Правилният модел за здравно осигуряване е надграждащият -
той гарантира равнопоставеност за всички
- Д-р Дечев, изборът ви за шеф на Националната здравноосигурителна каса вече е факт. Какво следва?
- Започваме да прилагаме в действие приоритетите, които изложих при представянето на концепцията си в парламента. Там нещата бяха в общ план, затова обявих, че до 3 месеца всичко ще бъде изложено в детайли. Краткосрочните ми намерения са свързани с промени в нормативната уредба, касаеща дейността на здравната каса. А при дългосрочните концентрацията ще бъде върху лекарствата, лечението в чужбина и контрола.
Основен приоритет ще е контролът. Не може институция, която се разплаща в такива големи обеми, да бъде лишена от ефективен контрол. Решението по-голямата му част да бъде изведена в агенция “Медицински одит”, във времето доказа, че не е правилно. Предложил съм да се засилят правомощията на касата в областта на контрола и да се търси действително ефективност от него. Дали ще се реши “Медицински одит” като щат и дейност да бъде прехвърлена към касата, е политическо решение. Но при всички положения, ако това не се случи, ще се засили дейността на контрола в рамките на щата, който има централното управление.
Предложението ми касаеше и редуциране на служителите, които са над 2000 в цялата система. Част от тях да бъдат пренасочени в контролната дейност, като в рамките на сега съществуващия бюджет да има възможност да се повишат възнагражденията им, за да бъдат мотивирани и да работят по-ефективно.
В областта на лекарствата ще заложа на въвеждане на принципа ефективност и ефикасност. Преведено това означава да има обвързаност между ефективност, т.е. клиничния резултат от лечението, с разходите за него, т.е. с тяхната ефикасност. Когато няколко терапии постигат едини същи резултат, касата ще финансира тази, която е най-ефикасна, т.е. с най-ниска цена.
Същият принцип трябва да бъде приложен и при медицинските изделия. Там основно ще се заложи на това, когато НЗОК обявява договаряне за тях, да се залага на критерия качество. Да не бъде приоритет цената. Кандидатите ще трябва да приложат доказателства, че тези медицински изделия се използват на територията на Европейския съюз.
Ще се борим да постигнем и съпоставимост в цените им - да са същите като в ЕС. Това е трудно като реализация, но не е невъзможно. Ще има съпротива от страна на фирмите, които ще дават обяснения, че сме малък пазар и като такъв цената трябва да е по-висока, но ще направим всичко възможно българските пациенти и касата като платец да не заплащат цени, по-високи от тези в други европейски държави.
За лечението в чужбина пък принципът трябва да бъде, че когато то може да се извърши у нас, трябва да се дава приоритет. Тези дни разписах няколко протокола за лечение в чужбина и бях изненадан, като видях, че в част от тях единствените мотиви за това са, защото лечебното заведение не е провело процедура по Закона за обществените поръчки за нужното медицинско изделие или лекарство. В същото време ЗОП позволява за случаи, при които е възникнала необходимост, да се проведе процедура в много кратки срокове.
Публично известно е и, че огромна част от средствата, които заплаща НЗОК за лечение в чужбина, са за дейности, които не касаят пряко лечението на пациента, а логистика, придружители, престой в болницата. На практика, екипът, който е пряко зает с това, получава минимален процент от сумата. Ако наистина има дейности, при които нямаме достатъчно опит и капацитет, не е ли по-правилно екипът, извършващ дейността, да идва в България? Ще получи същия хонорар, но той ще е много по-малка част от това, което плащаме в момента.
- Обяснете по-подробно идеите си в лекарствената политика.
- Принципът на един национален фонд е да осигури главно две неща. Едното е на входа на системата да има солидарност, което е изпълнено - всички внасяме определен процент вноска. На изхода на системата обаче, когато няколко осигурени лица с една и съща диагноза трябва да получат медицинска помощ, това не е така. В момента НЗОК плаща различни суми за едно и също лечение в зависимост от терапията, която е предписана. Ако имате избор между 3 терапии за 800 лв., 1000 лв. или 5000 лв., касата ще ги плати и трите. При положение, че се поема напълно и евтиният, и скъпият метод, този, който избира начина на лечение, на практика няма стимул да предложи по-евтиното, което постига същия ефект, но може да бъде мотивиран по някакъв начин от фирмата, предлагаща по-скъпото лечене, и да приложи него. Това нещо трябва да се промени. Прилагайки това, което предлагам, ще се намали значително корупционният риск, който сега масово съществува.
