Възможно е при балотаж да не се спази срокът от една седмица между двата тура, казва в интервю председателят на Централната избирателна комисия Стефка Стоева
Още акценти от интервюто:
Вотът с хартиена бюлетина струва около 0,77 лв., а един глас с машина - 59 лв.
На евроизборите през май едва 158 967 избиратели подадоха вота си с машина
ЦИК не е срещу машинното гласуване, но липсват правила кой да одитира устройствата, кой да ги съхранява и къде. Това крие рискове
- Г-жо Стоева, какви са изводите на ЦИК за проведените евроизбори?
- Евроизборите бяха законосъобразни, бяха произведени честно и в спокойна атмосфера.
- Защо се получиха толкова много грешки при отчитането на машинното гласуване? Предпочитат ли избирателите електронния вот пред хартиената бюлетина?
- Има грешки и несъответствия в протоколите на секционните избирателни комисии (СИК). Това е вярно. Те са отразени и в нашия анализ. Това, разбира се, не е за първи път. При всички избори е имало подобни грешки. Но е вярно, че сега голяма част от тях се дължаха и на машинното гласуване.
- При доставката на устройствата имаше много коментари за цената - над 7 млн. лв. Колко струва един машинен глас всъщност?
- Да, цената за наемане на машините за евроизборите беше 7,5 млн. лв., а с ДДС - 9 млн. лв. Досега при осигуряване на машини практиката на ЦИК е била устройствата за гласуване да се наемат. Затова процедирахме така и сега.
Логистиката на машините е много сложна. По отношение на цената - у нас няма пазар на машини за гласуване. Българската фирма, която подаде документи в обявената обществена поръчка, беше декласирана. Другата фирма предложи 11,5 млн. лв. цена без ДДС. Така че не можем да говорим за пазар на машини. За да предложи тази прогнозна стойност за наемането на машините, ЦИК изходи от поръчано пазарно проучване на “Сова 5” и стъпихме на данните от него.
Питате колко струва един машинен глас? Много. Гласуването с хартиена бюлетина струва 0,77 лв., а с машина по наши изчисления е 59 лв. Причината е, че освен цената на машините има и допълнителни разходи по организацията на обществената поръчка, одитори, заплащане за членовете на секционни комисии, в които има и електронно гласуване, и др. Това е най-схематично, но машинният глас е изключително скъп. Похарчени са 9 млн. лв., а гласувалите с машини са 7,59% от избирателите, тоест 158 967 души. В 3000 секции с машинно гласуване само 27,7% от избирателите са избрали да гласували с тях, а останалите 72,3% са предпочели да пуснат хартиена бюлетина, независимо, че са имали възможност за електронна.
Не е въпросът дали ЦИК рекламира, или не машинното гласуване, каквито обвинения има към нас. Избирателят сам решава как да упражни вота си. ЦИК направи специален клип за машинното гласуване. Вярно е, че бяхме притискани от фактора време. Помните кога беше избран новият състав на ЦИК.
Нека да кажа още няколко факта във връзка с ползването на машините. В 146 секции, или близо 5%, в които е имало машини, въобще нито един избирател не е гласувал с тях. А в други 295 секции, или 9,9%, са гласували под 10 избиратели. Това показват данните за интереса към машинното гласуване.
Затова не приемаме обвиненията към ЦИК, че гражданите не гласуват с машини. Подобен е бил интересът към машинното гласуване и на предишни избори.
- На какво се дължи това - недоверие в сигурността на гласовете, подадени по електронен път, или българският избирател е свикнал с хартиената бюлетина и не иска да се занимава с нова?
- Не сме правили подобно проучване. Трябва да се проведе социологическо изследване за тези нагласи и да се потърсят причините. Сега с машини можеше да се гласува и в големи, и в малки населени места. От една страна, се отчита голям интерес към машините. Някои граждани казват, че са много доволни. Но ето - оказва се, че близо 93% от българските избиратели не гласуват с машини, и то при 3000 такива секции.
- А сега за местните избори наесен трябва да има в 6000 секции. Ще се справите ли?
