Проф. Николай К. Витанов е роден на 2 декември 1965 г. във Велико Търново. Там завършва математическа гимназия със златен медал. Завършил е физика на твърдото тяло в СУ “Св. Кл. Охридски”, където защитава през 1994 г. кандидатска дисертация по физика на кондензираната материя. Специализира 4 г. във физическия факултет на университета в Байройт в Германия при най-големия специалист по хидродинамика в Германия - проф. Бусе. През 1998 г. става доктор на естествените науки в Германия.
Смята се за дете на прочутото Макс-Планк общество, в което влизат близо 80 научни института в Германия. Специализира в Макс-Планк института по физика на сложните системи през 1999-2001 г. Там се занимава първо с биологични системи, а след това и с анализ на времеви редове. По-късно прилага същите методи към икономическата физика и социалната динамика. От 2001 г. е старши научен сътрудник (доцент), а от 2010 г. е професор в Института по механика на Българската академия на науките и заместник-директор по науката и връзки с бизнеса.
Специализира в Ecole Normale Superieure de Lyon в Лион, Франция и в Японското общество за развитие на науката (JSPS). Съавтор е с още двама колеги на книгите “Популационна динамика и национална сигурност” (2005 г.), и “Социална динамика без формули” (2008 г.)
Ученият работи активно по международни проекти в областта на популационната динамика и математическата социална динамика в сътрудничество с изследователи от Германия, Холандия, Белгия, а също и за Япония.
Автор е на няколко модела в теорията на турбулентността. Автор на модифицирания метод на най-простото уравнение за получаване на точни решения на нелинейни частни диференциални уравнения.
- Проф. Витанов, вие говорите за изтичане на мозъци от България, но университетите произвеждат все повече кадри. Те ще компенсират ли изгубеното?
- Вместо да влагат интелектуален капитал в главите на хората, които после частните фирми да превръщат в нормални пари, в жив капитал, в университетите гледат да дръпнат пари от студентите по всякакви начини. И естествено, че има хора, които вземат пари срещу даване на изпити. Защо да не вземат - системата ги стимулира да го правят. Те трябва да произведат колкото се може повече хора с дипломи. Защо тогава един преподавател да не вземе някой лев покрай произвеждането на хора с дипломи.
- Каква да е тогава позитивната стратегия? И има ли деструктивна стратегия и задкулисие в тази държава, може ли да отговорите на базата на математическите теории?
- Няма нужда чак да ползвам математически теории - то е ясно, че има. Колкото и да ви се струва, че става дума за хаотично развитие, то съвсем не е хаотично. То се развива по план и това е точно неолибералният план, който аз критикувам.
- В този план провиждате някакви дълги ръце - презокеански, европейски.
- Дълги ръце има, но те не са непременно дългите ръце на някаква държава. В съвременния свят до държавите се появиха конгломерати от големи фирми и други образувания, които имат интерес да изтласкат държавата от всяка една страна.
Зад всичко стоят икономически интереси. Първо започва битката за идеите на хората. Магистрали, машини, самолети, ако махнете хората - всичко изчезва. Защото човекът е най-важното нещо. А идеологията е като софтуер - до 30-35-годишна възраст може да запишете в главата на човека каквото искате. След като тази идеологическа борба бъде спечелена, през хората започва овладяване на държавата и икономиката. След като държавата и икономиката бъдат овладени, целта каква е? Хората произвеждат принадена стойност или добавена стойност - да не е по Маркс, а по Пол Самуелсън. Тук неолибералите ще подскочат, ще кажат - абе, тоя е неокейнсианец. Така е, аз съм неокейнсианец, колкото и непопулярно да изглежда това в тази държава. Добре - хората произвеждат добавена стойност. Въпросът е къде отива тя - тя може да не остава в страната, може да излиза навън. Е, това е целта - добавената стойност да излиза навън.
И какво се получава - работиш, работиш, пък все си беден. А на други места уж не работят чак толкова много, пък са по-добре.
- Каква е схемата?
- Има някакви интереси, не е задължително, но може и да са на чужди държави. А и чуждите държави, щом могат, защо да не го направят. Аз ако съм представител на една могъща българска държава и мога да го направя, и аз ще го направя с други държави. Но не са само държави - големи фирми и фондове и други играчи действат така: първо, идеологическа борба, за да овладеят умовете на хората, след това овладяваме икономиката и държавата и пускаме принадената стойност да изтича навън. Част от нея пускаме на нашите хора, дето трепят системата по веригата.
- Българската принадена стойност изтича ли навън?