Друга посока в промяна на лекарствената политика е да се използва налична база данни за връзката между ефективност и ефикасност. Други държави, борейки се за това да има пряка връзка между резултат и цена, са създали институти, които се занимават само с това и успяват да понижат цените. Ако вземем препарати за лечение на повишено кръвно – има един на пазара, но в същата група кандидатства нов продукт с цена два пъти по-висока от тази, която е в момента и претендира, че е по-ефективен. Въпросният институт на база огромна информация обединява всички налични данни и доказва, че ефективността на новия продукт е с 5% по-голяма от тази на наличния, което означава, че и цената не може да е повече от 5% по-висока. Така понижава цената, но на база обективни доказателства. Цялата тази информация е публична. Трябва само да решим да я прилагаме.
- Тук попадат и скъпите терапии за онколечение. Къде остава персонализираната медицина, която е особено важна за тези пациенти?
- Ако разделим лекарствата на генерични и оригинални, е публично известно, че разходите в това перо се увеличават основно в групата на оригиналните. В другите държави 80% от разходите са за генерици и 20% за оригиниални, а в България обратното. При самите оригинални лекарства според отчета, който гледах за 2017 г., огромният ръст е в онкологията, а не за заболявания като множествена склероза, хепатит и др.
Има ръководства за лечение в онкологията, които са международно утвърдени. В тях пише, че при дадено онкозаболяване стандартът за лечение включва първа, втора и трета линия според стадия, в който е болният. За всеки стадий е ясна и терапията - стандарт, приет от дружеството на онколозите на европейско и световно ниво. Това е утвърденото за лечение и би трябвало да се спазва от всички онколози, които прилагат тази терапия.
Не отиваме до крайности да ги задължим да лекуват според написаното, даваме им свобода, но когато остойностяваме терапията, ще се базираме на молекулите, посочени в стандарта. Ще остойностим това лечение, което, пак повтарям, е по международно утвърдени стандарти и така всеки пациент с конкретната диагноза ще получава едно и също финансиране на лечението му. Здравната каса не е лечебно, а финансиращо заведение и задачата му е да финансира еднакво всички осигурени лица. В рамките на сумата, която е остойностена, лекарят има право да избира лекарства, които, ако превишават сумата, пациентът или дори болницата ще има право да доплати.
- Казахте редуциране на персонала, а при представянето си в парламента споменахте и намаляване на регионалните здравни каси. Каква е идеята ви?
- Организацията на работата на здравната каса в сегашния ѝ вид не е променяна от създаването ѝ през 2000 г. Тогава е преценено, че трябва да има 28 регионални и една централна здравна каса. Това е било оправдано, тъй като технологиите са били на много по-ниско ниво. Ролята им е била да събират отчетите на болниците, личните лекари и всички други изпълнители на медицинска помощ. Сега, когато технологиите са напреднали и е възможно тези отчети, а и плащанията да са в електронен вариант, много голяма част от дейността на районните каси се обезсмисля. А и с годините се губи ефективността на контрол, защото се създават контакти между контролиращите и тези, които са обект на контрол.
Концентрацията в по-малък брой регионални здравни каси, но със засилване на експертността на хората, които извършват контрол, биха дали много добър резултат. Още 2005 г. се обсъждаше вариант за 7 каси – по три в Северна и Южна България и една в Централна. Около 2010 г. също се заговори за това. Може би честите смени в ръководството на касата и на министерството са били причината да не се случи, но мисля, че сега това е абсолютно актуално и моето предложение е такова.
- Сред идеите ви е и обединяване на структурите, разрешаващи лечение в чужбина. Имате ли подкрепа?
- Има 3 места, които изпращат хора за лечение в чужбина – това са комисията към здравното министерство, фондът за деца, който също е към МЗ, и комисията в здравната каса. Смятам, че трябва да са на едно място, защото сега всяко едно провежда собствена политика и има отделни бюджети, което създава предпоставки за некоректни действия. Обединението, както и къде ще бъде мястото, е решение на министерството.
