
Първият рейтинг на висшите училища бе направен от “24 часа” през 2004 г.
Първият официален рейтинг излезе през 2011 г. Така това най-смислено състезание вече има 2+8 издания.
Каква еволюция претърпя
Рейтингът на висшите училища в България е най-смисленото и благородно състезание в сферата на духа и интелекта.
След като излязоха резултатите от новото издание на рейтинга - за 2018 г., университетите, които са първи по професионални направления, ще получат отличия на официална церемония днес в НДК. Тя ще събере академичния елит, министри, кметове и представители на бизнеса. Ректорите на най-добрите университети ще получат специални табели.
“24 часа” прави това събитие за трета поредна година. Кауза на вестника, както и на Министерството на образованието и науката и на консорциума, който изготвя рейтингите, е, че трябва да има широка публичност за резултатите от рейтинговата класация.
Медицинският
университет -
София,
бе първи с 5,23 комплексна оценка.
Макар и неофициален, този рейтинг бързо се превърна в авторитетен показател за развитието на висшето образование в България.
През 2005 година бе направено второ, усъвършенствано издание на рейтинга, в което бе включена и класация на работодателите.
След това “24 часа” стана мотор на каузата този рейтинг да се прави от консорциум с държавно участие и сериозни ресурси.
Това се случи и официалната рейтингова система на университетите в България имаше своето първо издание през 2011 година.
Резултатите от последното, осмо издание - за 2018 г., бяха обявени през декември миналата година, а две книжки с резултатите от него бяха разпространени безплатно с “24 часа”. Рейтинговата система вече бе претърпяла значително усъвършенстване - тя започна да сравнява представянето на университети по професионални направления. 51 висши училища са сравнявани в 52 професионални направления по 44 критерия. Най-много първи места в професионални направления има
Софийският
университет
“Св. Климент
Охридски”
Най-важната и интересна за кандидат-студентите част от критериите са тези, които сравняват реализацията на завършилите на пазара на труда като безработица, приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание, принос към осигурителната система, осигурителен доход на завършилите, съотношение на този осигурителен доход спрямо средната заплата за областта.