- ЦИК се справи с 3000 машини. Ние сме орган, избран от парламента, който е декларирал, че ще спазва и изпълнява закона. И независимо от кратките срокове, сега осигурихме машинно гласуване. Но да не забравяме, че европейските избори бяха с единна листа и при тях няма тази сложност, която имат местните избори. И несъответствията, които бяха установени, не повлияха на крайния резултат от евровота. Докато всички знаем колко оспорвани са местните избори, колко са важни за хората по места и как при тях дори един глас има значение за резултата.
- И смятате, че има опасност от касиране на изборите по места заради машинния вот?
- Като орган, който е упълномощен да произвежда избори, сме длъжни да съобщим фактите. Трябва да кажем какви проблеми сме видяли, провеждайки цялата процедура по машинно гласуване, защото то не е само доставка на машини, а и въвеждане на софтуер, на бюлетини, съхраняване на устройствата при специални условия в складове, транспортиране до всички 3000 секции в цялата страна. Обвиняват ни, че сме избрали да има машинно гласуване на екзотични места, но това е защото има равенство на избирателите и защото след местните избори ще се гласува машинно в цялата страна съгласно предвиждането на закона.
Цялото транспортиране на машините се извърши под охрана на МВР. Съхраняването им в секциите, връщането им след изборния ден и съхраняването им в складове до обявяване на изборните резултати - също. Използва се голям човешки ресурс.
Остава още един много сериозен въпрос - кой ще сертифицира и одитира машините? Гражданите искат вотът да е сигурен. При тези избори всички държавни органи отказаха одитиране. И за да не се провали машинното гласуване, а оттам и изборите, ЦИК предприе действия и потърси представители на академичните среди, които сертифицираха и одитираха машините.
Нека само да добавя, че ЦИК се състои от 20 комисари и 22-ма души администрация. А няма и сграда. Под наем сме в сградата на Народното събрание, но трябва скоро да я освободим. Питам къде ЦИК да съхранява машините, като ги купим, и кой ще ги охранява?
Когато се прави една цялостна държавна политика за въвеждане на машинно гласуване - защото в машините няма нищо лошо, считам, че е правилно да се помисли генерално за решаване на този въпрос.
Машинното гласуване е въведено 2014 г. До 2019 г. то седи така, прави се експериментално с малък брой устроства и изведнъж се предвиждат 3000 и 6000 устройства за гласуване. И то в година, наситена с два вида избори.
Обществото ни вече е много по-взискателно и с основание иска прозрачност и честност. Виждате, че доверието в институциите намалява.
Питахте ме дали би се стигнало до касиране на местните избори - не знаем. Но има опасност, защото машинния вот внася нови елементи и трудности в гласуването, при това в най-тежките като вид избори у нас. Длъжни сме да сигнализираме, че наесен може да има много проблеми, включително поради машинното гласуване.
На местните избори има много дълги листи, различни за всяко населено място. Тоест софтуерът трябва да е различен за всяко населено място. И още една подробност - на местни избори има възможност да се стигне и до втори тур. Кой ще върне машините обратно в складовете? Кой ще смени софтуера? Кой ще ги сертифицира и как ще се върнат обратно машините в секциите за балотажа?
Всичко това са трудности, които изглеждат досадни и несериозни, но на практика нещата стоят много по-сложно, отколкото си мислят хората.
- На местните избори ще имаме 265 вида бюлетини за кметове, още толкова за общински съветници, а отделно в 3 града за районни кметове и много - за кметове на кметства.
- Помните случая “Арена Армеец” на последните местни избори. Тогава нямаше машинно гласуване и въпреки това над 30 часа се предаваха протоколите. Сега отчитането ще се забави още повече, защото за секционните комисии машинното гласуване е нещо ново, а и в самия протокол трябва да се сумират две величини от два различни начина на гласуване, което увеличава броя на изчисленията и контролите. Това автоматично ще забави процеса.
- Смятате ли, че членовете на секционните комисии са достатъчно добре подготвени и ще се справят с тази задача, за да не се повтарят грешките от протоколите на евровота и ужаса в “Арена Армеец” отпреди 4 години?
- Въпросът за компетентността на членовете на СИК се поставя на всички избори. Това са хората, които изнасят на гърба си изборния процес. Работят всеотдайно и денонощно. Дело на политическите партии е да предлагат компетентни членове на СИК. Това не е работа на ЦИК, ние ги обучаваме, но знаете, че се правят промени в изборния ден и се сменят членове.
