Светият отец идва не само за среща с католиците, а с целия български народ
- Проф. Градев, току-що направено социологическо проучване на изследователския център “Тренд” показва, че рейтингът на папа Франциск сред българите е много висок - достига 57%, а визитата му се определя като положителна от 60% от хората у нас. Защо е толкова популярен светият отец, и то не само в католически страни?
- Популярността на папа Франциск се дължи на неговия морален авторитет, а неговият авторитет се дължи на неговата автентичност. Той не само проповядва, че християнският живот е живот в смирение и състрадание, но реално живее така: обитава две стаички в пансион с обща столова, в която се храни; пред папамобила или бронираната лимузина предпочита незабележимия фиат,
носи не златен,
а железен кръст
Достъпен и човечен, той често оставя хората да си правят селфита с него, говори с тях за всекидневните неща. Отворен, скромен, той намира начин за диалог с всички.
Съществени за него са искреността, интегритетът, прозрачността - все качества, които са напълно чужди на съвременните политици. Човек на бедността, милосърдието и мира, той същевременно се придържа към традиционното учение на Католическата църква за морала, сексуалността и брака. С една дума, папа Франциск е популярен, но изобщо не е популист.
- За какво е знак визитата на папа Франциск у нас - католиците в България не са толкова много, но въпреки това той им прави този важен жест?
- За папа Франциск не е важна бройката, а човекът и когато говори пред милионни тълпи, той винаги се обръща лично към всеки отделен човек в тях. Това, че католиците в България са малко, няма никакво значение за него, още повече че той съвсем не идва да се срещне само с католиците, а с целия български народ.
- Вие бяхте посланик на България във Ватикана и участвахте активно при подготовката на посещението на папа Йоан Павел Втори в София. Има ли разлики между двете визити - като послания от страна на Светия престол, а и като програми по време на визитите?
- Най-напред позволете една прилика: и папа Йоан Павел Втори, и папа Франциск идват в България на една възраст: на 82 години.
Разбира се, има и разлики - та всеки папа е личност със собствен стил и една такава визита се определя и от неговата индивидуалност.
Но има и организационни разлики: папа Йоан Павел II дойде за 24 май, сегашното е пак през май, но на 6, неговото посещение беше по стъпките на светите братя Кирил и Методий, мотото на сегашната визита е “Мир на земята”. През 2002 г. папата посети Рилския манастир, сега той липсва в програмата, тогава в Пловдив имаше беатификация на католици мъченици от комунистическия режим, сега имаме молитва за мир в София.
- Какво ви впечатли най-много тогава - при посещението на папа Йоан Павел Втори? България очакваше от него да получи знак за атентата срещу него, че не е дело на българи, и това беше особено важно за нас. Това ли беше причината тогава да се гледа на визитата като на особено важна?
- Мен лично най-много ме впечатли фактът, че папа Йоан Павел II, вече тежко болен от паркинсон, не само имаше волята и духа за такова посещение, но в продължение на
6 месеца преди
това учи
български език и
се обръщаше
през цялото
посещение на
български
към нас.
Кой политик, кой човек изобщо е способен на това? Несъмнено само светец, за какъвто той бе канонизиран от папа Франциск през 2014 г., има сили за такъв един подвиг.
Действително българските политици, а и медиите поставиха заличаването на тъй наречената българска следа като най-важна цел на визитата тогава. Но това съвсем не беше най-важното в него, а фактът, че папа Йоан Павел II със своята визита легитимира България като автентичния наследник, продължител и разпространител на делото на светите братя Кирил и Методий - факт, който на нас ни се струва толкова естествен и банален, че преставаме да му придаваме сякаш особено значение, а междувременно други славянски страни най-активно и все по-успешно, уви, си присвоят нашето дело и заслуга.
- Визитата на папа Франциск е държавна - по покана на българския премиер. Усети се някакво напрежение по този повод - виждате ли тук причина за подобна ревност от страна на Светия синод?
