Идеята, че стоките от Китай са с ниско качество, вече е мит. Немалко европейски производители направиха joint venture с китайски, казва в интервю управителят и партньор в консултантската компания "Денкщат България" Боян Рашев
Боян Рашев е управител и партньор в консултантската компания “Денкщат България”. Преди дни той написа статия, озаглавена “Общините харчат милиони за електробуси. Нека вложат поне малко мисъл!”. Тя бе публикувана в блога на компанията www. sustainability.bg и препечатана в различни сайтове.
В материала Рашев излага позицията си по повод решението на екоминистерството да пренасочи 390 милиона лева от оперативна програма “Околна среда” към проекти за чист въздух в 11 общини.
Според автора тези пари могат да бъдат по-полезни, ако с тях се финансира преминаване към чиста енергия за отопление. Но тъй като сумата е определена само за електрификация на транспорта, Рашев акцентира върху факта, че към настоящия момент електробусите са уникален китайски феномен. И цитира данни на Bloomberg, според които в края на 2018 г. в света се движат 425 000 електробуса, като 421 000 от тях са в Китай. Европа има 2250, а САЩ – 300.
- Г-н Рашев, повод за това интервю е статията ви “Общините харчат милиони за електробуси. Нека вложат поне малко мисъл!”. Защо я написахте?
- Защото смятам, че при вземане на решение за такава голяма инвестиция на публични средства трябва да има обществена дискусия за правилната посока. Все пак говорим за едни 390 млн. лева!
- За какво най-оптимално можеха да се използват парите според вас?
- Официално декларираната цел е изчистване на въздуха в градовете. Тази цел се постига преди всичко с преминаване от мръсна (дърва и въглища) към чиста (газ, топлофикация, ток) енергия за отопление! Градският транспорт има доста малък принос към замърсяването на въздуха, но пък парите най-лесно се усвояват за това. Еволюцията на градския автотранспорт в Европа минава през природния газ – те са най-масовите превозни средства в големите градове там. Ние обаче правим скок заради силния тласък към “електрификация” от Брюксел. Така че донякъде разбирам защо парите отиват натам.
- Нека поговорим за “китайския феномен” електробуси! Не е ли Made in China продукция със спорно качество?
- Идеята, че стоките от Китай са с ниско качество, е доста остаряла концепция. Всъщност вече е мит. Само обърнете внимание на полемиката между Америка и Huawei – във високите технологии Европа отдавна изостава в сравнение с Китай. Същото е положението и в много други сектори, включително производството на електробуси.
- И все пак, въпреки технологичния напредък на Китай в електробусите какво можете да кажете за европейските производители?
- В Европа първо отговориха на търсенето на електробуси средните по големина и по-гъвкави производители, които започнаха производство преди около 5 г., през настоящата и следващата година към производителите на електробуси се включват и най-големите европейски автобусни производители. Към 2020 г. всеки производител на автобуси в Европа ще предлага и електробуси.
Немалко европейски производители направиха joint venture с китайски производители като английската Alexander Dennis и холандската EBUSCO. По улиците на Лондон се движат стотици електробуси, базирани на китайската електробусна технология на BYD. Масово европейските производители използват батерии, произведени в Китай, като този процент може би надхвърля 80%.
Същевременно някои китайски производители използват за своите електробуси
технологии на
европейски
производители,
влагани в
електробусите,
като по този начин те не се отличават съществено от електробус, произведен от европейски производител. Такива системи са електромотори на Siemens, задвижващи оси на ZF, окачване и спирачки на WABCO, електроника на Actia.
- Разкажете какви са технологиите. Вие ги делите според бързината на зареждане?
- Основната разлика между наличните на пазара електробуси се състои в начина на зареждане – през нощта или по време на работа между спирките. Допълнителен аспект се явява скоростта на зареждане – бавно, бързо и много бързо. Зад тези разлики стоят технологиите за съхранение на енергия – съответно със стандартни литиевойонни батерии, бързозарядни литиеви батерии или с ултракондензатори и технологиите на зарядните станции, които позволяват различна скорост на зареждане.
Батериите и ултракондензаторите са фундаментално различни технологии. Батериите са по-развита технология с огромни вече направени инвестиции, които със сигурност ще търсят възвръщаемост. Оптимални са за съхранение на голямо количество енергия за дълго време. Ултракондензаторите пък предлагат бърз заряд и мощност и непрестанно растат на капацитет. В конкретното приложение при градски автобуси ултракондензаторите имат някои ключови предимства: много по-леки са, тоест не отнемат от товароносимостта на колата; не се влияят от температурата
- работят отлично
при жега и студ,
зареждат се от
0 до 100% за
броени минути
и животът им е колкото на нормален автобус – над 1 милион цикъла, или гаранции от 10 до 15 г., за разлика от батериите, зареждането им е напълно безопасно; не могат да се възпламенят; не съдържат тежки метали и не представляват опасен отпадък.
- Какъв избор трябва да направят според вас купувачите? Бавно или бързозарядни?
- Зависи! Ако търсят изминаване на големи разстояния без нужда от зареждане – бавнозарядни с батерии. Трябва да се има предвид обаче, че те изискват голяма мощност и
изключително
тежки
противопожарни
изисквания в
депата – а в
България това
не е налично!
Ние обаче говорим за 11 конкретни града, в които въпросните електробуси трябва да заменят съществуващи линии, които се обслужват от стари дизелови автобуси. Тези линии не са дълги, а спирките са буквално на всеки километър. Така че аз по-скоро бих купил бързозарядни автобуси, които могат да се ползват 24/7, използва се налична електрическа инфраструктура, позволяват пълното изпълнение на транспортната услуга при леко променен график, който включва време за зареждане от 2-3 минути на крайните спирки.
- Нека да кажем нещо и за цените на електробусите?
- Изключително важен въпрос! Цената включва следните елементи: цена на придобиване на колата и зарядната станция, цена при подмяната на енергийните носители за живота на колата, цена на докарване на необходимите мощности и присъединяване към електрическата мрежа до мястото за зареждане. Всички тези компоненти трябва да са добре измерени. Добър пример е търгът на “Столичен електротранспорт” по правилата на Eвропейската банка за възстановяване и развитие, където условието за всички бе 10 години гаранция на енергийните носители!
Друг важен
фактор е
консумацията на
електроенергия
Ултракондензаторите рекуперират повече енергия при спиране и би трябвало да консумират по-малко енергия. Освен това са доста по-леки, което отново значи по-малко енергиен разход.
- Ако обобщим думите ви, електробусите трябва да бъдат избрани според дължината на маршрутите, наличната в градовете електрическа инфраструктура, най-дългата гаранция на батериите и най-ниската цена?
- Да! Аз бих добавил и критерии за консумация на електричество и километраж с едно зареждане, но с доказване в реални условия – българска зима и българско лято. Защото нашият климат е изключително неблагоприятен за литиевойонните батерии. Имаме чести и дълги периоди с под -10 градуса през зимата и над 35 градуса през лятото, което е убийствено за работата на батериите. Задължително трябва да има сериозни неустойки, разбира се. Да няма напразни обещания!
- Но смятате, че трябва да са китайско производство?
- Не е задължително! Който даде най-добра цена при така дадените условия! Имайте предвид, че има електробуси Made in China & Europe! Доста европейски части се произвеждат в Китай, например електромоторите Siemens. Така или иначе, голям процент от батериите се произвежда в Китай, така че Made in China е неизбежна част от уравнението.