- Тя изтича и то не само под формата на мозъци, но и това са чудовищни капитали. Имаме огромно количество чуждестранни фирми, те имат печалба - да не би всичката печалба да инвестират тук? А щом произведеното изтича, то в съответната страна остава по-малко. Ами щом като остава по-малко, много ясно, че средните показатели ще са ниски. И второ - тъй като има естествен процес на преразпределение, голяма част от това по-малко ще отиде в няколко човека, а голяма част от хората ще са бедни.
Това ли е капитализмът, който искаме да направим? Ето един вътрешен пример: имаме много хубави данъчни закони. Голяма част от парите остават в хората и във фирмите. Добре. Но какво става - фирмаджията си строи палат като Бъкингамския дворец, купува си джип, който не може да кара по магистрала, защото е широк колкото пет платна, а на магистралата има само три. Какво общо има това с капитализма, при който, когато имаш печалба, я реинвестираш, разширяваш производството? Аз съм против тази уродлива форма на капитализъм.
- По кой модел управляват сега България?
- По неолибералния. Ето как ще ги разберете, че управляват по неолибералния модел - неолибералите казват: държавата трябва да се маха, всичко трябва да се контролира от частния бизнес. Ама от кой частен бизнес - от българския, който е набутан нейде в ъгъла, или от големите чуждестранни корпорации, които изнасят добавената стойност. Какво казват такива като мен: държавата има един размер, под който не може да пада и над който не бива да се качва като процент от БВП, защото тогава почват други изкривявания - държавно планиране и т.н. Колко е оптималният размер на държавата - 50% от БВП. И погледнете на Запад колко е - в Германия е 45%. В САЩ били 30%, разправят някои. Да, ама военният бюджет на САЩ е извън този бюджет. Сложете го към другия и вижте колко е общо. А на нас ни казват да си направим държавата 30%.
Ура, да си направим държавата 30% по модерната икономическа теория. Направихме си държавата 30% и пак сме на първо място в ЕС отзад напред.
- Какво тогава трябва да се промени?
- Трябва да се смени моделът на развитие - от неолиберално към неокейнсианско с по-голямо участие на държавата. Което може да стане по следния начин - не казвам давайте сега веднага да вдигаме данъци и т.н. Първото, което трябва да се направи, е засилване на съществуващите държавни структури. Има много неща, които могат да се направят, преди да почнат да се увеличават данъците. Но засилването на държавата трябва да се прави внимателно. Най-сложната система е обществото - това е огромна и сложна мрежа, и се хвърлят да я управляват хора, които са най-неуки в това отношение. И затова резултатите са такива. Затова на Запад много внимателно подбират и обучават тези, които ще ги управляват.
Питате ме за елита, който трябва да управлява - те толкова си могат. Не може всички да ги поставим под общ знаменател, познавам и свестни хора, но те се губят в мнозинството. Това ни е проблемът и този проблем няма да се реши бързо.
- Какви го вълнува световният елит - какви експертни мнения търсят, така че да управляват качествено?
- Елита го вълнуват два вида неща - икономически и управленски. В икономически план нещата, за които ме търсят в момента, са разработки, свързани с науката - например методи за използване на алтернативни енергийни източници, но това не са вятърните генератори с перките, нито соларните, а в процес на разработване са т.нар. приливни електроцентрали. Морето има приливи и отливи и ако сложите на това място един генератор, той ще направи ток. Това ги интересува хората на Запад, изчислили са, че в следващите години пазарът ще бъде 5 милиарда евро на година за такива съоръжения, и развиват технологиите.
- Вие ли си търсите теми за проекти?
- Няма защо да ходите на пазара и да казвате - аз съм много добър, вземете ме да работя. Хората идват сами при мене. Същото беше, когато през 2004 г. разработихме метода за предсказване на вятъра. В Германия имаха проблем, че при силен вятър перките на генераторите на енергия от вятъра се чупят, затова поискаха да се разработи метод за предсказване скоростта на вятъра, за да намалят тези загуби. Финансираха разработката с пари на министерството, отговарящо за науката. Разработихме метода. Платиха си - на германския професор, при когото бях. Това е например в сферата на икономиката. А ето и страшно интересно нещо в областта на управлението. В момента пишем книга, "Шпрингер" ще я издаде догодина, която да бъде наръчник на мениджърите, които управляват науката в САЩ и в Европа.
Ние с един белгийски колега пишем глава за математическите модели на развитието на научното знание и на развитието на колективи от учени в даден град и държава. Там сме написали за западните мениджъри, че ако държавата иска два пъти повече научна продукция, тя трябва да вложи 8 пъти повече пари. Това е известно като закон на Прайс. А сега си представете нашите неолиберали, които обясняват на министър-председателя, че намаляването на държавното финансиране на науката ще повиши нейната ефективност. И какво ще постигнат, като намалят парите за наука с 40% - по същия този закон ще намалят научната продукция с 15%.
