СИНДИКАТИТЕ предложиха "радикално" решение на проблема с неплащането на заплати - да се наказва със затвор. За съжаление така те продължават практиката да хвърлят "бомби" в публичното пространство, без въобще да се замислят за ефектите от тях.
Това много напомня на случки от хиперинфлацията в Германия през 20-те г. По онова време няма проблем с неплащане на заплати - държавата постоянно печата пари, с които всички предприятия си плащат заплатите. Проблемът е, че заради печатането на пари стойността им постоянно пада. Получаваш заплата днес, а след два дни инфлацията е изяла стойността й и не можеш да си купиш нищо.
Тогава в Бавария решили да приложат "радикално" решение - затвор за спекулантите, които вдигат цените. По-късно въвели и затвор за тези, които преяждат (това не е шега). Вместо да спрат източника на проблемите (хиперинфлацията), те се завъртат в спиралата на популизма. Разбира се, заплахата от затвор нищо не постига, обедняването продължава, гладът се разпространява.
Да видим какво би станало, ако предложението на синдикатите бъде прието. Тъй като в България 90% от работодателите са малки и средни фирми с по няколко човека персонал, те биха били най-застрашени. Например заради кризата се бави плащането по някаква доставка, поради което малкият предприемач не може да плати изцяло заплатите. Т.е. за неколкостотин (или няколко хиляди) лева неплатени заплати работодателят отива в затвора.
Обаче ако тръгнем да вкарваме в затвора всички хора с подобни задължения, то тогава практически всеки може да влезе в него. Колко хора имат задължения към "Топлофикация" - трябва ли всички да ги вкараме в затвора? А кредити има практически всяко второ семейство - ако заради кризата пропуснат 1-2 вноски по кредита, трябва ли да ги вкараме в затвора? Въобще идеята да се влиза в затвора за дългове ни връща векове назад. Следващата стъпка е длъжниците да ги продаваме в робство!
Нека видим и динамичните ефекти. Ако работодателят рискува затвор при забавени заплати, той ще уволнява работниците на секундата. Дори да има шанс фирмата да оцелее, този шанс ще бъде пропилян, защото всички работници ще бъдат уволнени при първата ликвидна криза. Още по-страшно е, че рискът от затвор вдига рязко цената на работните места, а практиката показва, че това води до липса на нови работни места и висока безработица. Разбира се, веднага ще се увеличи и сивата икономика.
Че наказателната система ще се претовари още повече с несвойствени дейности и ще спадне още повече ефективността й, е повече от очевидно. Но дори да успее да се справи с натоварването, ефектът ще е отрицателен - като вкараш в затвора работодателя, той няма да може да плати заплатите, а фирмата му ще фалира. Т.е. хората ще загубят завинаги работните си места, вместо само да им се бавят заплатите.
В крайна сметка решението не е в заплаха от затвор. Решението е в реформи, които да насърчат създаването на работни места. Когато има много работни места, работникът не е зависим от работодателя си - може винаги да напусне и да започне работа на друго място. Обаче работни места не се създават със заплаха от затвор, а с привлекателна среда за инвестиции.
Бюджетна дисциплина, по-добра бизнес среда, по-малко бюрокрация и корупция, започване на структурни реформи, от това има нужда. Проблемът е, че българските синдикати никога не подкрепят необходимите реформи - всъщност те винаги са против.
Когато правителството се вслушва в предложенията на синдикатите (както през 2010 г.), резултатите са изключително бавно възстановяване от кризата и загуба на стотици хиляди работни места.
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ, СТАРШИ ИКОНОМИСТ В “ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО”
