През 2050 г. София ще е компактен, но не презастроен град, който се управлява заедно с гражданите, казва в интервю ръководителят на екипа на "Визия за София" и директор на "Софпроект"
Още акценти от интервюто:
Софиянци се вълнуват от градската среда, транспорта и околната среда
Рестриктивни мерки като по-скъпа синя зона например са най-противоречиви. 20-30% са твърдо против, но други 45-60% са “за”
Вкарването на екологията и намаляване на параметрите на застрояване в някои зони трябва да влязат в новия градоустройствен план на София
Най-доволни от квартала си са в “Бояна” и “Княжево”, а най-малко - в “Красна поляна”
Сегашният общ устройствен план на София предвижда още 1 млн. души да живеят тук. Това е абсурдно
Районите трябва да са по-хомогенни, сега някои са с доста нелогични граници
- Арх. Георгиев, приключи 2-годишната работа по дългосрочната визия за развитие на София. Каква ще е столицата след 30 г.?
- Искаме София да бъде град, адаптиран към всякакви динамични промени - климат, човешки ресурси, икономика. Компактен, но не презастроен град, който не се разстила из цялото поле, а има добра среда. Многообразен град, който управлява добре ресурсите си и извлича максималното от тях - води, зеленина, земя и др. Друго важно нещо, за което няма нужда да чакаме 30 г., е включването на гражданите - особено когато става дума за кварталите.
- А как ще стане това?
- Визията е комплексна система от 24 цели, няколкостотин стъпки и над 350 мерки, които трябва да се изпълнят. Разписали сме конкретни действия, за да стане София такъв град. И те работят заедно, в система.
- От какви теми, свързани с града, се вълнува софиянецът?
- Имахме няколко канала, за да разберем от какво се вълнува софиянецът. Най-директният са мейлите и съобщенията, които ни изпращаха хората. Другият - чрез събитията, които организирахме. Получихме данни и от близо 700 срещи. Направихме и няколко представителни социологически проучвания и има няколко основни аспекта, които най-много вълнуват хората. Градската среда - т.е. по какво вървят - тротоарите, какво гледат - фасадите. Може да звучи като луксозен проблем, но това вълнува софиянци. Друга тема е околната среда - въздухът, който дишаме, но и отпадъците. Вълнуват се и от транспорта. Това са все неща, от които хората се интересуват и са тема на разговори вкъщи, с приятели, на работа.
Гледали сме и по-невидими, но потенциални заплахи за доброто развитие на града - например разделението между кварталите. Има
сериозна разлика между
доходите на живеещите
в различните квартали,
качеството на средата, образованието, наличието на паркове, градския транспорт.
- Има ли разлика в темите на хората, живеещи в различните квартали?
- Открихме разлики чрез представителното ни социологическо проучване за качеството на живот. Първата е общата удовлетвореност от живота в София. 74% от запитаните, които живеят в центъра, са напълно удовлетворени от живота в София, но на другата крайност с 14% удовлетворение са в “Красна поляна”, “Западен парк”, “Фондови жилища” и “Разсадника”. От градския транспорт напълно удовлетворени са 88% от запитаните в “Дианабад”, “Изгрев”, “Изток”, “Гоце Делчев”, “Иван Вазов” и “Стрелбище”, докато само 21% - в “Овча купел”, “Славия”, “Факултета”. От здравните услуги в квартала са напълно удовлетворени 84% от запитаните в центъра, но само 2% - в “Левски”, “Хаджи Димитър” и “Христо Ботев”. Най-доволни от живота в квартала са в “Банкя”, “Бояна”, “Горна баня”, “Драгалевци”, центъра и “Княжево” - 74%. На другата крайност - 6% напълно удовлетворени, са в “Красна поляна”, “Западен парк”, “Фондови жилища” и “Разсадника”.
- Какви мерки предлагате в сферата на транспорта?
- Може би най-съществената е популяризиране на ползването на градски транспорт. Има и мерки за стимулиране ползването на велосипеди и тротинетки чрез повече и безопасни велоалеи например. Подобряване на пешеходната инфраструктура, така че да не ви се налага за 1 км да ползвате кола. Предлагаме повече бус ленти заради трафика. Трябва и на самите кръстовища да преминават бързо, без да чакат. Трябва да забързаме градския транспорт, чиято средна скорост е 21 км в час, но с метрото, а без него е поне с 5 км по-ниска, и да достигне средната на колите. Той трябва и да отговаря на дестинациите на хората. Тоест схемата на линиите на градския транспорт трябва да се промени, защото сегашната е от 70-те години. Правени са само частични промени при пускане на участъци на метрото. Нужно е изцяло нова схема, защото има потоци от хора, които не са обслужвани добре или въобще нямат достъп до градски транспорт и нямат друг избор, освен да се качат на колата. Ако за първите 2 мерки инвестициите не са кой знае какви, то за намаляване на интервалите, за да се чака по-малко на спирката, ще трябва да се предвидят средства за още превозни средства.
