Д-р Росица Тропчева сега ръководи
биотехнологичната лаборатория към
Центъра за приложни науки, а е само на 32 години,
казва носителят на голямата награда
на "Достойните българи" за 2019 година
- Честито, г-н Петков! Вие получихте голямата награда в кампанията на “24 часа” “Достойните българи” за вашата инициатива в Софийския университет да се открие Център за приложни изследвания и иновации, за който дарихте 500 000 лева. А освен това сте инициатор и организирате Харвардски курсове в Софийския университет. Защо го правите?
- Преди три години “Харвард” отвори един център за природни науки и иновации. “Оксфорд” отвори такъв център миналата година. Радвам се, че няколко месеца след това своя център отвори и Софийският университет. В последните 10 г. нямаме патенти в биотехнологиите и тази голяма дупка не може да се попълни изведнъж.
Горд съм, че лабораторията в нашия център се управлява от едно момиче на 32 години - Росица Тропчева, която е доктор по микробиология. “Харвард” опита да я вземе със заплата, равна на двегодишната ѝ заплата от Софийския университет. Професорът, който се обади за нея от “Харвард”, я нарече нешлифован диамант... А тя, естествено, привлича и други млади учени, за които е приятно да дойдат при нас и да разработват проектите си заедно.
- Как стигнахте до идеята да правите Харвардски курсове в Софийския университет?
- През 2007 г. завърших “Харвард” - бизнес направление, и имах късмета да бъда при проф. Майкъл Портър, който е смятан за най-добрия жив икономист в Бизнес училището на “Харвард”. И има специален подбор, за да се стигне до него. Икономическата разработка на нашия екип в “Харвард” беше за една от индустриите в България. Проф. Майкъл Портър много я хареса и ми каза: Кириле, ако мога с нещо да ти помогна, явно имаш доста енергия и страст за България, ще го направя.
Вече знаех, че през 2006 г. в Чили той беше направил първия център, който е афилииран с “Харвард”, а после беше открил още два - на други места по света. Затова му казах, че искам да отворим един Харвардски център в СУ. Той обеща да ме подкрепи. По това време се запознах с Асен Василев (министър на икономиката в служебното правителство през 2013 г. - б.р.), който вече преподаваше в “Харвард”, само че от другата страна на реката, в Икономическото училище, а аз бях в Бизнес училището. Събрахме се с него, решихме да започнем тези курсове, като ги афилиирахме с помощта на Майкъл Портър, така че нашите студенти да получават сертификат от “Харвард”.
Събрахме програмата от Икономическото и от Бизнес училището и я сглобихме за нашите студенти в София. И вече от 12 г. подбираме всяка година сред 400 студенти 60 човека. Обучението за тях е абсолютно безплатно. Фондация “Америка за България” направи за тях зала, която е едно към едно като тези в “Харвард”.
Аз и Асен се занимаваме с афилиацията към “Харвард”, така че това не струва нито стотинка за студентите, а те получават точно това в нашите курсове, както в двата курса, които се преподават в “Харвард”. Тази афилиация струва по 10 хиляди долара на година, даваме ги двамата с Асен.
- Какви резултати очаквате?
- Вярваме, че единственият начин по-дългосрочно да се промени обстановката в България е да се образоват достатъчно на брой млади хора, които да имат разбиране какво означава икономическо развитие в истинското му значение. И ето, с годините се натрупва техният брой.
Сега за 10-12 г. вече имаме 500 души, които са минали през този курс,
завършват го между 40 и 50 от приетите 60 всяка година. А след 10 г. ще имаме още 500 човека - това са 1000 човека, които мислят и разбират какво означава да правиш бизнес, който не зависи от държавния бюджет, какво е да се бориш на глобалния пазар. А освен това един човек на годината - обикновено най-добрия в курса, го изпращаме за две седмици в “Харвард”, за да го тренират там.
- Какво е най-важното, което трябва да разберат вашите студенти?
- Да имат отговорност към средата. И това е другото хубаво на този бизнес курс: когато получиш подарък, а в случая това е така, тогава имаш отговорност и тя е ти самият да върнеш нещо обратно към средата, в която живееш. Правим го с чувството, че помагаме по някакъв начин на средата, а не само да си движим бизнесите, с които се занимаваме.
- И всичко това го правите доброволно, така ли?
- Цялата работа е абсолютно доброволческа.
- Какъв документ получават студентите?
- Те получават сертификат за това, че са минали програмата на Харвардско бизнес училище по метода на проф. Майкъл Портър.
