Централата произвежда ток според нуждите на системата, казва изпълнителният директор на "КонтурГлобал Марица Изток 3"
Г- н Ненов, каква част от електроенергията, която стига до контактите в домовете, е на “КонтурГлобал Марица Изток 3”?
- Средногодишно 10% от производството на електроенергия е от “КонтурГлобал Марица Изток 3”, а за първите 10 месеца на 2019 г. 11% от потребената в България електроенергия е произведена от електроцентралата. Тя е от ключово значение не само заради количеството произведена електроенергия, а и за това кога се произвежда. Мощностите могат да се увеличават и намаляват в зависимост от нуждите на електроенергийната система.
- Когато на системата ѝ трябва ток, “КонтурГлобал” може да реагира и да ѝ осигури нужното количество, тоест да балансира?
- Точно така. Това е важно при увеличаващия се дял на възобновяеми източници.
- Не знаем кога ще се скрие слънцето или кога ще има вятър, нали?
- По тази причина е много важно в системата да има такива мощности, които да могат да се регулират - да увеличават или намаляват товара. Затова централите като “КонтурГлобал Марица Изток 3” са важни за стабилната работа на енергийната система. Предоставяме услуги по първично и вторично регулиране, които са полезни за управлението на електроенергийната система.
- Обяснете - първичното регулиране е предоставяне на мощности на енергийната система при необходимост, а вторичното е, когато има промяна в потреблението, да увеличите или намалите производството си.
- В България основната базова мощност е атомната електроцентрала “Козлодуй”. Тя работи в базов режим и поддържа товар около 2100 мегавата. Термичните централи се използват както за работа в базов режим, така и за регулиране. Те участват в пиковия товар, който е сутрин и вечер. “КонтурГлобал Марица Изток 3” дава 10% от електроенергията и е от основните централи, с които се регулира енергийната система на България. Предоставяме резерв за първично регулиране, който се активира при необходимост, за стабилната работа на електроенергийната система. Освен това
в рамките на един час товарът на
един блок може да се промени от
минимален на максимален
в зависимост от потребностите, което е изключително ценно за електроенергийната система.
- За колко време един блок може да вдигне мощността?
- Всеки един от четирите енергоблока може да променя товара си с 3 мегавата за минута. С 12 мегавата в минута цялата централа може да променя товара си и тези възможности на централата постоянно се използват от Електроенергийния системен оператор за управлението на системата.
- Ръководите въглищна централа, която е на над 40 г. и която, както се казва в средите на енергетиката, прави ток от кал. Би трябвало да е замърсяващо, а не е. Това се постига, ако не с пари, то с много пари, нали?
- Първият блок на “КонтурГлобал Марица Изток 3” е пуснат в работа през 1978 г. До 1981 г. са пуснати в работа и останалите 3 блока. Подмладихме електроцентралата през 2003-2009 г. с много мащабна рехабилитация. Действително става с много пари. Българските лигнитни въглища се отличават с ниска калоричност и с високо съдържание на пепел и сяра.
- Някои като че се обиждат, като се говори за качеството на въглищата, но то е такова, каквото е.
- По-скоро е въпрос на гордост, че можем от такъв тип гориво да произвеждаме електроенергия и това да е екологично. Наличието на запаси от лигнитни въглища поне за следващите 50 г. е голямо национално богатство. Това са над 1 млрд. тона запаси, които са доказани и могат да бъдат добивани по икономически целесъобразен начин. Предизвикателството е те да бъдат използвани с минимално въздействие върху околната среда. По тази причина се е наложило в последните 20 години да бъдат предприети сериозни усилия в тази посока. В “КонтурГлобал Марица Изток 3” в периода 2003 - 2009 г. е осъществена мащабна рехабилитация на съществуващите съоръжения и изграждане на нови сероочистващи инсталации, което ни прави първата централа на Балканите, която е достигнала пълно съответствие с екологичните изисквания на Европейския съюз. А през 2012 - 2015 г. са направени нови инвестиции, за да може след 2016 г., когато влизат в сила нови изисквания за емисиите на азотни окиси и по-висока степен за очистване на серен диоксид, да сме в съответствие с тях. В крайна сметка се очистват над 96% от серния диоксид, който се отделя при изгарянето на въглищата, и азотните окиси са под 200 милиграма на куб. м, което е в пълно съответствие с нормите.
