Причината за антиваксърството не е само тъпотията на мамите, а и недоверието във фармацевтичната индустрия като цяло
Антиваксърството е тъпо нещо безспорно. Освен заплаха за живота на тези, които не се ваксинират, това е заплаха изобщо за националната сигурност. Заплаха е и за оцеляването на човечеството и неслучайно ООН го причисли към рисковете за живота на планетата заедно с тероризма.
Но ако гледаме на антиваксърите само като на глупави мами, прочели една-две конспиративни теории, докато пийват комбуча към салатата си от киноа, самите ние изпадаме в глупава елементарност. Това е и причината да ви занимавам с нещо толкова банално и саморазбиращо се. Смятам, че вълната от антиваксъри не е само хипстърска поза, а симптом на нещо далеч по-голямо и опасно. Недоверието към фармацевтичната индустрия в частност, медицинската грижа като цяло и изобщо недоверието в експертизата.
Това недоверие се поражда от свръхкомерсиализацията на медицинските грижи. Хората, не само в България, са убедени, че под прикритието на грижа за човечеството някой иска и прави пари. Една от причините е масовата реклама на т. нар. противогрипни ваксини.
Генерална противогрипна ваксина няма и не може да има заради особеностите на грипния вирус, който непрекъснато мутира. И разбираемо към тях има недоверие дори у самите лекари, защото практически се вижда тяхната безполезност. Това недоверие се пренася към ваксините изобщо и се забравя, че благодарение на тези против шарките и туберкулозата са спасени стотици милиони човешки животи и вероятно това е най-голямото медицинско откритие изобщо.
Сещам се за истерията с внесената от Петър Москов от Турция ваксина. Той бе поруган, свален, разследван заради това, че опита да изпълни лекарския си дълг и да не остави едно поколение без имунизация.
Първият антиваксър, с когото се сблъсках в живота си, е много далеч от типа сноб, който не вижда микробите и следователно те не съществуват. Мой стар приятел, чието дете страда от аутизъм. Той е здравомислещ, много умен и грамотен (по професия ветеринарен лекар), който е убеден, че заболяването на детето му се е отключило от ваксина.
Масовият случай обаче е недоверие към ескпертизата, породено от умора от експертното високомерие. Затова смятам, че този твърде експертен подход към живота дразни и поражда купища проблеми като нововъзникващите епидемии от морбили например.
Прочутият Брекзит също се дължи на недоверието към експертизата. Кампанията на гласуващите remain бе експертна и отегчителна и загуби от ирационалното “Да си върнем контрола”.
Недоверието към брюкселската администрация е симптом на същото - едни хора, които са образовани в нещо много специализирано и са потънали в собствената си самодостатъчност. В България е много характерно недоверието към съдебната система, защото обикновени хора са изключени от вземането на решения и се разбира, че само експерти юристи могат да бъдат справедливи, защото само те познават правото.
Същото е и насилието срещу лекарите, които безспорно са експерти и често пъти това поражда тяхното високомерие, което дразни, и си изяждат боя.
Накратко какво искам да кажа - недоверието към експертизата е ужасен проблем, но той не може да бъде решен, без експертите да не се смирят. Трябва да потиснат високомерието и и да освежат баналността, която се излъчва от професионалното говорене. Това е част от отговорността на образованите и умни хора, ако искат да спасят света. Затова смирете се!