Хиляди хора, които не живеят в София, идват всеки ден тук - да учат, работят, пазаруват. Повечето се движат с коли и влизат с тях в центъра. Затова те трябва да бъдат максимално улеснени да оставят колите си извън центъра, да има повече буферни паркинги, за да се качат на метро или градски транспорт. Това трябва да им излиза по-изгодно, отколкото да влязат с колата си в центъра.
- Но това значи такса за преминаване през центъра?
- Не казваме точно това, а че трябва
таксите за паркиране в
синята и зелената зона да
са много по-високи или да
се плаща за преминаване
през центъра,
защото сега 50% от трафика там е транзитен.
- Но няма алтернатива, защото не са завършени вътрешните рингове.
- Тази мярка също е част от визията. Нито една мярка няма да проработи сама. Само в комбинация - подобрен градски транспорт и увеличение на цената за ползване на кола в града.
Трябва да се работи и по жп транспорта. Имаме немалко жп линии със Своге, Перник, Костинброд и др. Но влакът се ползва най-често от хора, които нямат друга възможност. А той може да бъде доста по-ефективен в превозването на хора, като влаковете се движат по-често, има повече гари и връзки с градския транспорт.
- Това не зависи само от общината, а и от БДЖ.
- Немалко мерки, които предлагаме, не зависят само от общината. София не е остров, за да си решава сама проблемите. Няма как държавата да не се намеси в някои неща, частните инвеститори да не съдействат, гражданите да не се включат. Не е възможно общината да реши всичко, това е химера.
- Предлагате нов начин за изчисление на такса смет, но темата се отлага няколко пъти от законодателя. А в София е трудно навсякъде да се разбере кой колко отпадъци изхвърля, защото има от фамилни къщи до 22-етажни блокове. Какво е решението?
- Да, предлагаме да се диверсифицира начинът на събиране на отпадъци според района и на такса смет. Сега не може да се приложи принципът “замърсителят плаща”. Но ако се направи нещо като това, което работи пилотно в 3 блока в “Надежда”: хората имат свои контейнери с ключ, увеличават се хвърлените разделно отпадъци и е по-чисто. С такава система много по-лесно може да се въведе този принцип и всеки да плаща според количеството отпадъци, което изхвърля.
- Може ли да направим профил на града - в коя част какво се развива?
- Южните квартали са по-зелените, защото имат повече паркове и градини. В южните и източните квартали живеят хора с по-високо образование, по-високи доходи и семейства с повече деца.
Разликите
в града са
по-скоро
по диагонал
- югоизточната част спрямо северозападната. На северозапад цените на имотите и наемите са по-ниски дори за места, до които минава метрото - например “Надежда”. Там има повече производство и складове, а в югоизточната - офиси, администрация и фирми с по-високи обороти. Северните зони обаче са по-добре обезпечени откъм инфраструктура и проблемите в “Манастирски ливади” и “Кръстова вада” например не съществуват за тях. Има канализация, ток, вода, улици, детски градини. Това не е за подценяване, защото в някои случаи всъщност, дори и да имаш високи доходи и да живееш по-близо до парк в някой нов южен квартал, качеството ти на живот е по-ниско, отколкото на човек, живеещ в северен квартал, защото инфраструктурно всичко му е уредено - води си пеша детето на училище и не се притеснява, че няма улица или е на септична яма.
- Много се говори и за крайградските райони, които сякаш не са във фокуса на инвестициите на общината. Какво предвижда визията за тях?
- Те трябва да останат спокойни зони и да не бъдат пренаселени. София няма много потенциал за нови градежи и те трябва да се случват в самия град, а не в периферията. Но тя трябва да се свърже много добре с мрежата на градския транспорт, защото сега той е по-скоро символичен. Предвиждаме фокус върху северните части. Общината трябва да инвестира там, за да привлече и самите инвеститори - например да се пренесе част от общинската администрация или пък Националният исторически музей, който е в сграда, която не е мислена за музей.