- И така може да работи колко време?
- В проекта на интегрирания план “Климат енергетика” е отчетено, че българските въглищни централи произвеждат 48% от електроенергията и са гарант за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската икономика. Производството от местни въглища допринася за енергийната и националната сигурност на страната. По тази причина те са ключови за електроенергийната система до 2030 г. с хоризонт 2050 г. Тепърва предстои да се одобри енергийната стратегия, в която също очакваме, че ще намери подходящо отражение ролята на комплекса “Марица-изток”. Това са електроцентралите, които отговарят в пълен обем на екологичните изисквания, а от гледна точка на надеждност и маневреност са нужни на електроенергийната система.
- Казвате, че рехабилитацията на централата е първата частна инвестиция в енергетиката ни. Кой реши да вложи пари в нея?
- Международен инвеститор. В началото на 1997 г., когато България излиза от една много тежка икономическа криза, първоначално американската компания “Ентърджи” разглежда възможността да инвестира в българската енергетика. Намерението е да бъдат постигнати екологични показатели, които да отговарят на изискванията на ЕС. По това време влизането в ЕС е възможна бъдеща перспектива. Когато през 2001 г. е сключен договорът за изкупуване на електроенергията от централата, той прави възможно осъществяването на инвестицията, без да се ангажира държавна гаранция. И то в момент, в който е трудно за държавата да привлича инвестиции или да гарантира голямо вложение. Така структурираното проектно финансиране е позволило на международни финансови институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и консорциум от водещи международни институции, да се ангажират с осигуряване на финансирането.
- Кои са банките?
- Първоначалното финансиране е с участието на ЕБВР заедно с партньорите в синдикиран заем - “Сосиете Женерал”, “Медиокредито”, “Креди Агрикол”, Черноморска банка за търговия и развитие. Освен тях за първи път български банки предоставят дългосрочно финансиране за инвестиционен проект. Това са Булбанк, ОББ, “Биохим” и Експрес банк. През 2006 г. се прави рефинансиране на първоначалния заем при по-добри условия, което позволява да се изпълни в по-пълен обем необходимата инвестиция. Оказва се, че централата се нуждае от по-мащабна модернизация и от повече вложения. И това става възможно, без да се променя цената на електроенергията.
- Колко излиза инвестицията?
- 1,4 млрд. лева, като включва и вложенията след приключване на рехабилитацията. Първоначално за очистването на серния диоксид е имало по-ниска степен на очистване - 92%, но този процент се увеличава на 94, а през 2016 г. - на 96%.
- Вие като че сте с една крачка пред европейските екоизисквания?
- Това, което правим, е, че отчитаме какви са новите норми, които трябва да се достигнат, планираме инвестицията и когато екоизискванията влязат в сила, сме в пълно съответствие. Така сме направили и с азотните окиси и серния диоксид.
- А с фините прахови частици каква е ситуацията?
- Праховите частици са далеч под нормата, при праг от 50 милиграма на кубически метър те са много по-ниски и това става благодарение на високата степен на очистването им в електрофилтрите и улавянето им в сероочистките. При изгарянето на лигнитни въглища при прилагането на всички тези мерки това, което излиза, са емисии в пълно съответствие с нормите.
Това, което виждаме, че излиза
от комините, е водна пара
- Как се озова “КонтурГлобал” в българската енергетика?