И ако ми отвърнат, че така ще постигнат качество, като изхвърля слабите и ще останат само силните, ще им посоча закона на Лотка - онзи същия прочут американски статистик, който е съавтор на модела за взаимодействието на хищниците и жертвите в природата.
Лотка казва така: във всяка група от учени има малко количество добри и голямо количество не толкова добри. Каквото и да правиш, ако искаш да запазиш цялата група, трябва да имаш и от двете.
Тоест, ако отрежеш от лошите, от добрите някои ще избягат навън в чужбина и пропорцията ще се запази. Ако искаш да имаш повече добри, ти трябва да увеличиш и не толкова добрите - трябва да има среда.
Нека да приложим последните две закономерности към БАН. Какво искаме от БАН, като орежем финансирането - ние вървим срещу закона на Прайс - не може да искаме повече резултати за по-малко пари. Това е ракетен двигател, ако искате, може да ви изкара в орбита, не може там да идете с каручка.
Но поддръжката на ракетния двигател струва повече, отколкото поддръжката на каручката. Второто - невероятната теория, че като изхвърлим от БАН тези, които нищо не правят, ще останат само добрите. В пълно противоречие със закона на Лотка.
Ето защо аз експлицитно предричам, че както е тръгнала тази работа с БАН, ще доведе до чудовищна каша - планините от злато, което е в главите на хората тук, ще изтече.
Има хора, които дърпат конците на този свят
- Проф. Витанов, защо обвинявате неолибералите за световната криза?
- Защото ако неолиберализмът беше супер, нямаше да я има тази световна криза. Вкарахме тази идеология и доведохме банките почти до фалит, ограбихме парите. Шефът на “Лемън Брадърс” си тръгна с половин милиард долара компенсации. Правителствата се хвърлиха да спасяват гражданите си, които имат спестявания в банките, спасиха банките, банките прехвърлиха тежестта върху правителствата, които трябва да я прехвърлят върху гражданите. Но ето още едно предсказание - това е последният път, в който това ще сработи.
При следваща криза от такъв мащаб ще има огромни социални катаклизми, защото повече тази система не може да работи по този начин. Не може да напечатате такова голямо количество пари, това ще доведе до хиперинфлация. Големите държави, големите империи са се срутвали винаги, когато са оклепвали финансите си. Въпросът е, че като дойде следващата криза, излиза, че Маркс е прав - не само че финансовият крах в една държава повлича и други, но и че революцията ще победи в няколко държави едновременно.
- Не, не искаме нови клонинги на Ленин по целия свят.
- И аз не искам, ама ако капитализмът продължава в тази посока, дотам ще стигне.
- Според вас за бъдещето на човечеството не са така страшни религиозни войни от глобален мащаб, а по-страшното идва от този неолиберализъм, който ни води към нов тоталитаризъм.
- Да, това казвам - че религиозните войни са малки огънчета спрямо глобалния пожар, който е запален от този неолиберализъм. Религиозни войни има в последните 50 г., но има ли нещо сравнимо с последната криза, която ни докараха неолибералите. Те я докараха, да не се крият.
- Кои са тези те? Това ми напомня на тезата на руския дисидент Буковски, който твърди, че има едно световно политбюро, което пише сценариите.
- Не знам дали има, или няма световно политбюро, но ако следвам връзките, нещата май вървят натам - че има. Може да не са 250-300 човека, може да са повече, но май има хора, които дърпат конците на всичко на тоя свят.
- Какви са големите предизвикателства пред България?
- За България идват огромни предизвикателства. Чакат я две големи имигрантски вълни. Знаете ли, че населението има скорост на нарастване и тя беше най-голяма през 2009 г. След 50-60 г. тези деца вече ще са възрастни в онези страни, в които сега населението нараства бързо и там ще се получи демографска криза - младите ще са малко, а възрастните много. И младежта ще бяга, ще идва насам. Това означава, че след 30-35 г. може да очакваме увеличаваща се имигрантска вълна, която след 50 г. ще стигне пик от азиатското направление. А в Африка населението почна да расте по-бързо от азиатските страни. Значи след 50 г. ще се формира нова имигрантска вълна оттам. Ето ви стратегическо мислене за 100 г. напред.
- Как двете вълни ще засегнат България?
