Oгромно количество политическа енергия бе вложена отново в дебати около "инфлацията в България" и търсене на "виновни" за скъпия хляб, олио и така нататък. Подозрителното е, че използваните аргументи не се променят в последното десетилетие - мутри, монополи, картели, "ама в Германия е два пъти по-евтино, синът ми се обади от супермаркета и ми каза", "икономиката е в криза, защо цените растат по-бързо от доходите".
Удобно е да се обвиняват търговците (често - "спекуланти"). Такава логика обаче пропуска фактите - а те са, че според практиката на Комисията за защита на конкуренцията доминиращият брой случаи на подозирани или доказани картелни съглашения са целели намаление на цените като инструмент за ограничаване на конкуренцията. Ако за нещо трябва да упрекнем стремящите се към монополизиране на определени пазари, то това е намаляването на цените, не обратно.
В крайна сметка обаче трябва да свикнем с новия свят на глобална свободна търговия. В този свят търгуемите стоки (това са тези стоки, които имат стандартни качества и лесно се транспортират, търгуват и потребяват през националните граници) имат общ пазар - което означава еднакви (или близки) цени.
Факторите на търсенето и предлагането, движещи тези цени, са глобални и затова е безсмислено да се прави пазарен анализ за всеки такъв продукт във всяка отделна държава.
Това, че реколтата от царевица (примерно) е добра в България, по никакъв начин не означава, че цената ще спадне - точно обратното ще се случи, ако реколтата в Украйна или Канада е лоша или ако американското правителство увеличи субсидиите за биогорива. Това, че строителството и товарният транспорт в България са в криза и търсенето на горива се свие, не води непременно до намаляване на вътрешните цени - ако в повечето икономики търсенето расте или има проблеми с добива, цените ще растат навсякъде, включително и у нас.
В случая с петрола например цената рязко се повиши на международните пазари през последните дни заради политическата несигурност в редица страни от Близкия изток, което от своя страна създава рискове за доставките.
Абсолютно нормална реакция е инвестиционното хеджиране на част от участниците на пазара - покупка на повече бъдещи доставки с цел гарантиране на снабдяването - което повишава и моментните цени, дори да няма незабавен проблем с производството и доставките. Но все пак рисковете в производството и транспорта са реални и затова в края на февруари отчитаме цени с над 10-12% по-високи отпреди месец. Логично е това да се пренесе върху крайните цени на горивата и в България (с около 1/3 от ръста на цената на петрола), оттам - върху разходите за транспорт и енергия в индустрията.
През последните години отчитаме около 1% нарастване на индекса на потребителските цени при всеки 10% нарастване на цените на суровия петрол.
В ситуация на стагнирало вътрешно потребление обаче по-голямата част от българските предприемачи ще трябва да поемат в по-голяма степен ефекта от нарасналите енергийни разходи, като възможностите ( с редки изключения на стоки от първа необходимост) за повишение на крайните цени за домакинствата ще са ограничени.
Имаме обаче все повече индикации, че случващото се през последните месеци на глобалните пазари на суровини не трябва да се разглежда като поскъпване на отделни продукти заради фактори в съответните сектори, а по-скоро като обезценяване на водещите резервни валути и най-вече - на американския долар. Всеобщото рязко повишение на цените на благородните метали, цветните метали, селскостопанските стоки (храни, памук и т.н.), петрола и други е реакцията на инвеститорите към политиката на централните банки да разширяват паричното предлагане (по-просто наричано "печатане на пари").
Спасяването на банки и финансирането на гигантски бюджетни дефицити чрез "количествени улеснения" и други механизми очевидно ерозира доверието в бъдещата покупателна сила на парите - и съвсем рационално инвестиционната общност (за някои - "спекуланти") насочва ресурси към покупка на "реални активи", най-вече - злато, сребро, суровини.
Пакетите фискални стимули в САЩ и някои европейски страни, монетизирани от централните банки, обаче резултират в по-висок ръст на потребителските цени, от което страдат развиващите се икономики в Азия, Африка, Южна Америка. Българският бизнес например не може да реализира ползи от кейнсианските стимули в САЩ, но плаща негативите чрез по-високи разходи за енергия и материали. В крайна сметка стана ясно, че грешките, довели до глобалната криза, имат реална цена, която трябва да се плати. Засега политическото решение в западния свят е загубите да се покрият не от тези, които са ги натрупали, а от потребителите по целия свят заради глобалната инфлация, следваща печатането на пари.
Лъчезар Богданов, Industry Watch
