Страната ви има важна роля на Балканите, казва министърът на външните работи на Германия
- Г-н Маас, предстоят избори за Европейски парламент. Великобритания е заета с Брекзит, във Франция Марин льо Пен става все по-популярна, в Италия Салвини иска да преобърне ЕС, в Унгария Орбан създава грижи на ЕНП. Очакват ли ни тежки времена с новия Европейски парламент? Къде виждате страни като България в тази нелека ситуация?
- Нека не бъдем негативни: изборите тепърва предстоят! Аз съм убеден в това, че преобладаващата част от населението е проевропейски настроена. Предизвикателства като климатичните промени, дигитализацията или миграцията могат в крайна сметка да бъдат преодолени само в една обединена Европа.
Популистите
не предлагат
никакви решения,
но затова пък
издигат
високо глас
Ние, проевропейците, трябва спокойно да се застъпваме по-силно за позициите си – на 26 май ще имаме възможност да го направим както в Германия, така и в България!
- Страните от Източна Европа не се чувстват винаги разбрани и приети в ЕС. Скептично беше и отношението към новото сближаване между Германия и Франция. Опасенията са, че по-малките страни членки ще имат по-малко влияние. Как може да бъде сплотен ЕС с “нова източна политика”?
- Бившият белгийски министър-председател Пол-Анри Спаак беше казал: “Има само два вида страни в Европа: малки държави и малки държави, които все още не са разбрали, че са малки”. Само като обединена Европа бихме могли да имаме достатъчно тежест, за да сме равностойни партньори на световната сцена. Трябва да има съгласуваност, ако искаме да наложим своите ценности и интереси спрямо Китай, Русия и други страни.
- България изигра немалка роля при разговорите с държавите от Западните Балкани. Северна Македония сега ще бъде призната и може да продължи усилията си по пътя на европейската интеграция. Старият спор за езика обаче между България и Северна Македония не е още окончателно решен. И двете страни използват една дипломатична формулировка при подписването на договори, като казват, че това става на “конституционния” език на съответната страна. Трябва ли България да се опасява, че подобна формулировка няма да бъде приета от ЕС и спорът може да бъде възобновен?
- Споразумението между Атина и Скопие по въпроса за името на страната беше исторически успех за дипломацията. Това беше и резултат от общоевропейските усилия. Благодарни сме на всички, които допринесоха за това. Естествено е да има предизвикателства и конкретни технически въпроси при прилагането му. Но съм уверен, че въз основа на постигнатия напредък в българо-северномакедонските отношения и тези въпроси ще намерят отговор, ако всички участници подходят към задачата със същия конструктивен дух, който доведе до споразумението по въпроса за името на страната.
- България се надява на големи германски инвестиции. Една такава инвестиция би могъл да бъде новият завод на “Фолксваген”. Какъв е опитът на германските фирми и на Германия с инвестициите в България и как оценявате взаимоотношенията между двете страни? Не само икономическите, но и дипломатическите, които тази година отбелязват своята 140-а годишнина?
- Връзките между нашите две страни са тесни и в дух на доверие. По повод 140-ия юбилей заедно с българския министър на външните работи Екатерина Захариева
ще положим
заедно основите
на новата сграда
на посолството
на Германия в София. Така ние също показваме, че инвестираме във връзките си с България.
И икономическите ни взаимоотношения са действително тесни. Почти 300 000 българи живеят в Германия, много германци са се установили в България, над 800 хиляди посещават годишно красивата ви страна. Германската индустрия е широко представена в България.
Търговският
обмен се е
увеличил
значително
и надмина
8 милиарда евро
през 2018 г. За решенията за инвестиции рамковите условия са от първостепенно значение. Към тях се числят не само качеството и подготовката на кадрите, но и надеждността на правната система и прозрачността на обществените поръчки. Като цяло германските фирми в България са много доволни от условията. Една актуална анкета на търговската камара показва, че почти 90% от тях биха инвестирали отново в България, ако трябваше да вземат решение днес.
- Връзките между Русия и ЕС не са винаги лесни. Има опасения, че Русия засилва влиянието си в Източна Европа и на Балканите. Каква може да бъде ролята на България в този контекст и как би трябвало да изглеждат взаимоотношенията между Москва и ЕС?
- Отнасяме се критично към много елементи на руската политика. След незаконното анексиране на Крим и дестабилизацията в Източна Украйна ние намерихме ясен европейски отговор чрез наложените санкции и се прегрупирахме в НАТО. Това беше важно. Въпреки това обаче
диалогът
с Москва за
разрешаване на
международни
проблеми остава
необходим
Бихме искали да се придържаме към него и за в бъдеще заедно с България и с всички европейски партньори.
Що се отнася до положението на Балканите, европейската перспектива за тези страни остава важен стимул за реформи и развитие при тях. Ние няма да затворим пред Западните Балкани вратата към Европа, иначе други сили ще си пробият път в това пространство. България играе важна роля в този процес, и то не само поради географското си положение, но и поради историческите си връзки с източните ни съседи.
CV
- Роден на 19 септември 1966 година в Заарлуис
- Най-големият от трима сина. Баща му е военен, а майка му шивачка
- След гимназията работи една година в заводите на “Форд”
- Учи право в университета в Заарланд. Записва се в Германската социалдемократическа партия
- Запален спортист, участва редовно в триатлони
- Бил е министър на правосъдието
- Министър на външните работи от март 2018 година
- Живее разделен от първата си съпруга, с която имат две деца. Партньорка в живота му е актрисата Наталия Вьорнер