- Не, не виждам тук никакво основание това да се използва като претекст. При визитата на папа Йоан Павел II имаше покана и от страна на държавата, и от страна на Синода, нищо не пречеше сега на Синода,
ако наистина
искаше, да
отправи подобна
покана
- Канонът и молитвата за мир - защо се оказа невъзможно български православни свещеници да се помолят заедно с папата за мир?
- Няма такова несъответствие. През януари 2002 г., след атентатите на 11 септември, папа Йоан Павел II събра всички религии за обща молитва за мир в Асизи, тогава БПЦ можеше да изпрати свой представител, а сега да не може. Защо тогавашният Пловдивски митрополит Амвросий присъства на литургията, която отслужи папа Йоан Павел II, защо през цялото време трима митрополити от Синода придружаваха тогава папата навсякъде?
Не, нека сегашният Синод да не се прави по-правоверен от тогавашния, още повече че някои негови членове, включително и патриархът, бяха и тогава в Синода. Пък и защо накрая БПЦ използва храмовете, които Католическата църква щедро ѝ предоставя на различни места в Италия, Европа и света за нейната богослужебна дейност? Когато става дума за извличане на ползи, на никого май не му идва наум да се рови из канона.
- Как си обяснявате интереса на папа Франциск към Балканите - сега идва в България, после ще е за няколко часа в Скопие, а след това в края на месец май му предстои и визита в Румъния?
- Папа Франциск идва с послание за мир, за мен е очевидно, че Балканите - най-невралгичната точка на Европа, са естественото място за отправянето на това послание.
- Определяте папа Франциск като “Развързващият възли” - какви възли се е нагърбил папата да развърже и каква е неговата мисия?
- Нашият свят за папа Франциск е един ранен свят с твърде много хора, които се нуждаят от лечение и отчаяно зоват за помощ. Той често казва, че църквата е “полева болница, където се лекуват неотложните случаи”, като той има предвид не просто бедните и изключените от обществото, но преди всичко нашите ранени, болни души.
- Нещо ново се появи с папа Франциск - какво е то? И да не би други духовници да приемат като предизвикателство подобни жестове от страна на папата - нарушаване на протокола, желание да е по-близо до вярващите, да е далеч от лукса и привилегиите?
- Наистина, папа Франциск - 266-ият папа, се отличава от своите предшественици: той е първият папа йезуит, първият, идващ от Латинска Америка папа, първият, който взе името на свети Франциск - име, което подчертава грижата за бедните и природата, както и скромността и смиреността, както и ново съграждане на църквата, която се стреми да направи, т.е. гостоприемно място за всички, особено за онези, които най-много се нуждаят от Божието милосърдие.
Призовава не само католиците, но всички хора с добра воля да не пестят своята прошка, любов и подкрепа за всички, особено бедните и слабите, които се нуждаят от нашата помощ и внимание.
- Соломон Паси наскоро огласи идеята за български кардинал - възможно ли е?
- Католическата църква в България има духовници, достойни за кардиналския сан, но аз бих казал да я караме постепенно и по ред, без да прескачаме етапите: най-добре е първо да покажем нашето желание католическите епископи в България
от епископи да
станат
архиепископи и
митрополити
и когато това се случи - то няма да бъде вече малко, и тогава ще можем да си поставим следващата цел.
- Български патриарх не е ходил досега в Рим, възможна ли е такава визита, например в държавната делегация за 24 май?
- Не само е възможна, но е и абсолютно нужна, та как може да твърдим, че сме наследници и духовни чада на св. Кирил, след като Българският патриарх не се е поклонил и не е служил на неговия гроб? Не виждам пречки Негово Светейшество, който впрочем неведнъж е бил като митрополит член на делегацията, ако не тази година, вече изглежда късно, то поне следващата година именно той да оглави нашата делегация в Рим за 24 май.
Визитка
Проф. дфн Владимир Градев е философ, теоретик на религията и дипломат. Роден е във Варна на 12 май 1963 г. През 2005 г. става доктор на философските науки.
От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден.
Специализирал е във Франция, Холандия и Италия.
Преподава теория на религията в Софийския университет и философия на религията в Нов български университет.
Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията, политическите науки.