- На едната седим на пътя - тази от арабските страни. Другата ще се стовари върху Южна Европа, върху страните по Средиземноморието. Гърция ще държи фронта донякъде, но едва ли ще могат да я спрат.
- Земята колко още милиарди може да понесе?
- 12-13 милиарда население, преди да започнат глобалните катаклизми. Станат ли 12, вече ще има войни за вода, за земя. Сега сме 7 и нещо - има някакъв толеранс още 20-25 г. Земята вече не удържа, не успява да възстанови ресурсите, които консумира това население, но понеже има известен запас, 20-25 г. още ще държи.
Сметнал резултата на ГЕРБ месец преди избори 2009-а
Cъавтор на математическата теория на идеологическата борба, по нея проф. Витанов прави изследване в Германия, Холандия, Белгия. Разработва модел как се развива идеологическата борба в държава, чието население нараства, и до какви възможни състояния може да се достигне вследствие на идеологически противоречия. Ученият обяснява, че може да се изчисли какви са коефициентите на взаимодействие между различните групи от хора в дадена държава и как те се изменят с времето - за 10-20-50 г. “Да речем, ако в дадена държава в даден момент 80% са християни, 20% са мюсюлмани. И решението на вашата система отива там - за някакво време това ще е стабилно състояние, след това може да настъпят някакви събития и изведнъж от това състояние може да се мине в друго - 90% мюсюлмани, 10% християни.”
Резултатите от такива изследвания са чувствителна информация, която се използва за оформяне на държавна политика на Запад и не може да става публично достояние по настояване на тези, които плащат проектите.
Месец преди парламентарните избори през 2009 г. у нас ученият изчислява какви ще са резултатите. Документът, който всъщност е тримесечен отчет за свършеното от него, се пази в Института по механика на БАН. Там пише следното: Какво ще правим, когато Борисов вземе 40% (а ГЕРБ взе 39,8%). И следващото изречение: “Понеже няма да има мнозинство в парламента, ще го подкрепи “Атака”.” А 2 г. преди да изберат Саркози за президент на Франция, също е изчислил, че точно той ще спечели. “Сега хората, на които им казах тази прогноза, ме гледат в устата дано да изпусна пак нещо. При мен всичко е документирано, аз не приказвам, аз пиша. Дал съм достатъчно доказателства, че си разбирам от занаята”, казва ученият.
Прогнозите си той прави чрез статистика и нелинеен анализ на времеви редове. “В България тези неща не се правят. Ще си работя навън. Там знаят какви планини от злато има в главата ми и как да ги превърнат в истинско злато. Тук ме карат да работя за половин заплата - в момента 400 лева - пълен професор и заместник-директор на института по механика. Тези 400 лв. са недостатъчни да ми се плати само това, което върша като зам.-директор. Аз съм дълбоко разочарован от правителството, и много трудно бих седнал сега да правя сметки по социална динамика, дори да ме затрупате с пари. Не всичко се купува с пари.”
От гледна точка на теорията на пространството на Блау, казва проф. Витанов, България е при неразвитите държави. “Трябва да си го кажем честно. И целта е да отидем на ниво на развитите средноевропейски държави. Затова трябва да почнем да мислим как да отидем там - като вкараме интелект и наука в управлението. Прави ли се у нас? Не. Значи ракетата ни е на земята, двигателят - БАН, го демонтираме и искаме да отидем при другите.” Тук според учения са допуснати няколко грешки. Първата е, че идеологията на вкарване на науката в служба на управлението на обществото е сбъркана. “Хайде, идеологията, като е грешна, би могла да се смени. Втората грешка опира до хората, но тук стигаме до проблема с изтичане на мозъци. Човекът гледа да избяга, защото на Запад се реализира по-добре, получава 20-30 пъти по-големи заплати.”
Трето, слизаме до позициите и връзките между тях. Според проф. Витанов в българската държава позициите не са добре наредени и свързани, така че тя да функционира ефективно. И четвърто - ако разгледаме част от връзките като кръвоносна система, по която текат пари, потоците от пари не са насочени правилно.
“Има два вида държави от новите в ЕС - едните са заложили на инфраструктурата, а другите - на развитието на човешкия потенциал. Тия, които са заложили на инфраструктура, кретат. Една Португалия например и сега има финансови проблеми. Тези, които са заложили на развитието на човешкия потенциал - като Чехия, Словакия, при тях развитието е много по-добре. Тук беше взето грешно решение от правителството - да се концентрира върху инфраструктурата. Може би трябва да се отделят повече пари за нея, но щом магистралите се правят с европейски пари, възниква въпросът къде са другите пари и защо се отделя по-малко за наука, образование и култура.”