За мен курсът е много интересен, защото макар да преподавам в него, всяка година го преоткривам, каним много добри лектори като гости от чужбина и от България.
Хубавото е, че това, което преподавам, го правя и в истинския живот. Нашата фирма стартира с щам от бактерия, изолирана от кокиче, и расте на биоморковен сок. Така направихме продукт, който в момента се продава в Западна Европа, Япония, САЩ, и това ми дава възможност да реинвестирам тези пари. Направихме конкурентен продукт на база иновация, който се продава.
- На какво учите студентите?
- Интересното е, че в този курс няма идеология. Той минава през успехите на различни страни, които са успели да се развият икономически. Като всеки е имал различна стратегия - в страни като Корея и Сингапур има много координирано държавно действие, има страни като САЩ - например Калифорния, развитието е изцяло на бизнес основа. Защото в България много от икономически мисли са леко догматични. Ние обаче казваме: дайте да видим какво се е случило в света и през стратегиите за успеха на различните страни да погледнем, че не е толкова важно точно каква посока вземаш, важното е тя да е в синхрон с идеята за подобряване на икономическото развитие на тази страна.
При нас всички студенти идват със стратегия за икономическо развитие на даден сектор и тези стратегии после ги даваме на този сектор - било то за винената индустрия, розовото масло, шивашката индустрия...
Покрай тази програма събрахме данни за всичките 400 000 компании в България и ги анализирахме по клъстери, по индустрии, както и техните взаимовръзки. Имаме много сериозна карта на България как изглежда икономически в частния сектор, студентите имат достъп до тези данни и могат да си направят разработките информирано.
- Имате ли специални изисквания, насоки, които давате на студентите?
- Искаме студентите да си говорят с основните играчи на този пазар, на тази индустрия. Фокусираме се почти 100% върху фирми, които имат експортен потенциал, а не бизнеси, за които главният достъп на средства е държавният бюджет, защото за нас те са повече лобисти, отколкото бизнесмени.
Ние се фокусираме на тези бизнесмени, които имат конкурентоспособни стратегии и продукти и отиват на международните пазари.
- Защо решихте да се направи център за приложна наука?
- Моята компания се развива в сферата на биотехнологиите и потърсихме различен фокус как младите учени могат да се развиват в природните науки. Ситуацията беше такава: в момента има три начина да продължиш кариерата си, ако завършиш биологическия факултет - да станеш преподавател или учен в БАН, да започнеш работа в една от големите български компании, но те до този момент не са много иновативни. Третият вариант, ако си много талантлив, е да отидеш навън и да работиш за големите научни центрове.
Нямаше обаче четвърти вариант и ние го направихме. Казахме си: какво пък, ако вместо да учим едни мениджъри как да управляват едни учени, на учените им дадем възможност да помислят как те самите да започнат собствен бизнес.
И още в първия семестър видяхме, че е по-лесно да научиш учен на бизнес, отколкото икономист на иноваторство и изобретателство в някоя специфична област. Така завъртяхме колелото в обратната посока. В Харвардския курс са хора икономисти, които искат да имат бизнес кариера с експортна насоченост, а в центъра са хора, които са изобретатели, и пак могат да мислят за експортна индустрия. Направихме този център в биологическия факултет на СУ. В него се обучават по 25 студенти от специалностите “Биология”, “Биотехнологии”, “Фармация”, “Химия”, “Физика”.
- Трудно ли е човек да се научи как се правят иновации?
- Ние вярваме, че за да има иновации в България, трябва по те да са свързани с базата на България. Не може човек да си фантазира невероятни неща, напротив – те трябва да са свързани с местната икономика и бизнес.
От друга страна, трябва да са интердисциплинарни. Много е трудно българин да бие примерно BASF - нито има ресурса, нито тесните специалисти. Има шанс обаче да започнат малки бизнеси, ако се направят мултидисциплинарни иновации, при което две дисциплини си говорят помежду си и да се роди нещо, което никой досега не се е сетил.
- Има ли вече проекти, с които да се похвалите?
- Имаме много добри отзиви. Вече имаме един бизнес, който е уникален. Момичето завърши икономическия курс, но идваше и в центъра, сега си разработва проекта в лабораторията на центъра. Нейната идея е да се ползват тампони, които ще позволяват тестване на женското здраве, с които се получава пълна информация за микробиологията, вагиналното здраве, кръвна картина, без да се ходи на гинеколог. Така тестът ще дава по-точна информация, отколкото една визита при гинеколог - ето иновативна идея, която ще бъде абсолютно нова за света. Има още няколко такива идеи, а те показват, че има потенциал.
