-Eлена, два въпроса вълнуват най-много многобройните ти почитатели. Първият е: героинята ти Боряна ще продължи ли да живее в сериала "Стъклен дом", или ще бъде убита?
- В телевизионно предаване нашият продуцент и режисьор Димитър Гочев е бил "притиснат" от въпросите и е признал, че аз продължавам да играя в "Стъклен дом". Така че мога смело да кажа - не ме убиват, незагивам, продължавам да съм Боряна.
- Разпъната си на кръст от двама мъже - Камен и Димитър. Към кого от тях ще те отведе любовта?
- Всички герои в новите серии са преродени и в някаква степен започват от начало. Това е новото, чистото начало, новият ден. Емоциите са преосмислени, приоритетите - преподредени.
Всичко е много красиво, много любовно, много истинско, много добро. Героите са обгърнати от един облак и са вакуумирани от своите положителни емоции, нищо друго не ги интересува. Изградили са си един свят, в който общуват, и всички заедно са готови да се борят и да се опълчат срещу всеки отвън, който би застрашил техния свят.
- А Боряна?
- Тя ще трябва да направи своя избор. Какъв е той, не мога да издам, но новите епизоди ще бъдат епизоди на пречистването, на катарзиса. Боряна ще преживее много неща, но ще излезе от тях добра и пречистена.
- Вижда ли му се краят на сериала, или ще продължава като "Дързост и красота"?
- Не се говори за край, но това е тип сериал, който не би могъл да продължи хиляда серии. Няма да е честно спрямо зрителите. Аудиторията, която ни гледа, е от млади, динамични хора, които имат интересни професии, реализирали са се в живота или пък започват своята реализация - поне такава беше представителната извадка. Не можем да им предложим задушаваща се история, която да тъпче на едно място. Мисля, че сериалът трябва да върви дотогава, докато е най-силен и най-добър, след това да започне нещо ново.
Най-хубавото е, че със "Стъклен дом" реабилитирахме този начин на правене на кино. И зрителите повярваха, че думата сериал не означава скука и отегчение.
- През новия сезон влизат ли нови известни актьори?
- Да, има нови герои и нови актьори. Има и нови лица, ще се появят пак стари герои, които бяха поизчезнали от сериала. Но имена не мога да кажа.
- Увлякохме се и забравих втория въпрос, който също много вълнува почитателите ти - как върви личният ти живот?
- Аз съм популярна по някакъв начин в България и в медийното пространство с моята работа. И не мисля, че трябва да коментирам неща, които засягат моето сърце, моето семейство, моя ум, моята душа. Не искам да разказвам тези неща.
- Нали знаеш, че няма трудни въпроси, има трудни отговори...
- Както казваше Кеворкян, най-важният, но и най-трудният въпрос за отговор е "Защо".
- И защо не искаш да говориш за лични неща?
- Аз искам да съм свободна. И когато ми задават въпроси, на които не искам да отговарям, това ограничава моята лична свобода. Не искам да нарушавам нещо, което вътре в мен има спирачки. Някои твои колеги казват, че когато човек е известен и популярен, той е длъжен да разкрива своя личен живот.
Аз мисля, че в демократична държава всеки има правото да отговаря или да не отговаря на лични въпроси. Ако някой има потребност да разкаже пред всички какво е на душата и на сърцето му, няма никакъв проблем. Но аз не обичам това. Имам чувството, че нещо от мен изчезва, когато го споделям, и вървя срещу себе си. Нещо се откъсва и изчезва...
- Влюбчив човек ли си?
- Много. Аз съм Скорпион и имам нужда от корени, но трябва да имам и поле. Чувствам необходимост да политам, да се извисявам, да се изгубвам и да се търся, да се влюбвам. Да преживявам луди неща, луди емоции... За мен една от най-движещите ми сили и мотивации е любовта.
Това е може би най-силното чувство, което съществува в природата. Независимо дали е любов към мъж, към дете, към работа, към приятел. В основата на всичко е любовта. Тя може да те накара да преодолееш всичко, да вървиш 1000 км, за да стигнеш до- някъде и да помогнеш на някого.
- Лесно ранима ли си?
- О, да! Само че с годините се научих да имам предпазна клапа и да се защитавам от хората, които са ме наранили. Тя действа - е, невинаги, но в повечето случаи ме спасява.
- А лесно ли прощаваш на хората, които са те наранили или обидили?
- Не. Много трудно прощавам. Тези хора не спират да съществуват за мене, но трябва да мине доста време, за да станат примерно отново мои приятели. А особено когато има емоции, никак не е лесно. Когато са работили сърцето, душата... много е тежко.
