В Белгия софтуерът се срина и дни наред не можеше да отчете резултата
Машинното гласуване е пробвано в доста страни в света. В някои успешно, в други след опасения от хакерски атаки е забранено.
В Белгия машинно гласуват от 2012 година. През 2014 г. обаче по време на евроизборите софтуерът се срива и страната не можеше дни наред да отчете вота.
Заради подобни опасения от машинно гласуване се отказаха и други две европейски държави, в които се практикуваше – Ирландия и Холандия.
Когато Ирландия предприе амбициозна реформа в избирателните си закони и въведе машинното гласуване през 2006 г., подетата кампания от министър-председателя Бърти Ахърн представи сензорните екрани като ново технологично бъдеще.
Три години по-късно и разходи от 51 млн. евро, през април 2009 г. правителството премахна тази инициатива.
Високата цена беше
една от причините,
като до премахването на машинното гласуване бяха платени още 27 млн. евро. Но това, което обрече идеята на провал, беше, че гласоподавателите просто не затвърдиха доверието си в тези машини.
Човек не трябва да вярва в теория на конспирацията, за да знае, че електронните машини грешат понякога. Всеки притежател на компютърна система знае, че компютрите имат бъгове и могат да бъдат хаквани. Ние поемаме този риск в банковата система, но за да бъде уважен крайният изход от каквито и да е избори, гласоподавателите трябва да останат без никакви съмнения, относно тяхната достоверност.
Поне така мисли по-голямата част от европейския електорат, чийто мнение за машинното гласуване е, че то не отговаря на това условие.
След почти две години обсъждания, през март 2009 г.,
Германският Върховен
съд постанови, че
машинното гласуване
е неприемливо,
след като граждански организации нагледно демонстрираха как машините могат да бъдат манипулирани. Експерти от германския Компютърен клуб посочиха, че холандските машини за гласуване Nedap, използвани в Германия, са по-несигурни от обикновен мобилен телефон. Три години преди това холандската гражданска организация Wij Vertrouwen Stemcomputers Niet (“Ние не вярваме на машинното гласуване”) създаде видеоклип, показващ колко бързо машините Nedap могат да бъдат хакнати.
В резултат на това през октомври 2006 г. Холандия забрани машинното гласуване.
Решението на съда в Германия не е окончателно. Той само постанови, че сигурността на машинното гласуване трябва да е много по-висока и докато критериите не се изпълнят, е риск то да се провежда.
Машинното гласуване доведе до спорове около признаването на избори в някои извъневропейски държави. Така например Уго Чавес бе обвинен, че е спечелил изборите през 2004 г. във Венецуела, след като правителството купило почти 30% от Bizta, компания, произвеждаща машини за гласуване. По същия начин изборите през 2004 г. в Индия станаха спорни с електронните урни по селата.
Машинното гласуване
се използва
най-вече в САЩ
На последните избори за Конгреса там стана ясно, че в 12 от 50 щата машините не разпечатват хартия, която да доказва, че гласът е приет правилно. Въпреки това машинното гласуване става все по-разпространено, тъй като досега няма доказателства, че евентуални грешки са дело на злонамерени атаки. Ако има несъответствия с броя на гласовете, то се предприема ръчно броене на бюлетини. Именно така се случи през 2000 г., когато Ал Гор загуби от Джордж Буш младши при двойно ръчно преброяване на гласовете във Флорида.
Предимствата на машинното гласуване все пак са, че
може да се прави
реален надзор над
гласуването
и резултатите са ясни в реално време. Спорът между привържениците на машинното гласуване и противниците му все още не е решен в ничия полза. Когато германският Конституционен съд спря гласуването с машини през 2009 година, един от депутатите на ГСДП заяви: “Да, вероятно една машина може да се хакне за пет минути. Но пък аз мога да сменя цяла урна за три!”
