Идеите на Макрон - красиви, но без шанс
Никога досега държавният глава на една европейска страна не се е обръщал с писмо до всички граждани на ЕС без посредничеството на своите колеги.
Еманюел Макрон обаче не се смята за президент като всички други. Той спечели изборите във Франция, обявявайки война едновременно на остарелите конвенционални партии – чийто продукт все пак е самият той, и на популистките движения, посегнали към властта през последните години. Макрон успя да стане президент, въодушевявайки стотици хиляди французи, които през последните години се чувстваха непредставени от класическите партии, но се отвращаваха от националистите. Неговият оптимизъм и желанието му да е силен лидер го запратиха на върха на френската държава, но дали са достатъчни и да го превърнат в европейски лидер? Европа определено има липса на такива. След излизането на Великобритания от общността и на Меркел от политиката
се отваря вакуум,
който той иска да запълни
Директното му обръщение към европейците е заявката му, че иска да заеме лидерската позиция в Европа.
В писмото си от пет страници Макрон изброява редица конкретни идеи, които според него ще изведат ЕС на нов път. Всички те звучат чудесно, но едва ли ще бъдат осъществени.
Да се създаде агенция, която да пази демокрацията и да пази от чужда намеса изборните процеси в страните членки. Да се забрани финансовата подкрепа на партии от чужбина. Да се създаде европейска климатична банка, която да финансира инициативите, нужни за глобалното затопляне. Да се въведе социалното осигуряване, което да гарантира минимален доход или пенсия на всеки гражданин в общността. Да се приемат единни критерии за бежанците и солидарно да се подхожда към бъдещи мигрантски кризи. Да се създаде европейски съвет по иновациите, който да има за цел да стимулира технологичния напредък. Да се наблюдават големите интернет платформи и да се спира дъмпингът им. Да се забраняват фирми и предприятия, които подкопават европейските ценности и не отговарят на европейските представи за морал и стойност на човешкия живот. Шенген да бъде преосмислен и структуриран наново – в него да участват само онези, които изпълняват всички критерии и се държат солидарно.
Все идеи, които звучат чудесно, но са напълно неприложими в цялата общност. Причината – Франция не е Европа. Централизираната власт, която имат французите, спускането на идеи и решения отгоре противоречи на държавността в много други членки. Например Германия. Тя е федерална република, която няма един президент, решаващ всичко. Дори и вътрешнополитическите решения се гласуват и налагат с различен успех в провинциите. Всъщност именно
Германия е и ще бъде голямата
пречка пред Макрон
за осъществяване на реформите му. Идеите му струват пари, а Франция е в криза и трудно може да ги финансира. Затова и германците настръхват всеки път, когато чуят патетични предложения от Париж. За тях преводът им звучи като “Германците да платят още и още”. Меркел досега не откликна радушно на нито един от плановете на Макрон, макар и да не го е отрязвала напълно. В края на управлението си тя няма да промени тази тактика. Германия икономически е в блестящо положение и канцлерката няма да рискува да натовари данъкоплатците с разходи за чужди държави.
Германското правителство обаче приветства писмото на Макрон и обяви, че по принцип го подкрепя. Това означава, че тепърва ще се види кои от идеите му са реално приложими и кои - не.
В скептицизма си Берлин не е сам – Холандия, скандинавските страни, Австрия не са чак толкова отворени към патетика в името на всички. Още повече че избирателите са се обърнали към националните движения и популистите печелят все повече точки с предложения за точно обратното – граници, суверенитет, отказ от солидарност. Пример за това е Италия, където популистите все още се радват на радушен прием и управляват. Източна Европа също може да се окаже препъникамък за реформите на Макрон. Ясна е позицията на Унгария, Полша, Чехия и Словакия. България и Румъния също се борят с вътрешните си проблеми и трудно ще убедят гражданите си, че трябва да се откажат от пълноправно членство в еврозоната или Шенген, но да изпълняват критериите им.