- Питам ви, понеже според омбудсмана Мая Манолова проблемите са в резултат на лошата организация на изборната администрация, а не на машините. Как ще коментирате?
- Споделям, че не машините са виновни. В машинния вот няма нищо лошо, стига той да е своевременно организиран, да е помислено кой да придобива машините, къде да се съхраняват, кой да ги сертифицира и одитира. А такива разпоредби в Изборния кодекс няма. Там машинното гласуване е уредено пестеливо. За разлика от хартиените бюлетини, за които има перфектен ред и сигурността е 100%.
Не твърдя, че ЦИК е перфектна и няма пропуски или че в работата на СИК не е имало такива. Но не е само причината в изборната администрация. Липсват правила и опит, налице е стихийност в работата и всичко е стоварено на гърба на ЦИК. А това според нас трябва да е държавна политика.
- Ясно ли е колко ще струва машинният вот наесен?
- Не можем да кажем. Някои умножават по 2, но това не е сериозна база. Има и други мнения, според които цената ще е по-висока, защото ще има балотажи, изисква се много по-сложен софтуер, транспортирането ще е също по-сложно. Най-лесно е да се каже “ЦИК е виновна”. Но не може цялото общество да хвърля всичко на комисията. Ако някой беше работил така тези 3 месеца, както ние работихме - денонощно... Да - не сме съвършени, но направихме максималното, за да има машинно гласуване.
- Какво тогава е решението? Да се отложи машинното гласуване или да не са толкова много устройствата?
- ЦИК не дава решения. Направили сме анализ както за провеждането на изборите, така и за самото машинно гласуване. Той е внесен в Министерския съвет и в правната комисия на парламента. Но ние не сме политици, а експерти. Задачата ни е да сигнализираме за това, което сме установили и за проблеми, които предстоят, стъпвайки на опита, който имаме. Другото е работа на политиците.
Предлагаме да се олекотят протоколите, за да не трябва СИК да попълват толкова графи - например недействителни бюлетини за всяка партия. Поставяме въпроса за законодателно уреждане на машинното гласуване - да се реши кой ще ги купува, съхранява, кой държавен орган ще ги сертифицира.
По повод на обвиненията, че не работим и не сме започнали подготовката за местните избори, нека да кажа, че ЦИК няма такова право. Има решение на ВАС, което казва, че комисията не може да предприеме никакви действия преди обявяване на датата на изборите. Така че няма как да започнем работа, защото още нямаме обявени избори.
И още нещо важно - ако има машинно гласуване, срокът от една седмица за провеждане на балотаж едва ли ще може да бъде спазен.
- Защо?
- Защото ще е нужно време да се пренастроят машините. Когато е “дайте да го направим”, е много хубаво, но когато липсват детайлите, е друго. Неправилно се затвърждава в обществото, че ЦИК е против машинното гласуване, за да ѝ е лесно. Ако не сме отговорни и не сезираме сега обществото, че има опасности, които сме видяли, какво ще стане? Представете си картината на местните избори, на които всеки знае кой за кого е гласувал, а тези преференции не са отчетени. А така се избират общинските съвети, при много по-нисък праг за пренареждане на листите. Когато говорим за тревога, стъпваме на конкретни факти. Както осигурихме машини за 3000 секции, вярвам, че ще успеем и за 6000. Но не бихме искали да поставим под съмнение сигурността на местните избори.
Затова предупреждаваме, че предстоят много тежки избори и има опасности извън обичайните.
ВИЗИТКА:
Родена на 14 февруари 1953 г. във Велико Търново
През 1975 г. завършва право в Софийския университет
От 1978 до1980 г. е младши съдия в Софийския градски съд
От 1981 до 1986 г. е районен съдия и председател на районния съд в Костинброд
От 1986 до 1993 г. е съдия в Софийския окръжен съд
От 1993 до 1996 г. е съдия във Върховния съд
От 1996 г. е съдия във Върховния административен съд, а от 2004 г. е негов зам.-председател
Била е член на Съвета по законодателство към 40-ото народно събрание
През 2009 г. е избрана за съдия в Конституционния съд
На 20 март бе избрана за председател на ЦИК