Хирурзите сме като спортистите – цял живот си обучаван да преодоляваш умора, болка, колебание, слабост и да продължаваш напред, казва проф. Николай Габровски, дмн.
Проф. Николай Габровски е трето поколение неврохирург, зам.-директор на “Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия, национален консултант по неврохирургия, председател на Българското дружество по неврохирургия, зам.-председател на БЛС. Завършил е медицина в София през 1996 г., учи и в медицинския университет “Рене Декарт” в Париж. Специализирал е във Франция, Германия, Белгия. През 2012 е избран за наблюдател в борда на European Brain Council.
- Проф. Габровски, виждаме ви във все повече публични роли – при толкова ангажименти как управлявате времето си?
- Това е една от най-трудните задачи. Всъщност усещането, че не разполагаш с времето си и постоянно си “на повикване” и на разположение, е изтощително. От друга страна, повечето позиции, които заемам в момента, се допълват и дори си помагат една на друга.
Но истината е, че рядко работя по-малко от 13-14 часа дневно, а свободна събота и неделя не съм имал от много време.
Вероятно някой би казал: внимавай какво си пожелаваш, но повечето неща, които правя, са ми интересни и ми доставят удоволствие, в резултат на което и ми тежат много по-малко.
- Как успявате да се концентрирате върху работата в операционната при толкова многообразни отговорности?
- Работата в операционната за мен си остава най-важна и в значителна степен носеща най-голямо удовлетворение. Рутината играе съществена роля, а в съчетание с добрия и подготвен екип позволява да се поемат много по-предизвикателни случаи и всичко да върви гладко. До известна степен това е най-спокойната част от деня ми – концентриран съм изцяло върху интервенцията, няма телефони, няма проблеми извън това, върху което работиш.
- Наближава краят на една година. Каква беше за вас 2018-а?
- Ако трябва да обобщя – предизвикателна и успешна. В “Пирогов” началото беше много тежко. През първите месеци работата на болницата буквално беше парализирана.
За щастие, този труден период беше преодолян успешно. Осъществиха се някои много трудни, но абсолютно необходими стъпки по преструктурирането на болницата и оптимизирането на дейностите в нея, беше подписан нов колективен трудов договор, направи се освежаване на спешното отделение и някои клиники, но най-мащабно се инвестира в пълна реконструкция на една възлова за страната клиника – тази по изгаряния.
Трябва да се подчертае, че в тези трудни за привличане на качествени професионалисти времена в болницата започнаха работа две нови структури – по гастроентерология и по неврология. Привлечени бяха и водещи специалисти в различни области, включително и утвърдени в чужбина колеги.
Продължи модернизацията на медицинското оборудване и до края на годината очакваме няколко високотехнологични апарата да заработят в клиниките по урология и ортопедия.
Напълно обновени ще бъдат операционните зали на детската урология благодарение на голямо дарение.
Качествен скок се очаква и в оборудването на Клиниката по неврохирургия, което ме радва изключително много, защото е плод на дългогодишна борба, увенчана в крайна сметка с успех.
Всичко това се отрази на климата в болницата - работим на пълни обороти и с увереност, че упоритите усилия дават резултат. Това стимулира и дава значителен позитивен заряд.
- Какви допълнителни възможности ви дават новите придобивки в неврохирургията на “Пирогов”?
- За щастие, това е високотехнологично оборудване от най-висок клас, при това в изключително ефективна комбинация.
Операционен микроскоп от висок клас ни дава “ново зрение” за всички деликатни интервенции. Той е интегриран с последно поколение система за невронавигация, която позволява изключително прецизно да се насочваме към определени точки на мозъка или на гръбначния стълб. Така интервенцията е много по-сигурна, щадяща и с намален риск от допълнително увреждане и усложнение особено при тежките случаи.
Системата се допълва от тридименсионален рентгенов апарат, който дава ново измерение на прецизността в гръбначните интервенции.
Заедно с някои други придобивки може да се каже, че вече сме оборудвани на много високо европейско ниво и сме готови за новите неврохирургични предизвикателства при едни по-добри и сигурни условия.
- Успешен ли беше периодът от гледна точка на отстояване на целите на лекарския съюз, на който вие сте заместник-председател?
- И в тази област годината беше изпъстрена с емоции и много работа. В системата на здравеопазването се извършват мащабни промени и гилдията е пряко засегната от това. И ако през лятото имаше силно обезпокоителни сигнали за елиминиране на съсловието от тези процеси, след интензивна работа и преговори се достигна до много по- конструктивни позиции. Българският лекарски съюз не само че запази възловата си роля на партньор в тези процеси, но и надгради възможностите си да участва, влияе и формира здравните политики.
Същевременно бяха постигнати на практика всички основни искания на съсловието по отношение на условията, при които ще работим през 2019-а - отпадна изцяло изискването за пререгистрация, намалени бяха множество санкции, запази се възможност за развитие на нови дейности и много, много други.
Невъзможно е в едно кратко интервю да се изброят десетките, дори стотици точки, по които бяха водени преговори, но ако трябва да избера едно, ще спомена, че се постигна договореност да няма прехвърляне на средства по пера в рамките на гласувания бюджет. Това означава, че парите за болнична помощ ще могат да се използват само за болнична помощ, парите за извънболнична - само за извънболнична, и т.н. Така се задават едни много ясни, прозрачни и устойчиви условия за следващата година. Досега страдахме много от липсата на такава ясна рамка, поради което бих определил постигнатото като голям успех. И всичко това се случва на фона на една много по-добра финансова ситуация. Разбира се, предстои съсловието да вземе своето решение на предстоящия събор на Българския лекарски съюз, но съм убеден, че се постигна много, че договорените условия за работа на лекарите през 2019-а са много по-добри, отколкото през 2018 г. и през предишните години, и че това трябва да бъде подкрепено.
