Хуморът линее, а в Украйна сериалите оживяват
Хуморът на германците е мътен като тяхната бира, на англичаните - тежък като тяхното уиски, на французите - лек и искрящ като тяхното шампанско. Имаше такъв афоризъм.
Когато
на 1 април няма
на какво да се
посмеем,
значи положението е... предизборно. От телевизорите ни гледат сериозни физиономии, по радиото кънтят убийствено сериозни гласове. Един се възмущава, друг размахва пръст, трети обвинява. Къде остана чувството за хумор?
За карикатурите е тренди не да са забавни и да разсмиват, а да бичуват, да уязвяват,
да натриват
носове
- на когото там не е от нашите и трябва да бъде осмян. Но то вече не е осмиване, а хейт. Идеята е не да се посмееш, а да позлорадстваш. Изобщо на мода не е хуморът, а сарказмът. Хумористите не търсят комични ситуации и характери, а да речем - телесни качества. Така е било в представленията на пътуващите артисти през Средновековието.
Навръх 1 април един скулптор блесна, като сложи нещо като паметник на Бойко Борисов на площад “Гарибалди” с всичките му там клишета. Колко креативно, а?
Утешението е, че не само у нас хуморът линее. Глобалният културен климат е такъв - политическата коректност поставя все повече догми -
на това не
можеш да се
смееш!
Никак не им е до смях, да речем, във Великобритания покрай Брекзита. Неотдавна британски вестник сложи заглавие “Денят на шегата отменен заради актуалното състояние на реалността”.
Някак символично прозвуча навръх 1 април вестта, че следващият президент на 40-милионна Украйна като нищо ще е комикът Володимир Зеленски. Без майтап!
Феноменът не е съвсем невиждан - прецедент е политическият пробив на комика Бепе Грило и неговото движение “5 звезди” в Италия.
А цялата история на политическия възход на Зеленски започнала със сериала “Слуга на народа”, където той изиграл ролята на учителя Василий Голобородко, който става президент.
Актьорът основава движение с името на сериала - “Слуга на народа”, и сега е на път да стане президент в истинския живот, след като води на първия тур на изборите със солидна преднина пред действащия президент Порошенко. Което идва да ни покаже
колко е крехка
границата между
фикция
и реалност
в страна като Украйна - бедна, с голямо социално разслоение и силно недоволство срещу елитите.
Ако се съди по заглавията на различни световни медии, има голяма неяснота какво може да се очаква от украинския комик, ако застане начело на Украйна.
Той няма политически опит, програмата и възгледите му са мъгляви. Самият Зеленски казва, че политиците, които го вдъхновяват, са френският президент Еманюел Макрон и бразилският Жаил Болсонаро. А тези двама лидери са
противополож-
ности в
политическия
спектър
- ако се възхищаваш от единия, би трябвало да гледаш под вежди другия.
В сериала “Слуга на народа” президентът Голобородко громи украинските олигарси. В реалността Зеленски е
обвиняван, че е
тяхна марионетка Телевизията, която излъчва сериала, е притежавана от противоречив украински олигарх и медията оказва пълна подкрепа на кампанията му.
Зеленски, разбира се, отрича да е марионетка.
И понеже е симпатичен, популярен от телевизията, а избирателите са недоволни от елита и корупционните скандали, какво тук значи някакъв си политически опит?
Един украински избирател казва: “Гласувахме десетилетия за сериозни хора и получавахме цирк. Сега да гласуваме за комик, пък да видим какво ще стане”.
Дали пък не става дума за нов софистициран начин на електорален обир, пита Би Би Си. А британският “Телеграф” нарича феномена
“Популизъм 2.0”
А 1 април освен ден на шегата е и на лъжата, нали така.
