откъде да знам.
Начинът ни на живот зависи от политиката, един ден и нашите деца ще зависят от нея. В крайна сметка политиците са хора, които трябва да направят така, че ние да живеем по добър начин.
- Г-жо Ризова, как ще коментирате? Уж казват, че младите не гледали телевизия.
Цветанка Ризова: Винаги съм усещала, че гледат. Аз живея срещу училище, от което излизат деца в 6-7-и клас и коментират с мен неща, които са се случили в предаването. Звучи невероятно. И по-големите ученици го правят, но голямата изненада са малките деца.
Но и да чуеш, че не само го гледат, но и предаването има значение, че е част от техния избор - няма да коментирам професионалното удоволствие, ще бъде някакъв вид егоизъм. По-важно е, че на тези младежи им пука как ще гласуват и че искат да го направят осъзнато. Искат да изберат, не тръгват предубедени. А и рейтингите показват, че най-младата аудитория следи редовно предаването.
И наистина се чувствам щастлива, че точно тези ученици искат да го направят чрез “Лице в лице” и то да бъде един от най-големите им помощници в тази социална, политическа, гражданска мисия. И наградите са приятни, и отзивите, които получавам, но когато млад човек каже, че неговият избор зависи от това, което ти правиш, и отговорността, и удоволствието са десетократно по-големи.
- Кой е най-големият проблем в страната според вас?
Здравка: Доверието е един от главните проблеми в държавата. То се гради много трудно и наистина се губи страшно лесно. За да получи човек това доверие, първо трябва да знаеш той какво говори, какви са мислите му, начинът на действие. В момента хората са доста пасивни и не искат да се втурват, доверявайки се на някого, защото са разубедени заради всички неща, които се случват у нас.
Димитър: Не само в страната, а и в целия свят най-големият проблем е човешкият егоизъм. Някои хора искат повече за себе си, отколкото да дадат на другите. Такива хора очевидно не са за работата, която са си избрали.
- Двамата гледат глобално на нещата. Какви са проблемите според вас, г-жо Ризова?
Цветанка Ризова: Пътищата, дупките, бедността, здравеопазването, образованието - всичко това са проблеми. И протестите са проблем. Но съм абсолютно съгласна с това, което те казват – проблем е доверието. Ето например историята с чумата около добитъка. Не чумата, а недоверието в държавата създаде напрежението. Проблем е абсолютната отчужденост между хората и институциите. Представяш ли си - хората да си помислят, че във властта има някакви психопати и масови убийци, които отиват и започват да трепят животни. Ей така! Каквато и да е властта, чак такава не може да бъде. Чума имаше, но хората не им повярваха. И това е опасен сигнал.
CV
Здравка Бояджиева и Димитър Стойнов са част от екипа на училищната телевизия на 134-о СУ “Димчо Дебелянов” (еврейското училище). Преди седмици учениците сами поискаха от Би Ти Ви стария декор на “Лице в лице” за своята телевизия.
Здравка е на 18 г., в XI клас. Учи в паралелка със специалност “Цифров дизайн, медии и фотография”.
18-годишният Димитър също е в XI клас и е в паралелка “Информационни технологии”, специалност програмиране.
По думите му 134-о СУ е единственото училище у нас, в което се изучава иврит и се издава сертификат за езика.
