Венцислав Караджов: Въвеждаме правила за защита на личните данни, това не е цензура

Нужен е регламент кога свободата на словото надделява над личната неприкосновеност, без него стигаме до лична преценка

- Г-н Караджов, въвежда ли се цензура с промените в Закона за защита на личните данни?

- Законът за защита на личните данни не въвежда ограничения или други форми на контрол върху словото, публичното общуване или каквато и да е форма на публична изява. Законът и Европейският регламент определят правилата и изключенията, при които следва да се обработват лични данни, за да се гарантира личната неприкосновеност на индивида. Новите правила за медиите не се отличават от сега действащите. Единствената разлика е, че в предложенията за изменение и допълнение на Закона за защита на лични данни се въведоха критерии, подпомагащи медиите и журналистите да направят професионална преценка в случаите, когато регламентът изисква да се прецени балансът между свободата на изразяване и правото на информация и личната неприкосновеност, тоест правото на защита на личните данни. Тези критерии са формулирани от Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейският съюз в Люксембург и българския Конституционен съд и са част от тяхната трайна и последователна практика. Преди тяхното възпроизвеждане в закона те се прилагаха и обосноваваха в мотивите на съда и Комисията за защита на лични данни при разглеждане на жалби и сигнали за нарушения на правилата по обработване на лични данни от медии в качеството им на администратори. Посочването на тези критерии в закона отговаря също на изискването за предвидимост на законодателството и прозрачност в работата на надзорните органи при прилагането на закона и в този смисъл е една добра практика, която премахва възможностите за субективна преценка във всеки конкретен случай. Критериите за преценка не са изчерпателен списък. Те се прилагат, доколкото са относими към конкретният казус, така като в регламента са предвидени и основания за обработване на личните данни, а именно съгласие, законово задължение, договорно основание, обществен интерес, упражняване на официални правомощия и др. Тези основания за обработване на данните, както и критериите за обработване на лични данни за журналистическа цел се прилагат дотолкова, доколкото са относими и тяхната тежест се преценява във всеки конкретен случай. Те са ориентир и принципни насоки за намиране на баланса – свободата на информация и изразяване и неприкосновеността на личния живот на индивида. В последните дни се появиха искания за тяхното отпадане с твърдения за цензура. Моето лично мнение е, че правилата не само не са цензура, но създават по-голяма правна сигурност за медиите. Тяхното отпадане би довело до обратния ефект, тъй като би създало възможност за субективизъм при разглеждането на жалби с твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни за журналистически цели. Отпадането на критериите няма да спре хората да търсят защита на правата си пред регулаторните органи и съда. Тези правила са последователна практика на съда по защита на човешките права в Страсбург и ще намерят своето приложение при спор за незаконосъобразна журналистическа практика, само че ще се приложат в края, а не в началото на спора. Този процес обаче може да отнеме години на журналиста и неговата медия, за да докажат правотата на своите действия.