Емил Караниколов: Преговаряме с “Хюндай”, ако “Фолксваген” отиде в Турция

“Филипс груп” проявява интерес за изграждане на завод, а други две компании имат запитвания да правят заводи за батерии на електромобили, казва министърът на икономиката

Още акценти

България остава в състезанието. Търсим възможност да оптимизираме офертата си

Надявам се първоначално във ВМЗ да започнат да правят тялото на дронове

Прогнозата е за ръст от 3,1 до 3,3% на икономиката, което ни поставя отново в топ 5 от страните на ЕС, както сме тази година

- Г-н Караниколов, “Фолксваген” избира Турция за строителството на нов завод за автомобили. Какво направихте и какво – не, за да привлечете този завод?

- Първо, все още няма окончателно решение. На този етап България и Турция остават в състезанието. Убеден съм, че направихме всичко съобразно българското и европейското законодателство, предложихме изключително добри условия. Надявам се, че те ще бъдат прегледани и оценени още веднъж, преди да се вземе финалното решение.

- Казвате, че държавата ни не е отпаднала от играта...

- Не, не е. Поддържаме връзка с консултантите, търсим възможност да оптимизираме офертата, която сме направили, но спазвайки изцяло нашето законодателство и европейските директиви.

- Търсите ли други възможности за привличане на компания, която произвежда автомобили?

- Ако трябва да съм напълно коректен, след срещата с автомобилния клъстер в края на 2017 г. българската държава изпрати предложения за стратегическо партньорство до двама инвеститори, единият беше “Фолксваген”, другият извън ЕС.

- Откъде е тази компания?

- Южнокорейска, това е “Хюндай”. И там сме в начални преговори, но все пак трябва да изчакаме процедурата с инвеститора, с когото сме я започнали. Така ще е коректно, а не, докато все още сме в състезанието, да започваме разговори с някой друг. През 2017 г. изпратихме писмо до “Хюндай”, а след това “Фолксваген”, но

първо ни отговори

германската компания и

започнахме разговори с нея

Ако тя избере да строи завод в Турция, ще продължим преговорите с “Хюндай”.

- Дълго време се държахте коректно.

- И продължаваме. От анализа, който “Фолксваген” направи, наистина се доказа становището на автомобилния клъстер, че страната ни има готовност да произвежда автомобили.

- Само не ми казвайте, че второто място е успех.

- Не, няма да го кажа. Въпреки че се справихме блестящо, в никакъв случай няма да го представим като успех. Но исках друго да кажа, че инвеститор като “Фолксваген” е оценил възможностите на България.

- Означава ли това, че освен да предостави някакви атрактивни терени на инвеститора, България може да осигури и квалифицирана работна ръка и има капацитет да прави коли?

- Имаме 250 компании, които са в автомобилния сектор, заети са 65 000 души. Преди десетина дни с автомобилния клъстер бяхме на среща при премиера Бойко Борисов и си поставихме цели да удвоим размерите в бранша – с около 120 000 заети в сектора и около 500 компании.

- И как ще стане това?

- Дори “Фолксваген” да не избере България, аз съм сигурен, че много от дистрибуторите и подизпълнителите на компанията ще дойдат и у нас, предвид, че сме в ЕС и че имаме добри условия.

- Не можете да си позволите да сте обидени?

- Няма обидени.

Компанията си

взема решението и

си носи последствията и

отговорността от това

Истината е, че всички страни около нас са ни приятели, но и конкуренти. Сега “Фолксваген” влезе в полезрението на широката общественост, но е факт, че ние се съревноваваме за всеки един инвеститор, дори за 1 млн. евро инвестиция.

- БНБ пак публикува данни за спад на инвестициите. Какви са прогнозите ви?

- Излязоха вече крайните данни за 2017 г. - 2,3 млрд. евро са инвестициите. Искам да припомня, че прогнозата беше за 1,3 млрд., а в статии през 2017 г. се твърдеше, че има срив на инвестициите, а в действителност се оказа съвсем различно. Има няколко месеца да излязат окончателните данни и за 2018 г. Тя също започна с ниски нива, а в момента са над 1,7 млрд. евро, като до края ще има още развитие. Средното ниво на инвестициите от 2010-а до 2014 г. е около 1,3 млрд. евро, докато данните от дейността на това правителство сочат, че те са с около 1 млрд. евро повече.

