Закани се да изведе страната на нова перспектива за развитие, а сега твърди, че сме на дъното в Европа
Преди година, в началото на новия политически сезон, президентът Радев направи обръщение към гражданите на България. Ще напомня какво ни съобщи тогава той.
- Пробиви в държавността нарече срива на Търговския регистър и фалита на едно чуждестранно дружество, в което 200 000 българи загубиха застраховките си “Гражданска отговорност”. Захапа и чуждите инвестиции - и там сривът продължавал. После премина на парламента, който, като приемал лобистки текстове, “ерозирал остатъчното доверие” в него.
- България се управлява повече през телевизиите, отколкото през институциите. Скалъпени интриги засенчват в медиите фундаменталните проблеми на обществото: несправедливостта, бедността, демографската криза и беззаконието. Страната се нуждае от идеи, а се дави в скандали. Оставките вече не са решение, а бягство от реална отговорност. Проблемът в държавата не е персонален, а системен. Авторитаризмът не е бъдещето на България, посочи на 3 септември 2018 г. Радев. И добави, че работата няма да се оправи с нови избори (в непосредствена близост), управляващите трябвало да се фокусират върху най-острите проблеми, а от “парламентарната и извънпарламентарната опозиция гражданите очакват ускорено (!!!) изграждане на убедителна алтернатива на сегашното управление.”
Според Радев има два системни порока на днешна България: несправедливостта и корупцията. Те са рожби на злоупотребите на малцина, но и на примирението на мнозинството. “Предстоят ни месеци на политическо усилие, в което всички - граждани и политици, имат своя дял. Онези, които не поемат своята част от отговорността, обременяват с нея всички останали. Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване.”
И идва важното - Радев обещава: “Като президент ще вложа своите сили в отстояването на българската демокрация. В диалог и сътрудничество с вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие.”
Всичко това трябваше да прозвучи преди година (3 септември 2018-а) като концепция накъде и как да върви българското общество, водено от държавния си глава.
Някои веднага ще възразят, че това са претоплени манджи да се преразказва какво казал президентът преди 1 година. Ами налага се по две причини: първата е, че той като държавен глава е не просто ангажиран, а длъжен да говори точно, обективно и да не захранва с илюзии публиката, нито да я облъчва с полуистини и тежки квалификации, които понякога, и то немного рядко, тотално се разминават с конкретната действителност. А втората е, че когато се ангажираш с някакви препоръки, насоки за политическо развитие и поставяне на цели, то е редно да ги реализираш или поне да се опиташ да го направиш. Иначе излиза, че едно обръщение към уважаемите сънародници, пък било то и от държавния глава, си е обикновена алабалистика.
Септември 2019 е тук и президентът вероятно пак ще се обърне към нацията и пак ще разкаже за мечтите си - няма да пропусне да говори за скалъпените интриги (казаното от него на връх Шипка вече ще звучи като читалищна репетиция), за несправедливостта, за беззаконието, за политическата класа, която е неспособна да се справи с проблемите и как българите ще бъдат “принудени да открият нови пътища за тяхното решаване” (цитат от 3 септември 2018 г.).
Вероятно и проведените от него консултации за избора на нов главен прокурор (което според експертите си беше непремерен спрямо правомощията на президентската камбанария ангажимент) са били все в търсене на пътища “за налагане на законността”, но сега, когато се появи кандидатът за поста, президентът мълчи - да видим дали и в началото на септември ще заобиколи темата.
Но ако опорните точки в неговото ново септемврийско обръщение - издание 2019-а, ще звучат подобно на миналогодишните, то тогава излиза, че обещанието на Радев като президент да вложи “сили в отстояването на българската демокрация ...за извеждането на страната на нова перспектива за развитие”, не се е случило в продължение на цяла една година. С една дума - мечтите му са занулени, нищо от тях не се е състояло - нито се е появила нова качествена алтернатива на сегашното управление (в ускорени темпове пък хич), нито гражданите са се вдигнали на многохиляден отпор срещу управляващите.