- След приключване на рехабилитацията през 2009 г. през следващите години инвестиционните намерения на “Енел” се променят, тя се освобождава от част от активите си по света. И “КонтурГлобал”, която е млада компания, основана през 2005 г. и е в процес на растеж, повярва, че инвестицията в централата е привлекателна. Тя вижда модернизирана и важна за електроенергийната система на България ТЕЦ, устойчива е от гледна точка на факта, че произвежда енергия от местна суровина, има подходящо място в системата, икономическата ситуация е привлекателна. Взема решение през 2011 г. да придобие целия дял на “Енел” от 73%. И от момента на придобиването ѝ досега, повече от 8 г., полага усилия за прилагане на добри управленски практики - като безопасни и здравословни условия на труд, екологично съответствие, ефективност, което е нормална практика за такъв инвеститор, който управлява централи по целия свят. Компанията има централи на няколко континента, портфейлът ѝ е балансиран между възобновяеми източници и конвенционални централи. “КонтурГлобал Марица Изток 3” е от ключовите централи на компанията в частта конвенционална енергетика и тя продължава да инвестира в надеждната ѝ работа и в управлението предвид бъдещия ѝ живот в условия на либерализиран пазар. Изключително важно е да сме подходящо позиционирани от гледна точка на ефективност, гъвкавост, надеждност.
- За повечето хора “КонтурГлобал Марица Изток 3” е една от двете американски централи, за които бизнесът и домакинствата плащат добавка за кафява енергия в цената на тока по дългосрочните договори, което не е приятно. Какво ще им кажете?
- Такъв тип инвестиционни проекти като строителство на нова електроцентрала или мащабна рехабилитация и модернизация се изключително капиталоемки. За целта е необходимо привличане на средства от международни финансови институции и акционерен капитал, и това е направено при благоприятни условия за финансиране, при това без държавна гаранция.
- Да, но пък има договор за дългосрочно изкупуване. Добре сте се справили.
- Откъм разпределение на риск и отговорности ли? През времето са поемани и се управляват различни рискове както свързани с модернизацията, така и финансови, и оперативни. Ние нямаме гарантирана печалба по този договор, имаме фиксирана цена за разполагаемата мощност. И в нейните рамки управляваме ефективно своите разходи, за да осигурим надеждната работа на централата.
- Да кажем, НЕК плаща инвестицията ви през цената за разполагаемост. Това не прилича ли на механизъм за капацитет, който сега е жизненоважен, за да оцелеят въглищните централи? (Въведен е в 17 държави в ЕС и включва плащания към централи, за да са на разположение, така се покриват разходи на важни за системата мощности, средствата за които не могат да бъдат набавени от пазара - б.р.)
- Точно така. Механизмите за капацитет са актуална тема, за да не се самозатворят въглищните централи. Те са изход при липсващите пари на пазара на електроенергия, при ситуация, че важни производствени мощности не могат да съществуват в условията на един недоразвит или недобре функциониращ пазар. В електроенергетиката има много интервенции на база на различни политики и решения. Обществото преценява какви да са те. Например, схемата за търговията с емисии парникови газове стимулира инвестиции във възобновяеми източници, а високите цени на квотите за въглеродни емисии целят да се ограничи и да се оскъпи производството от производители, които са големи емитенти на въглероден диоксид. Но пък някои от тях са важни за самото съществуване на електроенергийната система, а оттам и за икономиката. Освен политики, които се водят на европейско ниво, в България все още има изкривявания на пазара. Това най-лесно се вижда от състоянието на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Работейки на пазар, който се нуждае от допълнителни реформи, централата не е в състояние да си покрива постоянните разходи и е застрашена от спиране. Но на всички е ясно, че електроенергийната система има нужда от нея, защото не може да се обвърже мощностният и енергиен баланс на страната. Не можем да си позволим ТЕЦ “Марица-изток 2” да затвори, тъй като това ще бъде изключително вредно не само от социална гледна точка, но и от икономическа и за националната сигурност. Така че ще се наложи да плащаме достатъчно, за да продължи да работи. В същото положение би била която и да е друга централа с подобна технология, която е без договор за изкупуване и в отсъствието на действащ механизъм за капацитет.
- Но вие имате дългосрочни договори и това ви предпазва.
