През 2002 г. синодът изпрати митрополит в Асизи да се моли за мир - престъпи ли тогава канона, коментира бившият ни посланик във Ватикана
- Проф. Градев, на молитвата за мир в понеделник вечерта до папа Франциск имаше представители на различни вероизповедания, но не и представител на БПЦ. Беше ли възможно митрополит от БПЦ да застане на сцената до папата?
- Да, разбира се, че беше възможно не просто митрополит, а самият патриарх да се помоли за мир. По време на голямата молитва за мир в Асизи през 2002 г. след атентатите от 11 септември синодът изпрати свой представител, който тогава се моли за мир с представителите на всички останали религии. Нима тогава синодът е престъпил канона? Има ли изобщо нещо по-хубаво от това и като християни, и най-вече като хора да се помолим заедно за мир?
- Какви бяха посланията на главата на Римокатолическата църква - към българите, а и към неговото милиардно паство?
- Основното послание беше, разбира се, за мир. И този мир е възможен, каза ни папа Франциск, когато хората, а всички хора имат еднакво достойнство пред Бог и трябва да имат също такова достойнство в този свят – застанат в центъра на политиката, икономиката, миграцията, борбата с несправедливостта и пр. Когато това се случи, тогава ще има и мир. Папа Франциск дава човешко лице на политиката и това е най-ценното. Така дава морален компас и на политическите лидери за начина, по който трябва да отговарят на огромните предизвикателства на нашето време. Дава морален компас и на всички нас.
- Как според вас мина визитата?
- Визитата за мен беше успешно и радостно събитие, защото посрещнахме папа Франциск на българска земя и всички можахме да го видим и чуем - и неговата усмивка, човешка топлота и доброта ще останат в сърцата на хората. За мен лично това е важното и същественото.
- Малко или много бяха хората, дошли да видят и чуят папата?
- Местата на площадите, където служи папата, бяха ограничени, но хората спонтанно и естествено се стичаха по улиците на София, да не говорим за гр. Раковски, и го приветстваха ентусиазирано и с много обич. Лично аз не си спомням гражданите на София да са проявявали подобно въодушевление при някое друго посещение.
- “Песимистът съсипва всичко”, каза папа Франциск в една от своите проповеди. Какво ще кажете на песимистите за папската визита, включително на тези, които виждат в нея стремеж към власт?
- У папа Франциск нямаше никакви сметки. Въпреки възрастта си, въпреки пренатоварената си програма той дойде в нашата страна, за да се срещне с нас, хората, без да го интересува много ли сме, малко ли сме, нито каква точно е реалната ни сила в геополитиката или дори в Европа.
Не - други, водени тъкмо от своето разбиране за властта и начините, по които я упражняват, се опитват да манипулират страховете и тревогите на хората, но
показа, че когато човек истински вярва,
място за песимизъм и евтини кроежи няма.
- Папата не спря да подчертава общия мост между католическата църква и православието - делото на Кирил и Методий. Защо това бе един от важните му акценти?
- Защото папа Франциск - затова той обикаля неуморно света, затова дойде и в България, воден от словата на Исус в Евангелието “Блажени миротворците”, знае, че единството стои над конфликтите и противоречията и търси тяхното решаване чрез отворения диалог и прокарването на мостове както между религиите, така и между хората. Той и в България ни показа, че е за свят, в който хората знаят, че са различни и приемат спокойно своите различия, но това не ги отчуждава, не ги затваря един за друг, а напротив - кара ги да общуват помежду си, различието да ги радва и обогатява, а не да ги плаши, а когато има проблеми, да търсят заедно в открит и честен диалог причините за тях, както и пътищата за тяхното решаване.
- Следихте отблизо визитата на папа Франциск, какво ще запазите от нея - като послание и като спомен?
- Като послание лично за мен папа Франциск ни го показа и с времето, и с вниманието, което ни отдели с това посещение: че да служим на другите, е много по-важно и съществено от фокусирането в личния ни интерес, печалба, комфорт и че можем да обогатим нашия живот единствено когато взаимодействаме помежду си и се грижим за другите, особено когато са по-слаби и бедни от нас, с добри дела.
Като спомен - много силен за мен беше моментът,
когато папа
Франциск каза
на български
“Христос
воскресе”
от площад “Св. Александър Невски” и благослови българския народ.
От този момент неговото посещение в България истински започна, защото оттук нататък той се срещаше вече не с нашите политически и църковни “големци”, а с обикновените хора, с всички нас и радостта ни беше искрена и взаимна.
ВИЗИТКА
Проф. дфн Владимир Градев е философ, теоретик на религията и дипломат. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Преподава теория на религията в Софийския университет и философия на религията в Нов български университет.