- Тази писта за тестване на автономни автомобили на летището в Доброславци най-добрият начин за използването му ли е? Откъде ще дойдат тези автомобили?

- Доброславци беше от терените, който разглеждахме като опция да предложим на “Фолксваген”. Летището е интересен терен с обекти, съоръжения, инфраструктура. Но той не отговори на изискванията на “Фолксваген” за осигуряване на количества вода. От друга страна, този терен не се ползва целесъобразно, за да подпомага българската икономика. В момента всички производители правят анализи за автономни автомобили. Държавата ще изгради тази писта за тестването им и ще я предложи на потенциален инвеститор, както и на “Фолксваген”. Това ще ни даде още една опция за интерес на потенциални инвеститори в този сектор. Другото, което се разбрахме, е изграждане на 5G инфраструктура в “София Тех парк”, която да подпомага автомобилния клъстер, там ще е и суперкомпютърът, паркът вече има напреднал проект.

- Задават ли се сериозни инвестиции в други сфери, защото май сме се фокусирали върху автомобилостроенето?

- Не бих казал. IT секторът се развива много добре. Приветствам и Столична община за развитието на IT технологиите, тя се справя блестящо. София е 10-ия град в Европа по развитие на тази индустрия. Световната банка отвори офис в “София Тех парк”, а “Бош” откри научно развоен център. Наскоро връчих на “Акронис” - спонсор на “Челси” и “Арсенал”, на отбори от Формула 1, сертификат за клас инвеститор. Те разширяват научно изследователския си център в България, правят европейски център за изследователска и развойна дейност за кибернетична защита, AI и Blockchain проекти. А колкото за големите инвестиции, има две запитвания за изграждане на завод за батерии за електрически автомобили.

- Тези дни икономистът Владимир Каролев даде съвет държавата да се фокусира в тази посока.

- Ако имаш завод за

батерии, в скоро време

ще имаш и завод за

електрически автомобили

На едната компания, която е по-напреднала в развитието на проекта си, бяха предложени пет терена. Преди два дни изпратиха писмо, че са се спрели на три и искат допълнителни анализи. В сряда тук беше изпълнителният директор на “Филипс груп”, те имат интерес за изграждане на завод за електромобили, за електрически автобуси и за батерии. Имаме сериозен интерес от италианския бизнес, което ни прави впечатление, както и от южнокорейския.

- Към какво е интересът им?

- На италианците - към системи за управление на отпадъци, а на южнокорейците - за електроника, електрически автомобили и батерии. Предстои ни визита през септември в Южна Корея, надявам се, че ще има реално обявени инвестиции.

- А китайците? Все си говорим за китайски инвестиции, а никой не ги е виждал.

- Работим с Китай, приоритетът ни е България да изнася за тази страна. Сега са разрешили 4 наши фирми за сирена и мляко да продават на техния пазар. Хубаво е, че миналата година българската държава договори с китайската износ на слънчоглед, а като цяло експортът ни от началото на годината към Китай е нараснал с 16,1%. Въобще износът ни се развива добре, повишава се средно с около 10 пункта, като към трети страни имаме към 14% ръст, а към ЕС е над 7 на сто.

- Какво се очаква в развитието на икономиката тази година, прогнозите на анализаторите са различни?

- Прогнозата е между 3,1 и 3,3% икономически ръст, което ни поставя отново в топ 5 от страните на ЕС. ЕК преди месец и половина направи анализ и повиши прогнозата за България от 3,1 на 3,3, аз мисля, че можем да стигнем до 3,5. Износът ни е рекорден, на второ място сме по ръст на заплатите за 2018 г., на първо място е Румъния, но там инфлацията е доста по-голяма, отколкото у нас. Разбира се, много трябва да работим в областта на доходите. И това, което винаги казвам, много трябва да работим и за осигуряването на пенсионерите.

- Не е ваша работа да говорите за доходи, но ваша работа е да създавате условия за увеличаването им.