- С какви други разработки може да се похвалите?
- Една от разработките, които сега се правят в този център, е за премахване на нитрати от колбасите -
слагат се лактобацили и след 15 минути химията, която
традиционно слага в саламите, се премахва
Това не звучи като да си преборил някаква основна болест на човечеството, но с една такава иновация може да се пробие не само на пазара в България, но и в Европа, защото все повече хора разбират колко вредни са консервантите. Друга разработка е за пробиотик, свързан със сърцето, а не с червата.
- Носи ли удовлетворение всичко това, за което разказвате?
- Хубавото е, че нашите студенти стават една общност и без координация от наша страна те общуват помежду си, обменят идеи. Така се създава достатъчна критична маса от хора, които ще продължат и след нас. Имаме хора, които отиват в топуниверситети като “Харвард”, “Оксфорд”, в Сиатъл.
- Вие сте успял млад човек, защо се върнахте в България?
- Баща ми се върна, а и тук винаги ми е било добре, имам много добри приятели. Винаги съм искал да работя за своя компания, в онзи момент България влизаше в ЕС, а да се върнеш с няколко милиона чужд капитал, за мен беше една уникална възможност. Така започнах с инвестиция в търговски център. След това през 2008 г. реших да се занимавам с иновации - беше ми по-интересно, отколкото да се занимавам с недвижими имоти. Все пак бях влязъл в университета с физика... Аз вярвам, че не е необходимо да се правят революционни промени, за да се радваш на положителна промяна.
А България е много хубаво място за живеене, много му се радвам и не бих го заменил.
Затова се обърнах и към вицепремиера Томислав Дончев на церемонията за “Достойните българи” - нека да обединим усилията си и заедно да се опитаме да спасим дюните на Корал. Каузата е важна - един плаж да запазим, пак си струва!
- Спасителната операция за алпиниста Боян Петров също беше ваша кауза.
- Когато Боян Петров се изгуби на Шиша Пангма, аз и баща ми успяхме да координираме в доста голяма степен спасителната операция, бяхме единствените българи, които отидохме там.
- Вие ли плащахте разходите?
- Голямата част от финансирането дойде от дарителската сметка, която неговата жена Радослава Ненова беше събрала, ние с баща ми платихме около една пета от разходите плюс това, че бяхме там две седмици. Ако не бяхме отишли там на място, нямаше да излети нито един хеликоптер. Не бяхме успешни, не намерихме жив Боян, но чувстваш, че си направил най-доброто в този момент.
- Познавахте ли го лично?
- Баща ми му е учител, имаше кръжоци по биология, а Боян му беше кръжочник. Ходеха заедно по планините.
- Какви перспективи има България?
- В “Харвард” изучават една теория, според която икономическото развитие на една страна зависи най-вече от това как управляваш топ двата процента на нацията. Хубаво е тези 2 процента да са добри, морални и т.н. За тях се твърди, че те със сигурност успяват в максимална степен да реализират шанса си за икономически успех, както и за позиции в обществото.
Оказва се, че при нациите, в които най-перспективното нещо е да направиш конкурентоспособен бизнес, нациите, които дърпат напред, там най-добрите два процента правят точно това. Ако най-перспективното нещо е да си лобист, от тези 2% голяма част отива точно там и тогава тези нации имат най-успешните лобисти, но икономиката им запада. Ако най-успешното нещо е да си мафиот, тогава голяма част от този талант отива там. И всъщност как една държава управлява таланта на тези 2 процента - дали ги прави политици, лобисти, мафиоти или изпълнителни директори на конкурентни компании, предопределят огромна част от икономическото й развитие.
- Дългосрочна ли е тази зависимост?
- Много е дългосрочна - докато не се сменят посоките в интересите на тези 2%. Та една от нашите задачи в тези всички курсове, които правим, е да насочим поне малка част от тези 2% в правилна посока. Иначе другите 2% ги знаем къде отиват, не са на най-оптималните места за българската икономика.
-------------------
Кирил Петков е роден през 1980 г. в Пловдив
Учи в Канада, завършва Университета на Британска Колумбия.
Завършва Бизнес училището на “Харвард”. Работи в престижна международна компания с оборот от 6 млрд. долара.
Връща се в България, където има успешен бизнес.
Прави Харвардски курсове към Софийския университет.
Участва в откриването на Център за приложни науки и иновации към СУ.
