Българските банки са спазвали законите
и европейските директиви срещу изпирането на пари,
посочва финансистът
- Знаело ли е българското финансово разузнаване за трансферите от държавната петролна компания на Венецуела в българска банка, г-н Хърсев?
- Да. Знаели са далеч преди тези трансфери да станат обект на каквото и да е обсъждане, тъй като размерът им е такъв, че банката подава информация в изпълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма. Те са знаели за тези трансфери, но не са имали основания да изпитат съмнения относно техния произход.
- Ясен ли е произходът на тези пари?
- Произходът им е доста очевиден - от продажба на петрол от Венецуела. И няма никакво основание човек да се усъмни в произхода на средствата. Дали тези средства са обект на изпиране на пари - това българските власти могат да разберат едва когато бъдат уведомени от компетентните органи на друга страна, където е извършено престъплението. Те не са врачки, за да разберат, че някъде е извършено престъпление. Във вторник ли, в сряда, се явяват представители на други държави, заявяват, че имат основания да смятат, че точно тези средства са обект на извършено престъпление - следователно има основание да бъдат запорирани по съответните правила и тогава българската прокуратура го прави. Иначе откъде да знае човек, че тези пари някой ги е присвоил?
- За каква сума става въпрос - появиха се данни за 140 милиона евро, после за 50 или 60 милиона?
- Доколкото разбирам, става въпрос за една по-голяма сума, която е преведена, от доверителната сметка са извършвани разпоредителни действия - плащане по сделки, а една част - остатъкът, е бил запориран.
- Остатъкът е 60 млн. евро, така ли?
- Да, по-малката сума е запорирана, а от по-голямата е била платена една част, една част не е била използвана и е била по сметката, където я е застигнала вестта за основанието на друга държава, че смятат, че е била обект на престъпление, което е извършено някъде в трета държава. Така че няма противоречие този факт - че съответните български органи, овластени да контролират мерките срещу изпиране на пари, са надлежно уведомени.
- Вие виждали ли сте някакви документи по сделката?
- Не, дори крайче от документ не съм виждал, не съм работил по тази сделка, но знам как работят българските банки.
За всяка сума над
30 хил. лева се подава
тази информация
- Твърдите, че българското финансово разузнаване не е проспало този трансфер на пари?
- Абсолютно съм убеден, че българското финансово разузнаване не е проспало нищо! Но не е могло да реагира като врачка и да се занимава с проследяване на престъпление, което очевидно е извършено в друга държава - предполагам, не знам.
- Това ли е била причината службите на САЩ да се намесят и съответно посланикът на Вашингтон Ерик Рубин да дава изявление в МС?
- Ако службите на САЩ са установили, че някъде е извършено престъпление, обект на което са точно тези пари. Вероятно и не само те. И след като българските власти са уведомени, че тези суми са обект на престъпление, те са наложили административна мярка - възбрана върху разпореждане със сумата. Но има ли извършено престъпление, това ще реши компетентният съд.
- Виждате ли някаква връзка на този трансфер от петролната компания на Венецуела към България с публикуваното в туитър от венецуелския депутат Карлос Папарони преди дни, че властите в неговата страна се опитвали да изнесат капитали на петролната компания чрез брокерска къща в България?
- Депутатът Папарони може да си говори каквото иска, той не е надеждният орган, който установява извършването на престъпление дори в собствената си държава, нито може да класифицира каквито и да било парични преводи според мерките за изпиране на пари. Но, разбира се, компетентните органи на САЩ, ако престъплението е извършено под тяхна юрисдикция и имат основание и сигнали, че е станало под юрисдикция в други страни, те си реагират.