- Не ви ли е идвало “да си вземете болничен” за някоя от функциите си?
- Със сигурност. Периодично. Но в това отношение хирурзите са малко като спортистите – цял живот си обучаван да преодоляваш тези моменти на умора, болка, колебание и слабост и да продължиш напред. Така, както няма кой да ти довърши започнатата операция, независимо колко тежка и сложна е тя, така и с подхванатата работа – трябва да се справиш.
- Как си почивате, за да сте във форма за най-важната ви мисия от човешка гледна точка - тази на неврохирурга?
- Опитвам се да спортувам редовно, но опитите са с променлив успех. За лятото предпочитам колелото, а за зимата се надявам да намеря поне малко време за ски.
- Пряко и косвено се месите в работата на върховното чудо на природата – мозъка, с какво ви респектира и коя негова особеност смятате за слабо място?
- Мозъкът е изключително добре познат като орган, буквално на молекулно ниво. Запознати сме с всички аспекти на биохимичните и биоелектричните процеси, които протичат в него.
И въпреки това нямаме почти никаква представа как тази съвкупност от процеси води до резултата, който наблюдаваме – съзнание, мисли, емоции. Тази тайна е безспорно респектираща.
Що се отнася до уязвимостта, най-слабото място на мозъка е неспособността му да се възстановява. За разлика от други тъкани и органи регенеративните способности на мозъка са изключително слаби.
- Възможно ли е Мозъкът като целокупно натрупано човешко познание да застраши мозъка с възможностите на генното инженерство, невробиониката и всички други начини за намеса в работата на органа?
- Не мисля, че по отношение на човешкия мозък можем да очакваме огромен скок – ние твърде слабо познаваме същностните механизми, за да можем да ги контролираме.
Така че нареченото от вас “целокупно човешко познание” според мен ще окаже видимо влияние в най-скоро време, но не чрез нашите мозъци, а чрез изкуствения интелект.
Огромното количество натрупана информация, мащабните бази данни, алгоритмите за обучение на машините като например изкуствените невронни мрежи, вече направиха революция в редица области на познанието. А развитието е експоненциално. Така че ни очакват много интересни времена, но техен носител ще бъде по-скоро изкуственият интелект.
- Коя е най-трудната ви операция?
- Трудно може да се открои един случай, защото всеки пациент е уникален и трябва да се вземе индивидуално решение.
Изключително напрежение носи оперирането на деца. Някак отговорността ти е по-голяма и искаш да направиш буквално чудо, но това, уви, при някои заболявания не е възможно.
Същевременно всяка операция носи своите предизвикателства и след всяка интервенция се питаш – ще се събуди ли болният добре, ще има ли дефицит, ще се възстанови ли според очакванията? Напрежението е огромно.
Все пак бих отличил един случай на млада жена, която беше планирала сложна гръбначна операция. Малко преди деня на интервенцията тя ми съобщи, че е бременна. Трябваше да се реши дали да се прекъсне бременността, за да се направи операцията, или да се изчака. Оплакванията бяха силни и се реши, че операцията не може да се отлага.
Представяте ли си каква допълнителна отговорност беше това – нямах право и на най-малка грешка, да не говорим за неуспешна операция. За щастие, всичко мина чудесно, но тежестта на такова решение буквално те смазва.
- На какво учите младите си колеги, какво е най-важното, за да е един лекар успешен?
- Медицината е професия, която изисква комплекс от качества.
Отделните специалности поставят различни предизвикателства - едни качества се изискват, за да си добър педиатър, други, за да си успешен кардиолог, трети, за да си отличен хирург.
Безспорно задължителни са упорството и търпението. Медицината изисква дълги години на подготовка и самоусъвършенстване, напредва се бавно, а резултатите винаги идват след много усилия и с натрупването на опит.
Съпричастност към чуждото страдание, емпатия, е другото, което трябва да притежаваш, за да станеш добър лекар.
В частност за неврохирургията бих добавил, че са необходими голяма физическа издръжливост, психологическа устойчивост и самоконтрол.
Съвсем не на последно място в лекарската професии не можеш да надскочиш определено ниво без любознателност, без желанието да продължаваш да се усъвършенстваш и развиваш, без вътрешната необходимост да надграждаш познанията и уменията си, без нуждата да търсиш отвъд.
- Каква е ролята на съдбата във вашата професия?
- Съдбата има различни имена. Някои твърдят, че на съдбата приписваме неща, които не са ни достъпни като познание. Други я наричат случайност. Трети обясняват ходовете на съдбата с Божията промисъл. Но това са донякъде философски въпроси.
В професионалния живот се стремя винаги да се направи максималното възможно за пациента. После остава да се надяваме, че усилията ни ще дадат искания резултат.
Със сигурност може да се каже, че с развитието на технологиите, опита и уменията, с развитието на науката днес можем да лекуваме по-добре и да постигаме по-добри резултати, отколкото преди 10 години.
Надявам се да мога да кажа същото след още десет.
- Какво си пожелавате за следващата година?
- Преди всичко здраве за семейството, за близките ми и, разбира се, за мен. Извън това бих си пожелал сила и късмет. Сила, за да остана оптимист, и късмет, за да се окажа поне малко прав в този избор.