- Наша работа е да привличаме инвестиции. Ще дам пример с Пловдив, там почти няма безработица, работодателите се борят за всеки работник. Държавата има два механизма - единият е административно да увеличава минималната работна заплата. Да не забравяме, че държавата е работодател на 30% от работещите, 70% са в частния сектор. Другият механизъм, който за мен е много по-обективен, е да се създаде конкурентна среда и да идват нови инвеститори. От юли миналата година досега в България се направиха инвестиции от 600 млн. лв. и се осигуриха 7000 работни места. От началото на годината сертифицирахме 21 проекта за 290 млн. лв., с което осигуряваме 2300 работни места. Работим по 68 сертификата за 1,5 млрд. лв. и за около 7000 работни места. И другото е да увеличим заплатите в публичния сектор, това Министерството на финансите също го обмисля. Но пак казвам, трябва да помислим за пенсионерите, вярно, че миналата година вдигнахме пенсиите, направихме го и от 1 юли, но

все още сме им длъжници,

тези хора са градили

българската държава

в последните години.

- Обмисляте ли реформи, стимули, които да завъртят развитието на по-високи обороти?

- В последните години променихме подхода в индустриалните зони - изграждаме инфраструктура и след това продаваме, даваме право на строеж или отдаваме под наем терените. Този начин е по-работещ. Показателно е, че националната компания “Индустриални зони”, която е създадена преди повече от 10 г., за първи път излезе на печалба през 2018 г. И то точно заради тази форма, така ставаме по-интересни на инвеститорите, те могат да влязат и направо да започнат да развиват своята дейност. Преди им предлагахме само едни хубави поляни. С екипа на вицепремиера Томислав Дончев работим за създаването на нови индустриални зони. Мисля, че през септември ще имаме и законодателни инициативи, за да привлечем повече инвеститори в зоните.

- В Северна България какво ще правите?

- Северна България е един от приоритетите, но и Южна България, защото, забележете, към Гърция няма индустриални зони.

- За колко нови зони говорите?

- За осем. Наблюдаваме Перник, другият град е Свищов - там има университет, т.е. висококвалифицирана работна ръка, има планове за изграждането на мост над Дунав - интересни предпоставки за реализацията на такъв проект. В тези два града сме и най-напреднали, защото общините са свършили работата си.

- Вашето министерство е страна по договора за F-16 откъм т.нар. индустриално сътрудничество. Какво ще се развие в България, какво ще предостави “Локхийд Мартин”?

- Имаме подписан рамков договор, по него се дава възможност българската индустрия да придобие квалификация за ремонти на определени елементи на самолетите - колесари, електроника и други. Ще работят държавни и частни фирми. Много хора казват - защо не завод. Ами защото на този етап нямаме капацитет. Прехвърлянето на технологии, на права, на сертификати е най-скъпото и ценното при подобна сделка. През индустриалното сътрудничество се дава възможност българският бизнес да придобие способности за определени дейности и за основен ремонт. Ако се справим добре, може да сме конкурентни в този сегмент на световния пазар. Целта е ремонтите на нашите самолети да се извършват в България, Министерството на отбраната ще плаща, но на български компании. Ако станем конкурентни, ще можем да участваме в процедури и на пазари извън страната, тъй като в момента има около 2000 самолета и около 300, които ще бъдат произведени.

- Ще произвежда ли България дронове?

- Имам една амбиция - ВМЗ - Сопот, да започне да го прави. Подписахме меморандум с израелска компания и към момента нещата вървят добре. Надявам се първоначално във ВМЗ да започнат да правят тялото на дронове.

(- - Кога ще започне това?

- В момента водим преговори. Производителят на F-16 разбра за тях, провериха, анализираха наши дружества, които биха могли да правят дронове, включително електроника и други части, и сами предложиха да помогнат на българската държава за този амбициозен план. Надявам се “Локхийд Мартин” да помогне на България с контактите си, с предложенията си. Напреднали сме в преговорите с израелската компания и е редно да продължим с нея, но те ще ни помагат с анализи, контакти и с осигуряване на пазари.