Цялата истерия е плод на
грубо непознаване
както на фактологията, която и до момента е достатъчно добре известна, така и на обичайните правила в банковото дело. Типично за българските условия според мен - да не стигам до диагнози, но очевидно става въпрос за някаква болезнена реакция. Като се има предвид, че със сигурност България е третата държава, под чиято юрисдикция е извършван този паричен трансфер. Тези пари не са дошли в България с камион, те не са били и в България, ако трябва да сме физически точни, защото еврото се намира в еврозоната. Венецуелската компания е наредила на своята венецуелска банка да преведе сумата, получена от продажба не знам кога, в евро по тази сметка, доверително открита от нейния представител - адвокат Цанев. Венецуелската банка е наредила на своята кореспондентска банка в еврозоната да извърши този превод, тя ги е държала някъде в еврозоната. Нейната банка е превела тези пари в банката, кореспондент на българската банка, също в еврозоната. И тогава банката, кореспондент на нашата, е уведомила, че по нейната сметка в еврозоната се намират едни пари, които са под разпореждането на еди-кой си адвокат. Това е. Тоест този трансграничен превод преминава през 4 банки - една венецуелска, една българска и две в еврозоната - през три държави от ЕС.
- А защо се е стигнало до българската банка - заради адвокат Цветан Цанев, който е с български произход ли?
- Да, разбира се. Не се съмнявам ни най-малко, че адвокат Цанев, макар и швейцарски адвокат - да обърна внимание на това, защото иначе излиза, че имаме работа с някакъв случаен човек, едва ли не адвокат измамник...
- Вие познавате ли адвокат Цанев?
- Да, познавам го лично. Д-р Цанев е защитил докторска дисертация по право в Германия, практикуваше в Германия, след това практиката му е в Швейцария. Имаше адвокатски права в Германия, в България също поддържа някаква практика, не знам дали адвокатска, или е просто представител, негова работа. Не съм го виждал поне от 3 години, но го познавам от много време.
- Според вас той не е случаен субект, бил е напълно наясно за какво става дума в тази история?
- О, да, ако докторите по право не знаят право, не знам кой го знае. Гарантирам, че д-р Цветан Цанев значително по-добре познава и европейското, и германското, и швейцарското право от тези, които сега се произнасят.
Този човек би загубил на мига права, ако случайно той е извършил престъпление, но не знам да има такова твърдение нито по отношение на него, нито по отношение на българската банка.
- Говори се за версия, че тези пари са били за закупуване на храни, но всъщност някой е искал да ги преведе по личната си сметка.
- Напълно логично е да са за купуване на храни. Но ако с едни пари си купите баничка, няма как да ги присвоите, защото сте ги изразходвали. Или едното, или другото, двете едновременно няма как да стане.
- И все пак за закупуване на храни ли става дума?
- Доколкото разбирам, с тази цел е открита сметката, поне така съобщават медиите. Не съм работил по сделката, но нямам съмнение, че колегите от българската банка със сигурност са се уверили, че имат законово основание както за получаване на парите, така и за разпоредителните действия с тях. Това го правят при всеки превод.
Е, ако някой лъже, ако е извършил престъпление, кой го знае - онзи, който трябва да разкрива престъпления.
Българските банки не са
органи по разследването
Те действат перфектно по спазване на европейските директиви по мерките срещу изпиране на пари.
Ако нещо не се спази, който и да било той - шеф на банка, служител, ръководител, носи си отговорност.
- Може ли да очакваме, че това ще остави някаква сянка на съмнение върху българската банкова система?
- Само положителна, трябва да е изключително положителна интерпретацията на всичко, свързано с този случай.
- Защо?
- Това показва, че чуждестранните фирми, специалисти, адвокати, които работят в региона, могат да преценят, че българските банки са едни сериозни, стабилни конкурентоспособни финансови институции. Те са много по-евтини, отколкото банките в Швейцария и в страните от еврозоната до една.
