Георги Ангелов, икономист
Cредният доход на домакинство през третото тримесечие на 2010 г. е намалял с 1,2% на годишна база по данни на статистиката.
Може да изглежда малко, но тенденцията е към влошаване - през първото тримесечие на 2010 г. доходът на домакинство се увеличаваше с 5,5%, а през третото тримесечие вече спада с 1,2%. За две тримесечия влошаването е почти 7 процентни пункта. Основната причина е намалението на доходите от труд заради закриването на работни места.
Но това не е всичко. По последните данни инфлацията на годишна база е 4,6%. Като прибавим тази инфлация към намалението на домакинските доходи, общо годишният спад на реалните доходи е 5,5%
За пушачите на цигари (с бандерол) намалението на покупателната способност е още по-голямо - около 7% заради повишението на акцизите.
Според НСИ месечният доход на едно домакинство през третото тримесечие на 2009 г. е бил 753 лв. - т.е. спадът в реалната месечна покупателна способност е средно 41 лв.
Как ще се отразят очакваните допълнителни повишения на цени?
Поскъпване на хляба с 15% - при консумация на хляб, брашно и тестени изделия от над 280 кг годишно средно (по последни данни на НСИ) разходите на месец ще се увеличат с около 8 лв. на домакинство.
Обаче обикновено цените на хляба и на останалите хранителни стоки се движат в една и съща посока, което означава, че покупателната способност ще спадне с около 2-3%.
Поскъпването на бензина с 3 ст. заради увеличението на акциза няма да се отрази значимо върху семейните бюджети, тъй като потреблението средно е едва 13 литра на домакинство на месец.
Но тези, които шофират повече, ще го усетят - особено ако са в София и им се налага да стоят все по-дълго в задръствания. По-силният ефект би дошъл от вдигането на цената на петрола - 10-15% поскъпване води до 1% по-висока инфлация в България, а повишаването на петрола през 2011 г. е сравнително вероятно, дори и в по-големи размери.
Други увеличени данъци вероятно ще се отразят по-видимо върху домакинствата. Осигуровките се вдигат с 1,8% и тъй като това е данък върху труда, той почти изцяло се понася от работещите (особено при стагниращ пазар на труда).
В допълнение въвеждането на 2% данък върху застрахователните премии, вдигането на някои общински данъци и такси също ще се отрази. Тези данъчни промени ще изядат около 1,5% от доходите на домакинствата през 2011 г.
В допълнение, ако продължат загубата на работни места и стагнацията на пазара на труда, доходите на домакинствата ще продължат да намаляват, което ще донесе допълнителни 2-4% спад. Като съберем горните проценти, виждаме, че през 2011 г. се очаква спад на реалните доходи поне колкото през 2010 г. (40-50 лева на домакинство на месец), а е вероятно и да бъде повече, като не е невъзможно да достигне и 10%.
Всъщност това, което наблюдаваме, е двоен удар - от една страна, заради загубата на работни места и заплати, а от друга заради поскъпването на стоките. Но тези два удара не са изолирани, те се пораждат от една и съща причина - неразумната икономическа политика от кейнсиански тип.
Спомняме си как интелектуалци, които смятат себе си за кейнсианци, ни обясняваха как трябва да раздуем бюджетния дефицит, за да се справим с кризата (например Валери Найденов, Кръстьо Петков, синдикалисти като Пламен Димитров). Е, за съжаление правителството се вслуша в тях и в резултат кризата не само не свърши по-бързо, но и се удължи с една година - от икономическа гледна точка загубихме 2010 г. заради раздутия дефицит и спада на доверие. Докато по-реформаторски страни отбелязват рекорден икономически растеж и инвестиции, в България имаме минимален темп на развитие и рекордно ниски инвестиции. Заради това губим работни места и доходи.
Други страни пострадаха повече от подобни погрешни политики - Гърция, Румъния, Унгария направо фалираха заради прекомерни бюджетни дефицити. Понеже граничим с някои фалирали страни, държавата ни също бива засегната и по този канал.
Сега вече понасяме поредния кейнсиански удар, но той идва изцяло от чужбина - рекордно ниските лихвени проценти и други "количествени улеснения" (т.е. печатане на пари) от водещите централни банки водят до глобална инфлация и поскъпване на основни суровини.
А инфлацията се усеща най-силно в по-бедните страни, при които суровините имат по-голямо влияние върху цената на потребителската кошница. В Турция и Румъния инфлацията вече е 7-8%, в Китай е 5%, както и в Гърция. В България и Унгария също клони към подобни стойности. В еврозоната инфлацията наскоро също надмина поставената цел.
Ясно е, че България не може да влияе на глобалната политика, но може да влияе на вътрешната. Ако не може да спре глобалната инфлация, нашето правителство поне може да следва благоразумна и реформаторска политика, чрез която да постигне растеж на заетостта и доходите.