- Дългосрочните договори са пример за един от видовете механизми за капацитет. В момента, в който те не действат или няма такъв механизъм за капацитет и пазарът към този момент не функционира достатъчно добре, тези централи биха имали съдбата на ТЕЦ “Марица-изток 2”.
Затова е необходимо да се внедри
механизъм за капацитет, който да
е прозрачен, недискриминационен,
да отговаря на изискванията на ЕС и на обществения интерес. В интерес на всички е да има електроенергия на достъпна цена. Това се постига, когато има достатъчно мощности, които са икономически жизнеспособни. Механизмите за капацитет са средството, което дава възможност да работят надеждно ключовите за системата мощности дотогава, докогато пазарът не заработи пълноценно.
- Казвате, че последната вноска по кредитите е, когато изтича дългосрочният договор за изкупуване на електроенергията от НЕК. От няколко години битува тезата, че централата е изплатила инвестициите. Защо се получава това разминаване? Правителството възложи на министрите Владислав Горанов и Теменужка Петкова и на вицепремиера Томислав Дончев да започнат договори за прекратяване. Водите ли ги?
- Остатъкът по кредитите към момента е около 120 млн. евро, а последната вноска е дължима няколко месеца преди изтичане на договора, през лятото на 2023 г. През годините винаги сме имали много конструктивен диалог с НЕК, която е страна по нашия договор и акционер в дружеството. Имаме открит диалог и с правителството. Показали сме, че сме гъвкави. Преди 3 г. намалихме цената за разполагаемост с 15%, което доведе до над 40 млн. лв. икономия за българските потребители на годишна база, отрази се на сметките им. Ако се налага да бъдат внасяни каквито и да било промени в регулаторната рамка, то очакваме да бъдат направени по устойчив начин, като се отчитат интересите на обществото, на инвеститорите, на всички заинтересовани страни. Чухме от министъра на енергетиката, че има виждания за внедряване на механизми за капацитет, тъй като е поставена под риск сигурността на електроснабдяването. А механизмът е подобен на договорите.
- Казахте риск за сигурността на електроснабдяването. Какво ще стане, ако спрат “Мариците”?
- Никой не гледа сериозно на сценарий, в който централите в комплекса “Марица-изток” не работят. Това е недопустимо, те произвеждат не просто електроенергия, която е 45% от общото производство, през зимата този процент достига 60%, те са много важни за управлението на системата, защото произвеждат енергия, когато никой друг не може. Най-яркият пример беше през януари 2017 г., когато всички централи работеха на пълна мощност и въпреки това не достигаше електроенергията за вътрешния пазар, спряха износа. Българската страна поиска аварийна помощ от съседните оператори, но нямаше кой да я достави. Когато беше студено в България, беше студено и в съседните страни. По тази причина да се предполага, че електроенергийната система може да работи без която и да е централа в Източномаришкия басейн, е сценарий, който не би трябвало да бъде разглеждан изобщо.
- Българската енергетика е мислена така, че да има микс от електроенергия, която да осигури независимостта ѝ от външни доставки - въглищна, ядрена, водна, сега и от фотоволтаици и вятърни паркове. С последните екоизисквания какви са вариантите да оживее въглищната енергетика?
- Българската електроенергийна система е изключително добре балансирана. Има производства със сравнително ниски разходи и невисоки емисии въглероден диоксид. Страната стои добре на картата на Европа. Ето, да погледнем в реално време в момента (8 ноември, 12 ч) какви са въглеродните емисии в различните страни. В България са 375 грама на киловатчас, в Полша - 704 грама, в Германия - 461, Холандия - 571. Без въглищните централи работата на системата е невъзможна. И държавата ще направи необходимото да ги защити. Това го има в интегрирания план за климат и енергетика, в 10-годишния план на ЕСО, във всички публични изказвания на министъра на енергетиката, във всички изказвания на представители на правителството при посещения в Стара Загора и мисля, че няма разминаване по този въпрос сред ключовите лица, които имат отношение към управлението на тези процеси.