Е, да, колегите, които работят в българските банки, получават по 2-3 хиляди лева заплата в най-добрия случай, а онези в швейцарските банки започват от 20 000 франка на месец. Естествено, че българските са много по-конкурентоспособни. Особено по доверителните сметки повечето банки събират такси в размер на проценти от сумата, а българските са в промили по тия сделки. Нормално е, ако някой ще купува храни за Венецуела, да предпочете да открие сметка в България, а не в страните, където обикновено се купуват хранителните продукти. Кои са те - ами в нашия регион Турция, Украйна, Румъния, самата България. Знаете какво е състоянието на финансовата система на Украйна, какво е състоянието на турската финансова система, какво стана с лирата и какви съмнения имат хората... Знаете, че хората от Турция, дори от Гърция идват да си откриват сметки в България, защото банковата система е значително по-стабилна, отколкото в собствените им държави.
Така че, ако трябва да се прави някаква преценка, тя
трябва да е строго
положителна за България
Да, българските банки са спазвали законите. Да, тяхно задължение е да защитават интересите на клиента, ако те са легитимни. Да, тяхно задължение е да подпомагат органите на правосъдието и на прокуратурата, за да изпълнят административното разпореждане за възбрана - изпълнили са го. Това е начинът, по който действа системата за мерките срещу изпиране на пари.
- Чуват се обаче искания за оставка на шефа на ДАНС по този случай. Вие смятате ли, че той трябва да е потърпевш?
- Ако е извършил нещо нередно, но не виждам в случая какво нередно е извършил. Пак казвам - финансовото разузнаване, което е към ДАНС, си е свършило работата. В неговите задължения не е да гледа на боб, та да разбере, че някой някъде е извършил престъпление. Самообвиняването е една много българска особеност, която е по-скоро за психиатър, особено когато е съчетана очевидно с политически елементи заради възможността някой да блесне със своята увереност. Предимно се дължи на непознаване на фактите.
Връщам се към началото на разговора - дали има пране на пари, дали има извършено престъпление. Само съд, и то компетентният съд ще реши дали има извършено престъпление, или не.
Няма такова нещо - ако нещо се отнася до българските власти, например ДАНС, БНБ, българските банки, се вижда, че напротив - действали са както трябва и както пише в закона. Поне от информацията, която до момента има.
Освен това се твърди, че сумата от Венецуела била много голяма, колосална едва ли не. А и какво търсела в българска банка.
Само да уточня, че тази сума, за която вие споменахте и съм чувал да се споменава, е всъщност цената на два кораба с нефт. Представете си какво е това за петролната компания на държавата с най-големи запаси от нефт. Само българският внос на петрол по данни на Българската петролна и газова асоциация е за 3 милиарда евро годишно. Каква е тогава тази гигантска сума, при това, доколкото разбирам, не е за един ден, а за дълъг период от време - повече от година. При това не съм чул нищо някой да е нарушил нещо по този въпрос в България. Не трябва да се подклажда истерия, ние сме третата държава по тази сделка в ЕС, а не знам в другите държави някой да е изпищял, нито да се е самообвинявал или да сме чули някой да е подавал оставки - примерно шефът на комисията за защита на конституцията на Германия, понеже преминавали пари на Венецуела и на кого ли не в Германия. Че къде да преминават, като във Франкфурт е седалището на Европейската централна банка. Те тия банки затова са правени - пари да минават през тях, те не са филиали на полицията. Макар че доста от европейските и американски политици се опитват настървено да ги превърнат точно в това. Това между другото е констатация на европейската банкова конфедерация, която активно протестира срещу директивите, които възлагат на индустрията несвойствени за нея прекомерни функции. Да, вярно, натоварват ги, не от вчера се следи прането на пари и други неща, но вече стана непосилно, скъпо... Никого не защитавам в случая, а се опитвам да обясня, че цялата тази история с венецуелските пари имаме едно очевидно доказателство, че българските банки, банковият надзор, правоохранителната система действат като часовник - правят това, което се очаква от тях да извършат, и когато възникнат основания да го извършат.
С финансиста Емил Хърсев разговаря Генка Маркова
Емил Хърсев е роден е на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е финанси в УНСС. Защитил е дисертация на тема “Еволюция на парите”, доктор на икономическите науки. Доцент е по банково дело в УНСС.
Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Собственик на “Хърсев Ко”.