1 милион българи не се осигуряват, това е твърде много, казва д-р Александър Заимов, член на УС на Българския лекарски съюз
- Д-р Заимов, кое е доброто и кое лошото от вариантите за нов здравноосигурителен модел на министър Кирил Ананиев?
- Основното при двата варианта е, че трябва много добра предварителна подготовка. Вариантът със задължителната допълнителна застраховка от 12 лв. или 2% от дохода, заедно с 15% доплащане от пациента при лечение до 700 лв. е по-сложен. Министър Ананиев изрази подкрепата си към този модел. Идеята е, че така ще се случат по-леко нещата и няма да има трусове при преминаването към нов модел.
Вторият вариант, при който касата вече не е основен играч, а ще има още частни здравни осигурители и хората ще изберат къде да се осигуряват, обаче е по-добър.
Пример за това е Холандия. Там има
6 или 8 здравно-
осигурителни
фонда, които се
конкурират и
контролират много
добре разходите
на средствата, които плащат за лечението на осигурените от тях хора.
Министър Горанов, който е принципал на здравеопазването, също клони към този модел, без повишаване на здравната вноска, надявайки се, че подобреният контрол ще намали разходите. Идеята е да се види дали моделът ще работи по-добре от сегашния и едва след това да се повиши здравната вноска. Аз също подкрепям този модел, защото няма смесване на плащащи структури - каса, застрахователи.
Най-важното нещо е да се създадат условия за реална конкуренция, т.е. за реален пазар на медицински услуги. Ако има конкуренция между осигурителните фондове, от една страна, и болниците, от друга, това ще доведе до две неща - понижаване на цените и повишаване на качеството.
Фондовете, конкурирайки се помежду си, ще се стремят да привлекат повече хора, да създадат по-добри условия. Болниците пък, също конкурирайки се да сключат договор с фондовете, ще подобрят условията си и ще предложат по-прозрачна и качествена услуга.
- Може ли без увеличение на вноската да се подобри здравната система?
- Да, може. Много важен момент е, че България харчи 30% от средствата за здравеопазване за лекарства, при 15% средно за Европа. Трябва да се тръгне от подобряване на контрола в лекарствената политика.
- С някой от предлаганите модели може ли това да се случи?
- Влизането на частни разплащателни органи при всички случаи трябва да доведе до повишаване на контрола. Аз също клоня към този вариант, той е по-удачен.
- Обсъжда се идея държавните и общинските болници да се преобразуват и да влязат под шапката на областните. Какво означава това за пациентите?
- Има идея да не са търговски дружества, но няма идея какво да бъдат и как да се финансират. Не мисля, че това е възможно да се случи в момента, защото няма закон, по който да бъдат регистрирани. Ще минат на бюджетно финансиране ли? Така беше до 1999 г., когато здравното министерство отпускаше определена сума. Резултатът беше пациентите да си купуват чаршафи, храна, лекарства, бельо, ръкавици. Лошото състояние на здравеопазването тогава наложи и сравнително бързото приемане на сегашния модел.
- Гилдията бе притеснена от неясната роля на Българския лекарски съюз в предложените модели.
- Аз лично на края на срещата ни с министър Ананиев, когато ни представи идеите си, зададох въпрос дали ще има Национален рамков договор при новите модели. Той каза “не”. Министерството и министърът щели да определят финансовите параметри, по които ще се работи, т.е. една от най-важните функции на БЛС - воденето на преговори със здравната каса, ще изчезне. Това ни притеснява.
В цял свят има договорен процес между този, който плаща, и този, който изпълнява. Ако станем браншова организация, няма да можем да договаряме условия и да контролираме след това изпълнението им, да възразяваме срещу нарушения по договора, да обжалваме и да искаме да бъдат коригирани. БЛС е създаден през 1901 г. и е вторият в света след този в Англия. От 1999 г. пък винаги участва в преговорите с НЗОК и подписва рамков договор. Когато няма втора страна, а се определят еднолично цени на лечение, на лекарства, възможността за лобизъм е много по-голяма. Не можем да си позволим да се върнем 40 години назад и да наложим държавно административно здравеопазване. Изчезването на лекарския съюз може да е продиктувано и от финансови интереси.
Ако нещата продължат в тази посока, колегите в цялата страна са готови да протестират. Има и натиск към ръководството на БЛС, дори се чуха гласове и за оставка, ако то не може да защити интересите на гилдията, а чрез тях и интересите на пациентите. Едноличните решения на държавата няма да доведат до нищо продуктивно.
- Коя е истинската първа крачка, която да сложи начало не само на нов здравноосигурителен модел, но и да положи основите на истинска реформа?
- Първо, един добър актюерски одит на касата и разчет - да се види касата как работи, за какво и колко плаща и т.н., за да има база, върху която да се правят нещата напред.
Второто нещо е да се реши
проблемът
със здравно
неосигурените,
които били
около милион
Никой не може да каже точната цифра, но са твърде много.
Да се реши кой ще ги осигурява, ще има ли пари, които ще минават през социалното министерство, защото част от тези хора са социално слаби.
Би трябвало НАП да си влезе в ролята и да започне да събира тези средства. Ако аз не си платя данъка на жилището или колата, ще дойдат и ще ми ги вземат. Трябва да започнат да се отнасят така и към събирането на здравните осигуровки, след като по закон здравното осигуряване е задължително.
Третото важно нещо е да се разясни кои хора ще останат да ги осигурява държавата и колко ще внася тя за тях, защото децата и пенсионерите например сега ги осигурява на половината от минималната осигуровка. Това важи и за служителите в държавната администрация.