- Дори договорите да не бъдат прекратени, то вашият е до 2024 г., след 4 години. Дори да има механизъм за капацитет, то той ще действа, казва министърът на енергетиката Теменужка Петкова, до 31 юни 2025 г. Какво следва после?
- Ако се случи чудо и успеем да заявим механизъм за капацитет до 2030 г., ще разчитаме на него и централите да работят поне дотогава. Той не противоречи на либерализирания пазар, а е временно средство, което позволява на централите да участват в него, но и да се изпълнят други мероприятия, които да им позволят съществуване и без механизъм за капацитет. Ако е до 2025 г., няма да има риск за енергийната система дотогава. А след това, ако пазарът ще разчита на тези мощности, то той трябва да работи по начин, който да позволи на централите да покриват разходите си. Обществото плаща по един или друг начин цената, която да покрие разходите.
- Каква е средната работна заплата в централата?
- Възнаграждението е близо 2,5 пъти над средното за страната предвид високите изисквания и отговорности.
Заетите в централата са
близо 500, но има още поне
4000 човека, които са пряко
ангажирани с работата ѝ,
а общо за комплекса са над 20 000. По анализи на синдикатите към 120 000 души си осигуряват хляба с дейности, свързани с комплекса “Марица-изток”. Има около 60 общини, от които всеки ден пътуват хора - Раднево, Нова Загора, Стара Загора, Ямбол, Димитровград, Хасково. Но по-важното е, че от работата на комплекса зависи икономиката на страната. В момента не сме зависими от курса на долара или цените на горивата на международните пазари, това е актив, който е национално богатство. Засега няма реална алтернатива.
- Отчетохте наскоро 9 млн. човекочаса безопасна работа? Какъв индикатор е това?
- Вече са 11 млн. Те са в резултат на поредица от мерки, насочени към намаляване на рисковете, свързани с работното място, обучения, ползване на лични предпазни средства, инвестиции. Целта е, който е дошъл на работа, да се прибере у дома здрав. Това е нещо, което за нас е приоритет. Като всяко голямо промишлено предприятие има рискове, но хората са обучени да спазват правилата, да отчитат предварително рисковете, за да не се допусне инцидент.
- Как сте с кадрите, има ли недостиг?
- Персоналът ни е много добре подготвен, голяма част от него са хора с висше образование. Работим активно с университетите. С Техническия университет – София, имаме програма в Стара Загора хора с друго образование да могат да получат магистратура по топлоенергетика. Имаме стажантски програми с университетите, активно привличаме млади хора. Сътрудничим от години с професионалната гимназия в Гълъбово.
- А какво правите за местните общности?
- Имаме чудесни инициативи с местната общност, някои от които продължават повече от 15 г., като например с центъра за спасяване на диви животни в Стара Загора. С жителите на община Гълъбово заедно избираме проекти и те остават - детски градини, спортна зала, която е достъпна за хора с увреждания. Пета година подпомагаме провеждането на състезания за хора с увреждания, в които над 100 човека на възраст от 14 до 70 г. от цялата страна активно се състезават и общуват. Помагаме за запазването на местните фолклорни традиции.
В Професионалната гимназия по енергетика и електротехника в Гълъбово вече трета година съвместно с програмата “Фулбрайт” осигуряваме за младите хора модерно обучение по английски език с помощник-учител, който е носител на езика и развива комуникативните компетенции на учениците. В регионалната библиотека “Захарий Княжески” в Стара Загора създадохме съвременна тийнзона, или зала за тийнейджъри – модерно обзаведено място за срещи и работа на младите хора с достъпен интернет, книги, игри и богата програма събития. Неотдавна “КонтурГлобал Марица Изток 3” получи най-престижната награда за корпоративна социална отговорност на компаниите за 2018 г., присъждана ежегодно от Българския дарителски форум. Компанията ни беше отличена сред множество изявени компании с мащабни програми за социални инвестиции, реализирайки за една година дарения на обща стойност над 800 хиляди лева.