- Би ли се снимала в турски сериал?
- Да, разбира се, с удоволствие. Така ще ме номинират и за наградите "Алтън Келепек" - "Златна пеперуда", които са турските оскари. Може да си партнираме с Къванч Татлъту. Турските сериали не се за подценяване. Не ги следя, по принцип гледам много малко телевизия, но те имат много силни сериали, снимани професионално и качествено, със страхотни истории. За съжаление голяма част от тях не идват у нас...
- Ти какво дете беше?
- Бях доста дивичка, тип "мъжко момиче". Обичах да играя с момчетата, да бъда част от техния свят, от техните игри, от техния футбол дори. Въобще мъжкият свят ми беше интересен и се чувствах много добре в него. Като единствено момиче в тайфата бях много обгрижвана, защитавана.
Понякога се биеха за мене, друг път аз се включвах в боя. Белите и пакостите, които могат да измислят едни момчета, са много по-интересни, отколкото момичешкият свят. Който беше ластик, народна топка, кукли и други сладурски неща.
Но и много обичах да се усамотявам и да се затварям в себе си. И до ден днешен съм такава. Не ми е скучно с мен самата, не се чувствам самотна, просто имам нужда да изчезна за известно време. Навътре в себе си, не да се затворя в стая и да гледам в една точка. Имам нужда да бъда сама с моите мисли, с моите книги, с моите филми... Бях и много отговорно дете.
- По принуда или по вътрешно убеждение?
- Като всички родители тогава и моята майка работеше и аз трябваше да се грижа за двамата си братя. Усетих, че нося отговорност, която тя, без да иска, ми внуши, защото нямаше кой друг да прави тези неща.
- Къде са сега братята ти?
- Тук са си, в София. Никита е по-малък от мен с 2 години и с него сме от един баща. Антон е по-малък с 10 и е от втория брак на майка ми. Имам племенничка, която се казва Елена.
- Защо никога не говориш за баща си?
- Защото майка ми се е развела, когато съм била много малка и аз нямам връзка с моя баща. Виждаме се много рядко. Не го мразя този човек, нямам никакви лоши помисли към него. Просто нямаме емоционален контакт, за да си говорим и споделяме. Знам, че се занимава със строителство, но нямам представа какво точно.
- И ти, както и Невена Коканова, не си завършила ВИТИЗ. А кандидатствала ли си?
- Не. Три години имах желание, даже в две от тях се подготвях сериозно. Но винаги през лятото започваха филмови снимки някъде в България. А може би и не съм го искала много. Когато снимахме "Козият рог", Сашо Морфов ми каза, че изобщо няма нужда да се занимавам с ВИТИЗ. Което не е съвсем вярно, защото можех да науча много неща. Но приемам, че това е бил моят път, който трябва да извървя.
- А ако не беше станала актриса, каква щеше да си сега?
- Абсолютно нищо друго нямаше да бъда. Това е моят път, по който трябва да тичам. Много трудно мога да обясня колко много обичам това, което правя. Особено в киното. То е такава луда страст.
- Има ли успели хора в българското кино сега?
- За да успееш, трябва да работиш всеотдайно и професионално. А не да гледаш да изкараш едни пари, с които да живееш следващите 5 години. Това трябва да се забрани със закон! На такива хора трябва да се забрани да снимат и да се определят като кинорежисьори или кинопродуценти. Те убиват бъдещето на българското кино.
Когато държавата даде на някого 1 милион лв. за филм, той трябва да е задължен да ги върне тези пари. И след това, каквото изкара отгоре, вече да бъде за него. Никой няма право да изхарчи 1 милион лева на данъкоплатците и след това да не върне поне 100 000. Как ще се стреми да направи суперфилм, след като изобщо не му пука? Неговото желание е да усвои тези пари. Вижда се, филмът е претупан, че е направил с много по-малко пари.
- Не се ли боиш, че може да обидиш кинаджиите и да спрат да те канят във филмите си?
- Съжалявям, че казвам всичко това. Но всеки един, който се припознае в моите думи, трябва да спре да се занимава с кино и да даде шанс на хора, които наистина искат да правят добри филми.
- Ти беше Полина, втората главна женска роля, в сериала по мой сценарий "Людмил и Руслана". Беше любовницата на Людмил Попов, ролята се игра от Константин Цанев. С него не се познавахте, но режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева реши да снима най-горещата любовна сцена между двамата в първия снимачен ден след като Косьо си дойде от Германия. Как се чувстваше ти тогава?
