Проф. ИВАН Т. ТОДОРОВ
БЪЛГАРИЯ е най-осъжданата държава на човек от населението в съда по правата на човека в Страсбург. За 2010 г. страната ни е осъдена 69 пъти. Основно за бавени съдебни и досъдебни производства, грешки в досъдебните производства и пр. Не бих казал, че това е най-добрата атестация за съдебната и въобще за правозащитната ни система.
Докато в публикувания преди няколко дни доклад на Инспектората към ВСС по-скоро преобладават оптимистичните оценки. Бих се насочил към едни доста показателни цифри в доклада. Въпреки че броят на делата за първото полугодие на 2010 г. се е увеличил с 19% спрямо същия период през 2008 г., приключилите дела са нараснали с 28% за същия период от време. Безспорно това е постижение на съдебната ни система. И ако продължаваме по същия начин, можем да очакваме и положението със загубените дела в Страсбург да се подобри. Още повече че делата в Страсбург дават представа за положението в страната отпреди няколко години.
Инспекторатът в доклада си похвалва съдиите, че вече масово са започнали да си четат делата преди заседание. А също, че за призоваване вече се използват факс и електронна поща. Констатира също, че в прокуратурата се спазва принципът на електронното разпределение на делата.
Малко тъжно звучи в доклад да се дава като положителна тенденция изпълнението на елементарни задължения. Що за положителна тенденция е съдията да си прочете делото преди заседание, след като това е едно от основните му задължения. И що за новост е, че било започнало призоваване по факса, след като използването на факсове вече е на път да изчезне. Тъжно.
Инспекторатът констатира няколко важни недостатъка. Например масовото удължаване на досъдебните наказателни производства над предвидения в закона 2-месечен срок. Законът предвижда това да става само при фактическа или правна сложност на делото, т.е. по изключение - при ненормално голяма фактическа и правна сложност. А то се оказва, че голямата част от делата се окачествяват като такива. Което просто не е така. Затова прокуратурата трябва да въведе действен механизъм да не се допуска удължаване едва ли не на всяко едно дело.
Същото неоснователно удължаване става и при проверките. Но никой не оценява и не санкционира прокурорите за тези нарушения. Това предполага да се извърши и бърза законодателна промяна, която да сложи край на тези разтакавания, придружени с тормоз над хората. Като атестацията на прокурорите трябва да е свързана и с недопускането на много такива удължавания.
Крайно време е българската правораздавателна система да разреши един съществуващ от много години проблем - пренатоварването на съдиите и прокурорите в някои от големите съдебни райони. През 2010 г. в Софийския районен съд средно един граждански съдия е решил 1406 дела, т.е. средно по 7 дела на работен ден. И то при положение че след промените в ГПК именно в първоинстанционния съд основно се събират доказателствата.
Несериозно е да очакваме правосъдие с работа по 1 час на дело! За толкова време съдията в много от случаите не може да прочете документите по делото. Един наказателен съдия в същия съд трябва да реши по 480 дела. Не мога да разбера дали на съответните властимащи не им дреме, или просто не разбират проблема. Претоварени са и Софийският градски съд, и Върховният административен съд. За съжаление след промените в ГПК не се разтовари и Върховният касационен съд.
Ако наистина се цели да се оправи съдебната система, спешно се налага съдилищата да се разтоварят и чрез законодателни, и чрез организационни мерки. Например да се върне прякото водене на изпълнителни дела по извлечения от сметки до определен размер от банките, комуникационните оператори и прочее организации. Да се премахне възможността за искания по съдебен ред за информация по разпечатки от мобилни телефони. Да се увеличи броят на съдиите в претоварените съдилища. Да се помисли за окрупняване на съдилищата, които не са достатъчно натоварени. Да се въведат по-големи бариери в зависимост от интереса по делото за дела във ВКС.
Второинстанционните административни производства трябва да водят до по-големи такси за загубилата делото страна. Защото сега всички обжалват без значение дали са убедени в правотата си. Всичко това не са кой знае колко скъпи мерки и могат да се реализират сравнително бързо. Разбира се, ще има критици, че ето на - посягало се върху достъпа на хората до съд. Сякаш да ти решават делото за 1 час, не е отказ от правосъдие. И то спрямо милиони потенциални участници в делата.
Крайно време е навсякъде да се създадат информационни системи, в които да се вижда цялостното движение на всяко едно дело. Това ще спести много време на милионите граждани - участници в съдебните производства. Крайно време е във всички съдилища да има реална възможност да се използва електронен подпис. Системите задължително трябва да имат функции за сигнализиране на съответните хора в съда и на инспектора към ВСС за неспазването на всякакви процесуални срокове. Софтуер има създаден - просто трябва да се приложи по съответните места.
Забележка: Заглавията са на редакцията.