- Говорим за предградия, но в западния смисъл?
- Да, облагородени предградия, а не кални села. Някои от тях се развиват в тази посока - като предградия. Но на места няма детски градини и училища, канализация. Това са нещата, които трябва да се направят, за да има по-качествена среда за живот.
- Предлагате и изработване на специфични норми за въздуха, съобразени с особеностите на Софийското поле. Защо са нужни?
- Едно е да се бълват газове до морето, където почти винаги има вятър, който да ги издуха, а друго - да го правиш в котловина, където вятърът е рядкост. Затова в София трябва да сме по-критични, отколкото във Варна и Бургас. Защото това, което си произведем, остава в София. И трябва да се постараем да изхвърляме по-малко вредни газове.
- Предвиждате и ново райониране и бюджет за всеки квартал. Какво трябва да се промени в районите - много ли са сега, или...?
- Не знам дали районите трябва да се променят като брой, но границите им са доста нелогични. Има хомогенни райони като “Средец”, но “Триадица” почва от центъра и свършва на околовръстното шосе. Администрацията на този район трябва да се занимава с археологическо наследство, паркове, панелки, нови квартали. Това са доста разнообразни неща, затова районите трябва да се комбинират по общи характеристики. Трябва да има и повече автономия както за взимането на решения, така и за опериране с бюджет на местно ниво. Сега районните кметове нямат директни лостове за решаване на проблеми, а логиката е в управлението да се включват и гражданите. Това не значи само да се събират мнения, а хората да решават, ако има 5 лв., какво да се прави с тях - да се посади дърво, да се оправи плочка или друго, защото това засяга директно живота им и те са компетентни.
- Друга мярка предвижда различни цени за разрешителните за строеж според района. Как това ще помогне на общината?
- Така общината ще може да насочва инвестициите. Сега има различни устройствени планове. Общият предвижда в София да се осъществи много ново строителство. Проучванията ни показват, че ако той бъде изпълнен, тук ще се настанят още 1 милион души. Това е абсурдно. Но при позволено строителство на толкова много места общината влиза в ролята на догонваща частните инвестиции, вместо да задава посока къде да отиват те. Цените на разрешителните са инструмент за насочване на инвестиции. Това значи, че при строителство на място, на което на общината ще ѝ струва доста да изгради нужната инфраструктура, разрешителното трябва да е по-скъпо. Приходите от таксата трябва да отиват в облагородяването на тази територия. Ще дам пример със зоната около булевардите “Т. Александров” и “Ал. Стамболийски” и ул. “Пиротска”. Там от години се изграждат нови кооперации - може би толкова, колкото се строят в “Манастирски ливади”, но никой не е направил протест, защото има улици, канализация, детски градини, паркове. Средата е устроена и съответно там цената на разрешителното трябва да е по-ниска, а на други - по-висока.
- Какви по-рестриктивни мерки е готов да подкрепи софиянецът, за да стане средата за живот по-добра?
- Някои от рестриктивните мерки се оказаха и най-противоречивите. С най-голямо разногласие са въпроси дали през уикенда да има синя и зелена зона, да се увеличат ли цената и обхватът им. По тези теми 20-30% от анкетираните са твърдо против, но други 45-60% смятат, че това е много важно да се осъществи. Обикновено хората реагират, когато са срещу нещо, затова при такава мярка общината трябва да им отдели внимание, да обясни защо се прави дадено нещо, да разбере какви са причините за поведението им, да направи информационна кампания.
- Визията ще е основа за промени в общия устройствен план. Какъв трябва да е новият план на София?
- Сега липсва достатъчно добра оценка на ефекта на действащия план. Това трябва да се поправи - да преценим къде да се намали негативният ефект, например чрез намаляване на параметрите на застрояване на някои зони. Това значи промяна на отстояния, височини и брой жители. Сега
планът позволява градът да
е разпръснат, а общината
не може да си го позволи
Затова някои зони може да се преформулират - да не са за строителство или пък да се застроят след 30 г. Трябва да се въведе и логиката за екосистемните услуги. За да се реши сега къде да има парк, се мисли основно дали ще обслужва хората. Но има и друго - може да се види, че ако се направи парк тук, ще се намали средната температура в града, а това значи по-малко климатици и ток, той ще попива вода, която няма да натоварва пречиствателните станции, и т.н. Знаем природата какви неща ни дава и на каква цена. Затова вкарването на екологията в градоустройството е съществен фактор при преосмислянето на общия устройствен план на София.
