Ако днес на този принцип се лекуват децата ни, когато утре те станат възрастни, няма да има нищо ефикасно, което да им помогне
В сезона на настинките и грипа у нас се наблюдава следното противоречие – едни лекари прокламират горещо хората да не пият на своя глава антибиотици, а в същото време техни колеги ги изписват като дражета за свеж дъх.
Всички знаем колко е вредна безпричинната употреба на тези лекарства. И въпреки това почти я няма практиката, преди да се пристъпи към тях, да се направят необходимите изследвания – кръвна картина, изолиране на бактерии и т.н. Причините вероятно са разнородни. Като се започне от липса на направления, които джипитата стискат като безценен дар за богоизбрани, и се стигне до субективния фактор и желанието лекарите да се застраховат, че няма да има усложнения. Някои са толкова претоварени, че сигурно предпочитат да не виждат втори път болния. За много доктори пък е в сила разбирането, че щом три дни човек не се подобрява, задължително трябва да пие антибиотик.
Въпросът е
налага ли се
наистина
Уважавам лекарската професия и я приемам за възможно най-смислената. Не целя да обвиня никого, но практиката да се изписват безсмислено антибиотици у нас я има и от това ще страдаме в дългосрочен план. Бактериите стават все по-резистентни, а съчетанието между лечението им на своя глава от пациентите и даването им ненужно от лекари им отваря светли хоризонти да пребъдат.
Не обобщавам просто така. Като родител на две малки деца имам горчив опит. Познавам и доста майки и татковци, които могат да разкажат истории за връчени рецепти за антибиотик след един поглед в гърлото на отрочето. Така се случи, че през есента децата ми преболедуваха варицела. Отварям скоба, за да приветствам решението най-после и у нас да има ваксина, вместо неандерталски да се радваме и молим детето да изкара шарката като малко, защото после, видиш ли, ще боледува тежко. В цивилизования свят са го измислили и изкоренили с чудото, наречено имунизация. Та “безобидната” в детска възраст варицела далеч не се оказа такава в нашия случай.
Последваха срив
на имунитета и
усложнения
Педиатър, който е на смяна в почивен ден, изписа на дъщеря ми антибиотик заради току-що открита бактерия в носа. Вижда ми се логично. Малко след това развива бронхит и трябва той да се спре, за да започне лечение с друг, адекватен на проблема.
Отнасям упреци от следящия педиатър защо съм настояла за антибиотик за носната бактерия, като не правела проблем и не налагала лечение, а сега такова е нужно. Оправдавам се, че лекар ми го е дал, а пък аз живея с представата, че има ли бацил, има проблем. Не било така, някои бактерии си живеели обичайно в лигавиците и това не е притеснително.
След няколко седмици детето пак кашля, вдига температура. Събота вечер е, отиваме в дежурния кабинет в поликлиниката, където иначе съм решила, че няма да стъпя, след като лекарка на преклонна възраст се опита да извади кърлеж с насапунисан памук и странни кръгови движения.
Друга възрастна дама ни посреща мило, изпраща ни все така и с рецепта за антибиотик заради зачервено гърло.
Решавам да не
прибързвам,
нали си знам уж
вече урока,
и на следващия ден сме на преглед в спешен кабинет на голяма болница за второ мнение. Там установяват леко отклонение в кръвните показатели и изписват силен антибиотик. Вземам го след предупреждение, че иначе ще се влоши. Три дни по-късно температурата стои, а кашлицата се променя. Отиваме при специалиста, при когото ходим обикновено.
Хваща се за главата, като разбира за антибиотика. Нищо нямало на кръвната картина, показвала само начало на вирусна инфекция. Ами ако настъпи пак сериозно усложнение и наистина трябва антибиотик, пита ме и мълча виновно. Налага се да направя и консултация с пулмолог, който потвърждава, че антибиотик не е трябвало да се даде, защото става дума за вирус.
Описвам всичко това, защото като пациент нямам отговор на очевидния въпрос – както в училищата, така и в медицинските факултети ли учат по различни учебници? Едната школа явно твърди, че трябва да се изписват антибиотици с лекота, другата - че трябва внимателна преценка кога и как. На кое от двете течения да вярваме?
Може би наред с призивите към пациентите да не се тъпчат с лекарства както им хрумне, трябват такива и към лекарите, за да уеднаквят своите стандарти. Важно е всеки от нас да постъпва отговорно и да не се самолекува. Но също толкова необходимо е, когато отиде при специалист, да няма колебание, че получава адекватно лечение. Изписването на антибиотици “за всеки случай” не е такова. “За всеки случай” пием витамини или си взимаме чадър, ако се очаква да вали. Ако днес на този принцип се лекуват децата ни, когато утре те станат възрастни, няма да има нищо ефикасно, което да им помогне.
