Загуби се ценно време, а всякаквите там агенции за
защита и закрила трябваше да действат светкавично,
за да предпазят детето и неговото семейство от
заклеймяване и стигматизация
Голямо туткане падна от всякаквите отговорни институции, докато се сетят най-после, че са длъжни да защитят ученика от Пловдив, за когото от МВР съобщиха, че е влязъл във връзка с джихадисти от терористичната “Ислямска държава”.
Един сайт с афинитет към нечистоплътните ментета на дописки обяви имената на 16-годишното момче, на неговите родители, пусна техни снимки, изпрати репортери, които да го дебнат в училище, пред магазина на баща му, дори при учителите му от основното училище. Без това момче да е обвинено, без да има каквато и да е присъда, някакви златокопачи на т.нар. лайкове и бройки прочитания в сайта им
си позволиха
нещо, което е
абсолютно
забранено и
недопустимо
за една цивилизована държава и за всяко нормално общество, което все още е запазило инстинктите си за самосъхранение.
Не може дори да се каже, че това е долнопробна журналистика, защото за каква ти тук журналистика въобще може да се говори, когато не са спазени елементарни принципи.
Но да ги оставим да си гонят тъпите бройки прочитания и влизания в сайта! Къде обаче бяха Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за защита на личните данни, Съюзът на българските журналисти? Защо им трябваха повече от 24 часа, за да им просветне, че се е случило нещо толкова грозно и недопустимо срещу едно на практика напълно беззащитно 16-годишно дете, срещу неговите родители, срещу близките им.
Всички те нямат
на въоръжение
мощното оръжие
на една медия,
та била тя и неподвластна на елементарните журналистически правила, за да опитат да се защитят. Защо една Агенция за защита на детето се бори за най-незначителни и дребни детайли, когато е нарушено личното пространство на едно дете, а в случая ѝ трябваха часове наред, за да се самосезира, да прави проверка дали въпросната информационна агенция, съобщила името на ученика, е нарушила Закона за закрила на детето. Проверка щели да правят! Да правят, ама кой ще ги чака, когато момчето от Пловдив и цялото им семейство са буквално пържени на бавен огън!
Ще поемат ли от Агенцията за закрила на детето своята част от отговорността с бъдеща дата - какви последици ще има за нравственото, физическото, психическото здраве и социалното развитие на 16-годишния ученик, след като бяха оповестени имената му, както и гимназията, в която учи.
Кой ще застане зад него и зад неговото семейство, как ще им помогнат да се справят с тази ужасно сложна ситуация, ще им предложат ли някакви извънредни мерки и грижи, няма ли да се наложи да се приложат механизми като при защитените свидетели (каквито сме гледали само по филмите, уви!)?
Вместо това сега от Агенцията за закрила на детето ще искат от специализираните служби за борба с тероризма и радикализацията да им дадат указания как да действат в подобни ситуации.
Да не говорим за разните правозащитници, които изобщо не се сетиха до този момент да покажат, че са загрижени за съдбата на момчето. Странно защо? Явно то не попада в техните фокус групи, които обгрижват със специално внимание десетилетия наред.
Нека сме наясно - в случаи като този няма място за празни приказки и много бла-бла.
Трябва да се
действа много
бързо,
буквално на минутата от всички т.нар. отговорни институции. Няма място за чудене, за мотаене, за туткане, за бавене на топката, защото става въпрос за съдбата и бъдещето на български граждани.
Едно дете буквално е станало жертва на ислямистите, привлечено за тяхната идиотска кауза, без да си дава сметка за последствията. Е, останалите възрастни и зрели граждани с какво му показаха, че им пука за съдбата му, че ги е грижа за него, че искат и могат да му помогнат? Дотук май с нищо особено.