Впрочем това за отпора си го мечтае и доскорошният шеф на президентския кабинет. От камбанарията си на евродепутат в Брюксел Иво Христов ни обяснява: “Европа вопие срещу нарушенията на демократичните принципи в Полша и Унгария, но се прави, че не забелязва България, където проблемът е много по-остър. В този смисъл ние трябва първо да се явим на поправителен изпит по демокрация, преди да се надяваме да догоним Европа икономически и социално. Този изпит политиците във всяка държава държат пред своите избиратели, а гражданите - пред съвестта си. У нас обаче властимащите безчинстват безнаказано, а народът се спасява поединично, вместо да даде колективен отпор.”
И в този случай евродепутатът и доскорошен важен шеф в президентството си мечтае за отпор, а взорът отнийде помощ не вижда, ако си позволим да перифразираме Вазов... Гражданите си дремят, не слушат онзи, когото избраха с толкова силен вот на президентските избори - цели 2 063 032 гласа взе Румен Радев през ноември 2016 г.
Къде са сега тези повече от два милиона българи, та да се вдигнат за мечтания “отпор”? И ако все така си мълчат и спотайват, ще ни пращат на поправителен изпит по демокрация, вещае Иво Христов.
И за да не се окаже, че стъпваме на грешната плочка пред гвардейците на “Дондуков” 2 и да се объркаме в очакванията си, президентът реши да настъпи още газта - поводът е пак оставката на ген. Дяков от шефското място на НСО.
На Шипка Радев заяви, че това не е мястото “да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която неговото управление закотви на дъното на Европа”. В подножието на върха, вече от Гълъбово, президентът повтори: “Heoбяcнимo и нeдoпycтимo e нaxвъpлянeтo нa пpeмиepa нa пpeзидeнтcкaтa инcтитyция бeз пoвoд и c измиcлeни дoвoди. Пpитecнитeлнo зa вcички ни e, чe пpeмиepът oчeвиднo гyби caмooблaдaниe. Peшaвaнeтo нa тeжкитe пpoблeми, пpeд кoитo e изпpaвeнa нaй-бeднaтa дъpжaвa в EC, изиcквa cилнo лидepcтвo и peaлни дeйcтвия, a нe caмoxвaлcтвo и cкaлъпeни интpиги c цeл бягcтвo oт oтгoвopнocт.
Две неща не се уморява да набива в главите на гражданите Румен Радев: на дъното сте (първото) и демокрацията е в опасност (второто).
И е забележително, че гражданите пак чуват тази думичка “интриги”, която неясно защо държавният глава повтаря с такова настървение (може би езиковеди, семиотици и психолози един ден ще разгадаят). “Скандалите са в правителството, те са много и унищожителни”, продължава държавният глава. (Не се пояснява кои са унищожителните скандали и дали договорът за F-16 е в списъка.) Впрочем историята с този договор приключи, след като България плати за сделката, а мечтата за “Грипен” остана в салдото на президента, който една цяла година говори само за самолети...
И след всичките тези маркирани от Радев граници на “България на лошите” - “скалъпените интриги”, “унищожителните скандали”, “авторитаризмът”, “злоупотребите на малцина”, “примирението на мнозинството”, президентът вероятно пак ще призове обществото към единение. Както го направи преди година, когато обясни, че “наследените обществени разломи трябва да се преодоляват, а не да бъдат употребявани за злободневен политически бизнес”. Само че единение не се вижда на хоризонта, а сякаш преобладават настървението на “Дондуков” 2 (главно към управляващите от ГЕРБ) и разочарованието (от публиката, която не ще да им дава отпор).
Та така стоят нещата с мечтите на президента. Според принципите на математиката в случая има два варианта - или страната е все така затънала в интриги, или Радев я е извел към нова перспектива за развитие, както обещаваше преди година - не може и едното, и другото едновременно и заедно. Президентът е отличен математик, нека да посочи кое от двете е вярното.
