Ако архитектите бяха импресионисти

(Разказ по мотиви от Уди Алън)

Драги Тео,

Знам, че си изненадан да получиш това писмо от мен. Отдавна не съм ти писал. Вече не съм зъболекар. Реших да стана архитект. Намерих си работа в София – това е един град на магиите, който неразбираемо за мен все още остава непознат за колегите художници. Всъщност при първата си разходка из кварталите му реших, че Салвадор и Пабло са творили тук. Това е меката на кубистите и сюрреалистите. Даже на дадаистите. Но и много соцреализъм има в тоя град, много постмодернизъм, оп арт, поп арт и даже малко рококо. Убеден съм, драги ми приятелю, че всички художествени течения на последните три епохи са намерили дом в тази мъглива балканска столица и е крайно време колегите да ме последват и да се преселят тук. Казах, че София е град на магиите и мога да се подпиша под това. Тук всичко се появява и изчезва по чудотворен начин. Понякога няма вода, друг път ток, там, където по план трябва да има парк, има мол, а където трябва да има мол, пак има мол... Толкова е вълнуващо да разглеждаш градоустройствения план. Сърцето ми се разтуптява всеки път, когато видя предложенията на местни колеги-архитекти така, сякаш съм открил неизвестна картина на Леонардо. Тези хора работят с истински размах, Тео. Не си губят времето с дребни детайли като тротоари или павенца. Да, Тео, Салвадор би примрял от завист, ако имаше шанса да види творбите им. Никога не съм виждал по-изчистено нихилистично отношение към красотата, по-голямо влечение към абсурдното, такава тотална анархия и отрицание на естетични норми! А силата на провокацията и чувството им за хумор са разтърсващи. Софийските архитекти се придържат към всички норми на дадаизма, а най-вече не влагат конкретни послания в творбите си. Зрителят сам трябва да реши какво вижда. Парк като в градуостройствения план, или квартал с 40 десететажни блока.