- Странно ми беше да изиграя любов и страст с човек, когото не познавах. Затова казвам, че нашата професия е много благодатна за психоаналитици. Ние сме си като едни пациенти. Слага се една камера, прави се осветление и режисьорът казва: Хайде сега прегръщайте се и се обичайте. И то чисто голи, в някакво легло... Много е странно. Но това ти е професия и след командата: "Камера! Работи!", знаеш, че трябва да го направиш. И го правиш.
Косьо Цанев го знаех само от филмите му. Беше ми интересно да се запозная, някаква духовна връзка се установи между нас, той също има близнаци и си споделихме доста неща на тема деца. При снимането на онази любовната сцена, той също беше доста притеснен, защото не беше се снимал от много време...
- От 20 години.
- Да, освен това мен ме виждаше за първи път, а трябваше да е влюбен в мен, да ме прегръща, да ме целува. Но мисля, че го направихме добре.
- Дебютираш едва 15-годишна в "Граница", а в почти целия филм си почти без дрехи. Как издържа на предизвикателството, на стреса?
- По време на снимките навърших 16. Справих се благодарение на голямата помощ от режисьорите Илиян Симеонов, лека му пръст, и Християн Ночев. И с изключителната подкрепа на моя много голям приятел Чочо Попйорданов, на другия ми партньор Мариян Вълев.
Всичките млади актьори, които играеха войниците, ме пазеха като по-малка сестра. Те бяха дни наред заедно, вживяваха се в ролите си на граничари и бяха като оскотели. Любовните сцени бяха заснети много красиво и дискретно.
- Това, което научи в "Граница", беше като добър трамплин за участието ти в "Козият рог" на Волев, където също имаше доста сексуални сцени?
- Определено. В него успях и да преодолея свенливостта от "Граница". В "Козият рог" наистина имаше доста такива сцени, които трябваше да са брутални, но много истински. Трябваше да съм отдадена изцяло... Помня и шамара, който трябваше да ми удари Сашо Морфов, той беше Караиван. Направихме 15 дубъла, и то на лента. Сашо има доста тежка ръка и ме щадеше много. Но Волев все беше недоволен от сцената и искаше още и още... И вечерта вече бях с подута буза.
- Бяха ли необходими за естетиката и внушенията на "Козият рог" толкова много голи сцени?
- Честно казано, от сегашна гледна точка наистина не намирам смисъл в някои от тях и нямам обяснение тези сцени с какво толкова помагат на филма. Но тогава бях много малка, подхождах с абсолютно доверие към режисьора и партньорите ми. Изобщо не съм си и помисляла, че мога да имам правото на глас и мнение.
Сега съм много по-бореща се. Искам да ми се обясни логиката, мотивацията защо трябва да се постъпи така. Позволявам си да правя доста предложения. А и сега се подготвям по съвсем друг начин за ролите си. Много чета, гледам много филми, по някой път си позволявам да открадна нещо от големи актриси. Това не е кражба едно към едно, защото сме много различни като поведение, но човек не може да измисли сам всичко.
- Преди снимките гледа ли "Козият рог" на Методи Андонов?
- Гледах го, макар че Волев ме помоли да не го правя. Но всичко беше толкова различно, никога и не съм се опитвала да играя като Катя Паскалева.
Методи Андонов е легенда, а актьорите са толкова велики, че не си и помислях да ги докосна дори. Тяхната игра беше издигната на пиедестал и не сме се опитвали да я повторим.
- Вярно ли е, че Джина Лолобриджида, след като гледа "Козият рог-2", те сравнява с Ингрид Бергман в "За кого бие камбаната"?
- Получих факс, но и на него не отделям кой знае какво внимание. Филмът беше показан на фестивал в Италия през 1995-а или 1996 г. и Джина Лолобриджида беше председател на журито. Но аз не обичам да гледам толкова много назад във времето, за мен важно е бъдещето.
- Мечтаеш ли още за "Оскар"? Доколкото знам преди години дори си била подготвила текста, с който да благодариш на журито.
- Вече не мечтая. Когато човек стигне до определена зрелост, се разделя с някои от мечтите си и се приземява. Аз вече съм такава и виждам, че няма как да се случи това. Макар че винаги има чудеса по света. Но за него трябва да тръгна по друг път. Ако имам сили, време и точните режисьори тук, бихме могли да произведем филм, който да участва поне в селекцията за "Оскар". Пожелавам на по-младите колеги да мечтаят и да вярват, силата на всеки човек е вътре в него.