Още първите дни поисках справка по профили на заболяване и колко лица за 5 г. назад са изпращани в чужбина. Трябва да се знае, че разходите вървят по две направления – планово лечение с формуляр S2 и други разходи, плащани по линия на Европейската здравна карта, които не са малки. Големият парадокс е, че формулярът, който пристига към НЗОК за плащане от чуждия фонд, не показва никъде конкретната дейност, която е извършена и кой я е извършил. Ще настояваме за достъп до тази информация, защото е възможно от дадени региони да идват прекалено много искания за плащания. Вторият парадокс е, че се плаща по цените на държавата, в която е извършена помощта. Между тях обаче има несъпоставимост, защото за една и съща дейност се плаща различна сума и в повечето случаи ние плащаме повече, отколкото чужда каса би платила за неин пациент у нас. Ще е много трудно, но трябва да положим всички усилия, за да избегнем до минимум да плащаме за дейности, без да знаем какви са и кой ги е извършил.
- Какво е мнението ви за диагностично свързаните групи?
- Идеята за диагностично свързани групи върви, откакто съществува касата. Позитивът им е, че в ценообразуването им се калкулират и придружаващите заболявания на болния. Минусът е, че това натоварва системата с допълнителни разходи.
Ако една клинична пътека сега струва 500 лв., при диагностично свързаните групи за някои пациенти касата пак ще плати 500 лв., но за други 700 и дори 1000 лв. в зависимост от придружаващите заболявания. Този процент, средно калкулиран, няма да бъде по-малко от 30%, т.е. ако в момента плащаме 100 единици за клинични пътеки, те ще станат 130 и тук вече е въпросът тези 30 как се прогнозират и откъде идват.
- Кой вариант за нов здравноосигурителен модел е най-подходящ според вас?
- Правилният модел според мен е надграждащият, т. е. НЗОК да остане финансиращ орган в рамките на сегашните 8% за всички осигурени лица. Всеки един ще бъде гарантиран с базова терапия в рамките на основния пакет. От него обаче ще се извадят т. нар. бутикови дейности и терапии, които ще минат в допълнителен пакет. Дали той ще бъде задължителен или доброволен е политическо решение. Според мен трябва да е доброволен и пациентът да прецени дали ежемесечно да внася някакви допълнителни суми, или да плаща кеш, когато му се наложи. Това означава в основния пакет да е заложена операция на херния и всеки един да има право, осигурявайки се с тези 8%, да бъде опериран. Ако пациентът желае да му се приложи “бутикова” процедура чрез роботизирана хирургия като апарата “Да Винчи” например, ще трябва да доплати. Сега това не се прави и лечебните заведения, които имат апаратурата, са в по-изгодно положение отколкото други.
Идеята е 8-те процента да гарантират еднакъв достъп на входа и на изхода. Оттам нататък, който желае нещо допълнително, ще трябва да доплати.
- А идеята за частни каси?
- Има идеи в рамките на тези 8% да се позволи всеки да избере фонд, в който да ги внася. Големият минус там е, че такива частни осигурители вече са запознати с целия здравен статус на населението. Това е публична тайна. Във времето по един или друг начин те са получавали информация и има реална опасност да пресяват клиентите си, като привличат по-млади пациенти с по-малко заболявания. Тогава в НЗОК ще останат главно пенсионерите, които се осигуряват най-ниско, но черпят повече от 2/3 от ресурса ѝ, а постъпленията от тях няма да стигат, за да се покрият разходите. Освен това по закон НЗОК няма право на печалба и няма стимул да плаща по-малко. На частния фонд обаче това му е целта – да печели. Колкото повече събере и по-малко изразходи, толкова по-добре.
- Казвате, че под влияние на лобитата разходите за лекарства и болнична помощ тази година ще се изравнят, а трябва да са в съотношение 1:2. Как ще се справите?
- Убеден съм, че ако голяма част от това, което предлагам, се въведе като принципи на работа в касата, тези неща ще влязат в рамки.
С планирането на новия бюджет ще предложа да има процентно разпределение на разходите по пера – за болнична, извънболнична помощ и лекарства, и да не може да се прехвърлят суми от едно перо в друго. Тогава ще има финансова дисциплина и ще се знае, че бюджетът за лекарства към 1 януари трябва да стигне до 31 декември. Задължение на екипите ще е да направят такива правила за работа в даденото перо, че парите да стигнат. Ако това не се случи, значи този екип не си е на мястото. В това ще бъдат включени и директорите на РЗОК с конкретни ангажименти. Ако параметрите се спазват на ниво региони, няма как да не се получи правилният резултат и на централно ниво.
